Руско-турската война в паметта на старозагорци (1878-1885 г.)

от Ваня Донева, историк

 Руско-турската война от 1877-78 г. е една от най-обсъжданите теми в новата ни история. Податлива на партийни пристрастия и политически нюанси, оценката се влияе от конюнктурата и следва принципа на махалото – от възхвала на освободителната мисия на “братския руски народ” /дядо Иван/ до пълното отрицание на резултатите от войната, поради превръщането на България в жертва на руските имперски интереси на Балканите. Независимо от условностите в тълкуването на нейния характер и значение, тя става повратен момент в историческото развитие на град Стара Загора и оставя дълбоки следи в паметта на неговите жители.

На 19 юли 1877 г. на бойното поле, в сблъсъка между армиите на ген. Гурко и Сюлейман паша, хазартно се залага живота на заарските граждани. Героизмът на руските воини и българските опълченци, защитници на Самарското знаме, което получава в това сражение бойното си кръщение, самоотвержеността на командира на Трета опълченска дружина подполковник П. П. Калитин и хилядите жертви, военни и цивилни, стават изкупление за очакваната свобода.

Ески Загра е сполетяна от участта на Троя и Картаген… За да възкръсне с името Стара Загора. И да помни цената на свободата.

***

В първите години след Освобождението Стара Загора е в руини, а животът в града е свързан с борба за физическо оцеляване на населението и осигуряване на прехраната. „Завърналите се от бягство в началото на 1878 г. старозагорци, с твърде малко изключения, бяха истински бежанци в родния си град. Те се нуждаеха и от храна, и от облекло, и от покъщнина, и от собствена стряха… Помощите, които се правеха от областното управление, не бяха достатъчни да подновят опустошените стопанства. … А къщата бе една първа необходимост, защото трябваше да си осигури човек подслона.”

Сведения за жертвите от града, няколко месеца след събитията, събира дякон Викенти[й] от Арабовския манастир, който посещава Стара Загора през пролетта на 1878 г.

Стремежът към преодоляването на разрухата отприщва съзидателното начало у старозагорци. Усилията и енергията са насочени към възстановяването на града по нов регулационен план, изработен от чешкия техник Либор Байер. На 23 септември 1879 г. Алеко Богориди – генерал-губернатор на Източна Румелия, в присъствието на Търновския митрополит Климент, на областния управител Нестор Марков, на кмета на Стара Загора Стефан Салабашев, на служебни лица и много граждани, полага основния камък за възстановяване на града. Мястото е в центъра, на площада, наречен по-късно „Богориди”, сред неразчистените още разрушения. За бъдещите поколения е оставено послание, изписано върху медна плоча. В текста се споменават трагичните събития от освободителната война: „Възобновляемия[т] този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори въ[в] времето на Руско-турската война на 19 юлий 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлийман паша, при което нашествие ся избиха, изклаха и изгориха до 7850 българи: мъже, жени и маловъзрастни дечица. Преди разсипванието града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипванието останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.” „Възстановителите” имат ясното съзнание, че поставят началото на нов етап в старозагорската история.

Въпреки трудностите, произтичащи от „разорението” на града, местната власт полага грижи за вдовиците, които са най-пострадалите от войната. Градският съвет сключва заем от 100 000 гроша, като с отпуснатите средства се строят общежития за 633 овдовели жени и 1154 деца.

Почитта към участниците в Освободителната война придобива реални измерения в Решенията на Градския съвет. На всеки опълченец, живеещ в Стара Загора, е подарен парцел от 660 кв. м., върху който той има право да си построи къща.

