Кабаре откриват в Старозагорската опера

На 13 март 2018 г. – в джоба (така се нарича голямо свободно пространство, където се съхраняват  декорите на предстоящите представления) на сцената на  Държавна опера – Стара Загора за първи път, по всички  световни правила,  ще бъде открито кабаре. Публиката ще заеме местата си  около маси, а от бара ще се сервират квалитетни напитки. Цигарите и тук са забранени. Максималният брой публика е до 100 – 120 човека. Затова побързайте да си закупите билети и да присъствате на уникалното събитие, което обещава всякакви изненади и наслади. За да открехнем предварително завесата за читателите на dolap. bg разговаряме със Златна Михайлова – сценографката на трите камерни заглавия, чиято премиера ще се състои през същата специална вечер.

Госпожо Михайлова, в Стара Загора, а още повече в сградата на операта, за първи път се открива  кабаре. Чия е идеята и какво ще представлява то?

Произведенията, които ще представим доведоха  до избирането на кабарето като сценична форма. Музиката,  която пише  Курт Вайл и текстът на Бертол Брехт, са силно преплетени от техния артистичен тандем. Включително там са намесени и техните жени. На единия жена му е актриса, на другия – балерина. В последната трета част на нашето кабаре „Седемте смъртни гряха“, главната роля е писана и за двете, може би за да няма сърдити. По либрето главният персонаж паралелно се изпълнява от две жени на сцената – едната е балерина, другата актриса. Така ще бъде изиграно и на нашата сцена. Представлението, което кръстихме „Кабаре в операта“ представлява три камерни опери, наречени от авторите си „Песенна пиеса“. Характерното за тях е, че са кратки. Двете са на Бертол Брехт и Курт Вайл – „Махагони“ и „Седемте смъртни гряха“, а другата – „Напред-назад“ е на Пол Хиндемит. Тя е само 10-минутна и е определена от авторите си като скеч. Ние приемаме това определение и ще я използваме като интермедия.

Кабарето ще бъде съвършено истинско. В джоба на сцената отваряме бар с маси и столове, с малките лампички върху белите покривки. Ще се сервират питиета… Има една не много голяма сцена. Ще има танци, музика, красиви гласове, атрактивна режисура и пълна отдаденост на артистите.

Оперите са създадени през 30-те – 40-те години на 20 век. Каква е музиката – модерна, класическа..?

Музиката е изключително интересна. По време на репетиционния период започна са се говори, че музиката е съвременна, но реално погледнато, тя е писана преди  90 години. Първите представления са през 1929-1930 г. Музиката е микс от класика, опера и  поп. През тези години кабаретната музика е популярна. Съответно и текстовете са максимално разкрепостени, не строго поетични. По-скоро е наложена уличната поезия на Брехт. На мен много ми харесва. Изпълнява се на немски език, но има субтитри за превод. Бих поканила всички, които се занимават или искат да се занимават с учене на немски език, защото възможностите за това са малко и ограничени. Оркестърът също е камерен. В първата част оркестрантите са около 15, а във втората- още толкова.

Какво е сценографското Ви решение?

От гледна точка на сценографията по-скоро няма декори. Има среда. Т.е. това пространство трябва да се превърне в заведение. Реално много малко ще има декорация. Костюмите са по-скоро съвременен артистичен авторски проект. Те не са това, което хората си представят, мислейки за кабаре. Повече няма да издавам, за да има малко поне изненада. Защото не мога да ги обясня. Трябва да бъдат видяни.

Ще има ли стрийптиз?

Няма да има стрийптиз, макар че ограниченията на финансовите средства, са близо до решения за костюма, които са почти липсващи. Но засега няма да издавам повече. Костюмът също е много близък до философията и кино-театъра на Бертол Брехт – от една страна е  по-концептуален, от друга са финансовите  причини. Трябваше да взема някакво почти гениално решение, по-скоро – практично, което най-накрая се случи.

Старозагорската публика е доста консервативна. Тя обича да гледа „Травиата“, „Бохеми“, Тоска“, „Кармен“ и трудно приема нови заглавия, особено от съвременни автори. Вие каква публика предпочитате?

Бих поканила по-млада публика, която ще разпознае една от песните на известната американска група „Дорс“ „Аlabama song”. Тя е авторско парче на Курт Вайл, а не на Джим Морисън, който я изпълнява и я прави хит. Тя всъщност е от операта „Седемте смъртни гряха“ и ще бъде изпълнена в Кабарето брилянтно от две певици, които пеят и танцуват едновременно  и си струва да бъдат видяни. Ако харесва съвременна класика, сигурна съм, че старозагорската публика ще оцени трите заглавия.

Тъй като Бертол Брахт е много силно антибуржоазен, дори бих казала че си е откровен комунист и не харесва всички пищните костюми, декори, помпозна музика, развива така наречения „епически театър“. Т.е. силата на неговия театър е в действието и в разказа и публиката е принудена да мисли и да си представя нещата повече, отколкото да ги съпреживява и да ги чувства. Така че ръкавицата за по-алтернативно настроената публика е хвърлена.  Който се престраши да дойде на представлението, ако не му хареса, да пие по едно и да си ходи.

Кои са останалите в постановъчния екип?

Мортен Роесен  от Дания – режисьор, Антъни Арморе от Австрия е диригент, Ромина Славова е хореограф, Денис Иванов и Росица Михайлова са помощник-режисьори.

Участва балетът в състав: Лора Георгиева, Кармен Демирташ, Ивелина Димитрова, Пенка Димитрова, Станко Танев, Ивайло Янев и Драгомир Христов и цяло съзвездие от артисти – Нели Нечева, Петя Петрова, Емилия Иванова и Елена Мишинова, Ивайло Йовчев, Николай Моцов, Игнат Желев, Мехмед Бурхание, Мартин Начев и Георги Динев, Иван Кабамитов и Петър Янкулов, Милко Михайлов, Тодор Петков и Маргарита Ташева, Лора Монева-Георгиева и Тереза Бакалова и др.

Моля представете се за многобройните читатели на dolap.bg.

Родена съм в Стара Загора. Възпитаничка съм на ГПЧЕ „Ромен Ролан“. По това време бях един мандат кмет на Млада Загора и организирахме какви ли не забавни и полезни инициативи.  В Нов български университет завърших специалност „сценография“. Работя на свободна практика. Пътувам между Стара Загора, София, Германия  и др. като правя  сценографиите и костюмите на оперни и театрални постановки, концерти, шоу програми и пр. В момента съм отдадена на реализиране на премиерните камерни опери „Махагони“, „Седемте смъртни гряха“ и „Напред-назад“. След тях съм готова за нови предизвикателства.

Росица Ранчева