100 гравюри показват истината за Руско-турската война

Послучай 140 години от Освобождението на България от турско робство, изложба на 100 гравюри на тема „Руско-турската война (1877-1878)  в гравюрите на чуждестранни художници и кореспонденти“ подреди Градската художествена галерия на Стара Загора.

„Това е много важна и показателна изложба, която дава обективна представа за важни събития, станали през двете години в края на 19 в., коментира за dolap.bg  директорът проф. д-р Марин Добрев. – Гравюрите са на чуждестранни художници и военни кореспонденти на европейски и руски издания. Реално те преминават целия път на войната – от периода на подготовката й, от Кишинев, освещаването на Самарското знаме, преминаването на река Дунав, Свищов, влизането в Търново и т.н. до подписването на мирния договор в Сан Стефано. Това са стотици гравюри, които събрани всички дават репортажна образна представа за всяко събитие. От друга страна, гравюрите са дело на художници, които идват от страни, които на пръв поглед са безпристрастни. Всъщност, някои от тях имат отношение към турската армия, други – към Русия, трети- към българското опълчение, но още в първите  месеци след началото на войната, те имат единно мнение по отношение на характера на войната и начина по който българите посрещат свободата си. И това  ясно личи в техните гравюри. Т.е. освен  тяхното точно  документиране, малко или повече си личи отношението им  към войната, към българите, към значението на войната за българския народ“.

Заедно със сражения, преодоляване на проходи, реки и пр. в изложбата има и много творби, свързани с жестокости, с обезглавени опълченци, битките на Шипка и край Стара Загора, избити мирни жени, деца и старци, лагерувания…Т.е. няма не отразено малко или голямо събитие, включително преминаването през проходя Хаин боаз, боевете край Нова и Стара Загора, Шипченската и Плевенската  епопеи, на които са посветени десетки гравюри, пътят към Етрополе и София, преодоляването на река Марица, освобождаването на Пазарджик… Изложбата носи със себе си не само образността на събитията – конференции в Цариград, обявяването на войната, генералите, примерите на героизъм, делниците и нощите на фронта. Но тази документалистика има и емоционален елемент, т.е. отношение на художника или кореспондента към онова, което отразява. Те са и оценка на самия човек към онова, което съобщава.

„Всичко това възприемаме като панорама за тази война, отбеляза проф. Добрев.- Но когато гледаме творбите, редно е да се сетим и за нещо друго. Авторите им не са ги създавали в ателиетата. Те реално са били в окопите, сред шрапнелите, кръвта и смъртта. И това, което те виждат, образно казано, на колене  рисуват върху листчета, които изпращат в немските, френските, испанските и английските списания и вестници, за да бъдат отразени. Т.е. в цялата изложба може да се открие и изключителният професионализъм   на тези кореспонденти като художници. Просто са перфектни“.

Гравюрите са експонирани в хронологичен ред и без коментар. Заглавията на произведенията са от времето на тяхната публикация. Основните кореспонденти-художници за „Илюстрасион“- Париж  са Л. Е. Петрович и А. Лансон; за „Монд илюстре“ – Париж са Ламле и Ф. Ликс; за „Илюстрасион еспаньола и Америка“ – Мадрид са Хосе Пейсер и Алфредо Парея; за „Илюстрайте цайтунг“ – Лайпциг – Цветина, Каплер и Кайхлеберг; за „Илюстрованая хроника войны“ – Н. Каразин, Медведев и др . Най-продуктивен е Пейсер.  Десетки от гравюрите са с анонимни  автори.

Заслугата  за събирането на гравюрите е на Ангел Будев, който е посланик в Куба, но и журналист, общественик и политик. Съвсем случайно той започва да се рови из архивите и открива различни броеве на списанието „Илюстрасион еспаньола и американа“, което по време на войната излиза в Мадрид, но се разпространява и за Латинска Америка . Той ги систематизира, а впоследствие издава в няколко книги, които преди години излязоха и в България. Реално тези гравюри са фототипни.

Изложбата ще бъда експонирана до 6 март 2018 г.

Росица Ранчева