Значимо събитие от източнорумелийския период е откриването на първия военен паметник в региона. На Шакова могила е издигнат възпоменателен знак, който увековечава подвига на загиналите руси и българи в боевете за Стара Загора и село Джуранлий (днес Калитиново) само четири години след драматичните събитията. Монументът е построен по типовия проект на архитект Вокар с руски средства и представлява гранитна четиристранна пресечена пирамида завършваща с кръст. Тържественото освещаване на паметника е описано в спомените на Атанас Илиев, който е участник в събитието:

„На 26 юлий 1881 г. стана голямото тържество по освещение на Джуранлийския паметник, въздигнат за спомен на падналите герои през 1877 г. в гората, наречена Джуранлийска. Собствено този паметник от мрамор се намира на една могила на дясно от шосето Стара Загора – Нова Загора, срещу село Дълбоки. Тържеството трябваше да стане на 19 юлий, ала поради закъсняване на руския генерален консул, отложи се за този ден. Голямо множество народ, особено селяни от околията бяха събрани около паметника. Ние с префекта Марков, свещениците, офицерите от дружината (не в парадна униформа и без войниците), Димитър Наумов и други граждани, присъствувахме. Не след много време се даде знак, че гостите идат. И наистина, Кребел, руски генерален консул, придружен от полковник Ек и секретаря си Игелстром пристигнаха след малко. Посрещането стана много сърдечно. Гостите бяха акламувани. След кратко време свещениците започнаха панихидата. На свършване Д. Наумов, възкачен на горното стъпало на пиедестала, започна своята реч. Той като съвременник на събитията от 1877 г. твърде живо и трогателно описа картината на боя при с.Джуранлий (сега Калитиново). Речта на Наумов разплака събраните, мнозина от които си спомняха и жертвите на близки тям, които бяха дадени в града и околията. След свършване на речта, генералният консул благодари за добрия прием и за чувствата от признателност, изказани към него, като представител на Русия. Той предаде на префекта паметника с тези думи:Нека този паметник да бъде свидетел между нас русите и вас българите за вечната наша взаимна любов и преданост.

Руският паметник, както местните започват да наричат монумента, полага началото на съграждането на възпоменателни паметници в чест на значими исторически събития в региона. „За зла чест обаче на 19 юли, същата година малобройният летучий отряд на генерал Гурко се принуди да отстъпи на многобройната Сюлейман пашова войска. Онези от жителите, които не можеха да избегнат на брой до 8000 души от града и околията бяха немилостиво избити от дивата тълпа на Сюлейман паша; мъжки деца до 7 години и по малки дори бяха изсечени; момите и жените след като са претърпели безбройни мъки и безчестия са били отведени голи, боси и гладни, като военни пленници, в Одрин и Пловдив. Градът е бил предаден на огън и пламък, всичките християнски черкви изгорени и съборени, с изключение черквата св. Димитрий, която ако и да е била изгорена отвътре, обаче не е могла да се събори. И в XIX век, във векът на цивилизацията, хуманитета и прогреса, града Стара Загора и неговите жители претърпяха едно опустошение, което само едните варварски хуни и вандали са били способни да направят. На 1 януари 1878 г., след честитото преминаване [на] Шипченския проход (на връх на Коледа 1877 г.), града Стара-Загора биде втори път завзет от руските войски.”Така се поставя се началото на сливането на почитта към загиналите революционери с честването на Старозагорския бой.През същата година в Пловдив е отпечатана книгата на старозагорския учител Г. П. Русески със заглавие ”Исторически бележки от войната на 1877 г.”, в която се разказва за радостта на освобождението на Стара Загора.Интересна е промяната в поведението на П. Р. Славейков. Два дни преди трагичния 19 юли той проповядва „любов към ближния” и толерантност към турците, за да не се компрометират българите пред Европа и последвалата метаморфозата у поета след превземането и опожаряването на града от армията на Сюлейман паша. Личните му емоции и впечатления, като очевидец на събитията, намират отражение в стихотворение със заглавие „Стара Загора”, което Атанас Т. Илиев включва през 1885 г. в Читанката за трети клас на мъжките и девическите второстепенни начални и средни училища, както и на гимназиите в Северна и Южна България.Предел прекрасен Средна гора е, Ловопокрита и розовъдна. Белей, светлей се Стара Загора, Не град е виден – китка е цвете, Крин е в полето широколистен, 

Ой граде, цветущий граде!

