Проф. д-р Пламен Митев пред dolap.bg: ”Категоричен съм! Поп Кръстьо е предателят на Левски“

Проф. д-р Пламен Митев е роден 28.11.1956 г. в Шумен. Завършил е специалност „История” в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1981 г. От 1982 до 2013 г. извървява всички стъпала в научната стълбица – асистент по Българско възраждане; старши асистент; главен асистент; доцент; професор. Докторската му тема е „Търговията в българските земи през 18 век”, защитена през 1989 г.  Бил е зам.-декан и декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ . Научните му интереси са стопанска и социална история на Османската империя 18-19 в.; Българско възраждане – българският политически въпрос (центрове, дейци, програми, пропаганда; българите и Източния въпрос); чужди пропаганди на Балканите. Автор и съавтор е на десетки книги и учебни помагала, научни статии в наши и чужди специализирани издания.

На 21 февруари 2018 г. проф. Пламен Митев участва в Стара Загора в кръгла маса, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България от турско робство.

Професор Митев,  на 19 февруари 2018 г. България почете паметта на най-великия си син Васил Левски по повод 145 години от  гибелта му. Вие сте сред признатите негови изследователи и познавачи на живота и делата му. Има ли, според Вас още нещо ново, което бихме могли да прибавим към житието на Апостола?

Колкото и много да е написано и изречено по адрес на Апостола, винаги може да се каже нещо ново, най-малкото защото във всяко историческо време, всяко поколение би трябвало да търси своя Левски. Поне аз така си мисля. Не онзи застинал образ на Левски от портретите или от учебниците по история, а живият Левски, такъв какъвто си го представяме днес. Според мен, точно това означава, че във всяко време може да се каже нещо ново за Апостола.  И още нещо бих могъл да добавя: Тъй като значителни периоди от живота на Левски са все още неизяснени поради липсата на автентични документални свидетелства, аз все се насявам, че рано или късно ще излизат все нови и нови документи, които ще обогатяват нашата представа за живота и делото на Апостола. Ще дам един пример: Преди 15-ина години беше публикуван великолепен том с архивни материали  от фонда на Иван Драсов, секретар на Ловешкия централен комитет. Сред тези документи бяха намерени много интересни нови, малко известни податки за онова, което засяга делото на Апостола през годините, когато той изгражда вътрешната революционна организация. Бяха изяснени механизмите, по които се изграждат комитетите, как се е поддържала връзката между тези комитети и Централния комитет в Ловеч. Беше хвърлена допълнителна светлина и информация за личните отношения на дейците от Ловешкия комитет и Васил Левски. Всичко  това обогатява представата за Апостола и има шанс да бъдат открити нови и нови документа.

Ще ви дам още един пример: Миналата година в Карлово беше организирана голяма национална конференция, посветена на 180-годишнината от рождението на Васил Левски. И на тази конференция един млад  колега от Института за исторически изследвания на БАН представи  документ, за който се считаше дотогава, че не съществува и че е фалшификат. Става дума за подробен доклад на полски емигрант, който е присъствал на заседанията на Централния комитет в Букурещ в края на 1869 и началото на 1870 г. В този доклад ясно се споменава името на Васил Левски като един от най-авторитетните дейци на този Централен комитет. Ето още един пример как се намират нови и нови документи, които допълват досегашните ни представи за живота и делото на Апостола.

Много неточности и митологизиране за живота на Левски има – рождената му дата и година, истината за залавянето му, предаден ли е и от кого, има  ли опити за спасяването му, погребан ли е къде и от кого, за тленните му останки според очевидци, включително и от предсказания на Ванга  и пр. Какво казва науката по тези и други въпроси и специално Вие?

 За съжаление в историческата наука има дългогодишни спорове, относно всички тези въпроси. Например за годината на раждане има три варианта – 1837, 1843 и 1847 г. Лично аз смятам, че 1837 г. е безспорна за раждането на Васил Иванов Кунчев. Можем да спорим за датата, защото съответно тя е възпроизведена въз основа на спомена на най-близките роднини на Апостола и при това взети след Освобождението. Но така или иначе в националната ни памет датата 6 юли 1837 г. е възприета като единствената възможна рождена дата.

