Честит празник, българи – тук и по всички краища на света!

България, Родината ни, празнува днес своето Освобождение, своята Свобода. Този 21 век не е време на патетични слова, но е време на искреност и дълбочина. Той е духовен век, технологиите напреднаха твърде много и духовността е тази, която уравновесява. Дори и е време да напредне малко, съвсем малко повече пред материалното. Защото то ни отнесе ума направо.

В духовния 21 век България посреща за 140-и път своя празник. За първи път от толкова много години насам духовен глава на Руската православна църква посещава Родината ми. Това е радост и знак – на този ден търсим пътя и се връщаме при себе си. В най-дълбокото. Където е Вярата.

Църковните люде са хората, които могат да ни помогнат и помагат в това търсене и завръщане. Православието е това, което ни обединява, пази и защитава. Моли се за по-добрите дни. Привиква светиите на техните празници и ги слави, за да е силата им над всички нас. Колко хубаво, че тази година тези 140 лета Свобода за България се отбелязват по този начин – с тези гости, с тази програма! Православието обединява политиците ни, които уж всяка сутрин четат надписа „Съединението прави Силата”, но сега усещат (надявам се), кое прави Съединението? Прави го Вярата. Вярата, заедно с Надеждата и Любовта.

Всички символи на православието водят към Надеждата и Любовта. Православието е спокойна и кротка религия, такива са и предано вярващите хора. Тази година нашата Свобода ще честваме по християнски и духовному. Двама Патриарси ще бъдат заедно в молитвата си за България. Надеждата и Любовта ще бъдат двойни в този наш празник.

Студът и зимата почти всяка година поставят изпитания пред хилядите българи, които дейно искат да посрещнат празника. Много от тях приемат празника като преодоляване на тези изпитания и са на върха. Много от тях са млади хора, младостта обича предизвикателствата. Но това е и толкова радостно, без хора всеки празник би бил само Молебен.

Хората и тази година си пожелаваха „Весел празник”, това чувах и на честването на годишнината от гибелта на Васил Левски. Кое му е веселото на тези дати? Или просто вече не се замисляме – кажем „празник” и се сещаме за „весел”, инстинктивно. Не че е обратното, не че са тъжни и повод за тъга, все пак носят Надежда в себе си – за нов живот, но… Определено не са весели.

На националния си празник България не ликува в паради, каквито има по другите страни. Тя е смирена и леко тъжна. Помни жертвите и страданията. Цели 5 века. Това е огромно по размери време. Тъмнина. И мъждукащи светлини в нея. Понякога падащи ярки звезди. Като Левски.

Само 140 години Свобода срещу 500 години робство. Свобода, на която още се учим. Въпреки че няма специално образование по тази дисциплина, нито подготвени преподаватели, нито училище. Учим се, много често от грешките си. Дори прекалено често.

Но дишаме Свобода тук, това чужденците веднага го усещат и признават. Във въздуха ни има Свобода, въпреки че слагаме много прегради пред себе си и в себе си. Самите ние си ги слагаме.

Нека днешният ден е и ден на изразена обич към България, към Родината. За нищо не ни е виновна тя, тя е толкова щедра – вода, която се пие, море, планини, реки, приказни гледки, история, руини, модерност… Всичко има в нея, в тази „земя като една човешка длан”. Всичко.

Денят е ден за обич, за надежда, за вяра. Където има българин по света, има и една малка България. Значи има почти 2 милиона Българии по цялото земно кълбо. Това си е то.

Честит празник, българи в България и 2 милиона българи в чужбина – 2 милиона малки Българии!

Уляна Кьосева и Долап.бг