Градина град е бадемокитен,

Град непоследен меж градовете;

На край поли й, на южни склони

Рудоутробна, металогръдна,

В неделя на 17-й юли клепалото тракна много рано, и аз трябваше да стана да се облича, за да ида на черква… Службата беше тоя път малко по продължителна… се изправи Г-н Славейков на Владишкия трон и подкачи една проповед отправена към християните българи на града, пълна с поучителни и наставителни примери за отнасянето и обичането на ближний, която най-много клонеше към туй, че нас днес русите като ни освобождават, трябва да се покажем достойни за туй освобождение, дето да се пазим да неправим вреда на ближните си, а най-много на турците, … та с пример и поведението си, да се покажем достойни за управлението на тая страна от нас самите българи, винаги като гледаме да избягваме компрометиранието ни пред Европа… Най-после заключи, че на турците да се пази честта, имота и живота, както и те на нас са правили туй… Него ден, като Неделя нямаше друго освен радост, която се придружаваше с постоянното клепание на клепалата от 4-тях черкви на града, като изнесох и свещените знамена за посрещане на още руска и българска войска очаквана…”

В Статистическия алманах на Старозагорския департамент за 1884 г. е включена таблица с данни за избитите мъже жени и деца в последната война (за града и околиите в границите на префектурата) 1884 г. е основополагаща за изграждането на локалната памет за Старозагорския бой, в която се вплитат нишките на героичното възраждане. Това е свързано с извършения ритуал по препогребване на костите на старозагорските въстаници, обесени в Одрин. На 19 юли с.г. техните тленни останки са положени в общата гробница на загиналите в защитата на града опълченци. Инициативата е организирана от Старозагорското опълченско дружество. Тържествената церемония започва с парастас за обесените в църквата „Света Богородица”, минава през мястото, където е бил военният лагер на опълченците, а в по-късно е издигната триумфална арка с надпис:”Тук пръв път Българското юначно сърце се опълчи срещу петвековний си тиранин”. В гроба на опълченците са поставени костите на обесените през 1876 г., а мястото е оградено от четири арки със следните надписи: „Народни светила, животът и смъртта ви ще увековечат вашата памят”, „Успокоихте се юнаци за слава на цял български народ”; „Само като вас дейци потомството вечно ще кити с венци” и „Геройски срещу многобройните пълчища се борихте и доказахте, че България живее и е достойна за свобода”. Свещеникът Иван Нейчев и майор П. Стоянов, командир на военната дружина, държат речи. На събитието присъстват много граждани и жители на околните села. Информация за тържествената церемония е поместена на страниците на вестник „Марица”, а дописникът заключава, че населението, „което досега се обявяваше в апатия и не зачиташе памятта на народните труженици… този път показа, че то празнува подобни дни не модно, а с истинско съзнание и гореща любов.”

Боят за Стара Загора от 19 юли 1877 г. е описан в обзорната статия „Исторически бележки за града Стара Загора” от 1882 г. в Статистическия календар на Старозагорския департамент от с.г. В контекста на общата история на града, няколко реда разказват за преживяната трагедия през знойните летни дни на 1877 г., за ужаса от огнения ад и безчинствата на армията на Сюлейман паша.

Префектът благодари и обеща да го пази като скъпоценен спомен за падналите руски герои по освобождението на България. Гръмко „ура” от хиляди гърла огласи околността. След това гостите с народа се върнаха в близката дъбрава до селото Джуранлий, дето под дебелите сенки бе сложена закуска.”

Мрачей, небето се чумори.

Буря буботи; въздух се цепи;

Мълнии блескат, – гръм се разлега.

Стенти там горе Бетер високий,

Тътне на долу оврог дълбокий;

Ечи порой на мътна Бедечка,

Далеко тамо гъмжи рат тежка,

Гроза се сбира връз теб, цветущий, –

Огън и ужас, ярост и злоба,

О горко, горко, зловеща коба.

***

Безспорен факт е, че Руско-турската война (1877-1878 г.) слага тежък отпечатък върху демографския, културния и икономически облик на града. Зарастването на тази отворена рана от зверствата и пожарите отнема много от времето и енергията на нашите предци – „строителите на днешна Стара Загора”. И отправя предизвикателство към паметта на идните поколения, които трябва да съхранят извоюваната с кръв свобода.