Относно залавянето на Апостола в историческата книжнина могат да бъдат намерени повече хипотези. През последните години взе връх твърдението, че няма предателство и Васил Левски е арестуван поради случайно стекли се обстоятелства. Лично моето мнение е, че има предателство и то е извършено от поп Кръстьо. Най-рано появилата се версия, свързва предателството с поп Кръстьо. Години по-късно се появяват твърдения, които насочват предателството към Величка Хашнова. Тя е сестра на Марин Поплуканов. Тук се намесва темата за комитетските пари, които уж били присвоени от Марин Поплуканов и неговото семейство и които пари преди повече от четири десетилетия  бяха открити при разкопки в двора на къщата му. Много изследователи приеха, че това са точно тези комитетски пари, които са изчезнали. За мен тези твърдения не са достатъчно добре аргументирани. Моето лично мнение е, че поп Кръстьо има вина. Аргументите ми се свеждат до няколко основни тези: На първо място имаме ситуация, при която по време на разпитите Димитър Общи посочва името на поп Кръстьо като член на Централния комитет в Ловеч. Той е и единственият човек, който не е осъден сред членовете на Централния комитет, за които турските власти са получили някаква информация.  За да не бъде осъден, очевидно е направил някаква услуга. На второ място е прословутата телеграма на  Мазхар паша – софийският управител до търновския управител с молба да му бъде представено досието на доносника, който се намира в Ловеч. Има няколко превода на тази телеграма, като първите два сочат името на поп Кръстьо като доносник. По-късно защитниците на поп Кръстьо приеха, че  името на отеца не е в посока на доносника, а става дума за друго лице, което е предоставило лозето си за място на заседанието, което събира членовете на Ловешкия централен комитет. Но самата телеграма е шифрована и при разчитането й могат да бъдат направени различни прочити. Така че от една страна защитниците на поп Кръстьо казват, че няма предателство и отричат, че името му е споменато в тази прословута телеграма, от друга – телеграмата съществува. Дори името на поп Кръстьо да не се визира, очевидно е, че в Ловеч има предател. Не може хем да има предател, хем Левски да е заловен при случайно стекли се обстоятелства.  И още един аргумент да кажа: Поп Кръстьо има предишни „заслуги“. По време на Първата българска легия поп Кръстьо е в Белград и е един от помощниците на Раковски. Но в първите месеци на 1862 г. той е арестуван  и е осъден за това, че е откраднал пари от Раковски. Много дълго време защитниците на поп Кръстьо твърдяха, че това е фалшификация. Но преди десетина години сръбски колеги публикуваха документи на Белградската полиция, от които е видно – изписано е името на поп Кръстьо и е обяснено за какво той е осъден – че е откраднал пари от Георги Стойков Раковски. За мен този факт е безспорен и това е част от биографията на поп Кръстьо, която не може да бъде отречена. Има и други косвени аргументи, които би трябвало да бъдат отчетени.

Имало ли е Заарска афера за освобождаване на Апостола?

Да, така се нарича – „Заарска афера“  във връзка с намерението на Атанас  Узунов да използва комитетската структура в старозагорско, чирпанско и сливенско за  организиране на диверсия по ж.п.линията Одрин – Белово очаквайки, че Левски ще бъде прехвърлен в Цариград, където трябва да бъде изпълнена присъдата. Групата начело с Атанас Узунов, осъществява предварителна подготовка на тази диверсия. Но за съжаление, съдът решава присъдата да бъде изпълнена в София.

Преди няколко месеца излезе книгата на Неда Антонова „Първият след Бог“, в която тя мотивирайки се върху цитат от книгата на проф. Николай Генчев и други факти доказва, че Левски не е убил момчето, т.е. не е убиец.

Внимателно слушах изявленията на Неда Антонова по адрес на това писмо и смятам, че тя или не е проверила всичко докрай или някой я е заблудил. Ние разполагаме с автентичното писмо на Васил Левски  до Любен Каравелов и който и да твърди, че това е фалшификат греши. Писмото е автентично и всеки може да го види в „Документалното наследство на Апостола“ – фототипното издание. Не става дума за  осъвременения печатен вариант. Преди години Общобългарският комитет „Васил Левски“ осъществи една стара мечта на историците да бъде издадено факсимилно документалното наследство на Апостола. Т.е. всеки, който проявява интерес може сам да се увери, дали едно или друго писмо е автентично. Имаме почерка и подписа на Левски в това писмо. Да се твърди, че то е фалшификат е несериозно.

Да завършим нашия разговор по-оптимистично, уважаеми професоре! Цитирайте  някое от  посланията на Левски към нас!

Левски оставя много ценни завети за всички негови последователи и наследници, които за съжаление забравяме. За мен особена стойност днес има неговият завет за онази демократска република, в която всички ще бъдем равни пред закона. За съжаление 140 години след Освобождението ни, все още не сме равни пред закона всички. Има едни, които са по-равни от други!

Росица Ранчева