Случки от ежедневието – злободневно
Рядко гледам новини. Така и сега. Добре, че понякога си отварям пощата и освен неприятните атаки от реклами оттам понякога идва и нещо интересно.
Заглеждам се в новините от ,,Нова телевизия” за направения акт на три момчета, студенти в София от блюстителите на реда. Чудиш се дали да вярваш на това, което виждаш и което чуваш. Между реалността и вица на момчетата няма никаква разлика.
Четирима полицаи (може би и повече), които са единодушни, че виновни трябва да бъдат посочени децата. Невинните деца. Ами ако наистина имаха някаква вина. Какво ли ги чакаше? На какъв ли полицейски героизъм щяха да ни направят свидетели. Как ще оправдаят смачканата кола пред шефовете? Доблест, морал, възпитание, пример, покровителство, бащинство, съпричастност. Май не фигурират в речника на господата, облечени в някаква власт. Колко добре изглеждаше спортната площадка пред също толкова добре изглеждащото общежитие на децата, за които реват с глас висшите училища в България. Много им трябват и много са им нужни. За какво точно им трябват и за какво точно са им нужни? И за слепите и за глухите вече е ясно за какво им трябват и за какво са им нужни. Не защото са безкрайно загрижени за тях, нали.
Чии са тези деца – нашите, вашите, техните, децата на България. На кого му пука. За нашите деца, за децата на България. Ако някое от тези момчета в колата беше синът на някой от ,,великите полицаи”, участници в случката, как щяха да реагират. Може би щяха да гласуват на кого да пишат акта. Сигурно щеше да има разногласия. Но сега са единодушни. Това са децата на съседа. Каква е разликата.
Ами сигурно тази, че утре съседът ще постъпи така и с техните деца. Тоест няма разлика. Добре, че децата са тези, които ни задават въпроси, на нас-техните родители – ,, Какво правите?!”. Наясно ли сме изобщо какво правим. От кого и от какво ще се скрием. Много ми е интересно дали някой изобщо от всички полицаи( най-малко четирима) е имал мнение различно от общопоказаното. Едва ли.
Колко малък може да бъде човекът. Човекът облечен във власт. Много, много по-малък от едно дете, което задава въпроси. И чака отговор от този, на когото ги задава. На кого да ги зададе? На марсианците ли?
Христо Рашев
Ако не сте гледали репортажа за този случай по НОВА ТВ, изгледайте го