Знамето на Старозагорското въстание от 1875 г. е първообраз на националния трибагреник

Послучай 140 години от освобождението на България от турско робство, на 21 февруари 2018 г. Община Стара Загора и Регионален исторически музей (РИМ) проведоха  кръгла маса под надслов „Пътят към свободата“. Един от акцентите на форума беше представяне на новото копие на знамето на Старозагорското въстание от 1875 г.  То е дело на двамата братя художници живописецът Димо Генов и графикът Михаил Косев. За два месеца те създадоха реплика на оригиналното знаме, което след поредната реставрация от д-р Елица Цветкова от м. декември 2012 г. зае мястото си на трето експозиционно ниво в РИМ.

Знамето на Старозагорските въстаници (1875 г.) е еднокатно, съшито е от три хоризонтални ивици копринен плат. В центъра, от лицевата страна, е монтирано парче от памучен плат с елипсовидна форма, върху което с молив е изобразен изправен лъв. Над елипсата са апликирани букви, които оформят надписа „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. От обратната страна е поставено допълнително копринено парче плат с пришит върху него кръст, а над него  – дъговидно парче хартия с печатен надпис. Размерите му са 137 х 132 см.

През септември 1875 г. трибагреникът на старозагорските съзаклятници е понесен към Чадър могила  от знаменосеца на четата Койчо Георгиев. Автор на графичното изображение е Христо Куртев. Той  е член на Старозагорския революционен комитет и учител по краснопис. Пресъздава графично върху бял елипсовиден фон символа на пробуждащата се  нация. Разяреният лъв с корона на главата е разположен под дъговидния надпис “Свобода или смърт”, който очертава задачите на българския народ. Лъвът се откроява върху бяла, зелена и червена хоризонтални ивици, които получават живот от ръцете на баба Стоянка, майката на поборниците Михаил и Георги Жекови. Пред трибагреника е извършена клетвата на старозагорските съзаклятници.

Знамето на Старозагорското въстание  е дарено на 8 ноември 1907 година на старозагорския окръжен управител Христо Милев от местния клон на българското опълченско дружество „с молба да го предаде на Председателя на археологическото дружество за съхраняване в музея му, като скъпа народна светиня – за назидание на младото поколение”.

Любопитна е съдбата на знамето. Когато въстаниците тръгват от Чадър могила към Средна гора в нощта на 16 септември 1875 г., за да поемат пътя към Балкана, при с. Елхово са посрещнати от турска потеря. Стефан Стамболов, виждайки критичната ситуация, снема знамето от дръжката, взема го със себе си и го отнася в Търново. Оставя го на съхранение при Михаил Сарафов.  След освобождаването на старата българска столица, то е предадено на една от опълченските дружини, преименувана по-късно в Шеста Старозагорска и се покрива със слава в боевете при Шипка и Шейново. На обратната му страна е поставен допълнително в елипса осмоконечният кръст, обрамчен от надпис “Свобода или смърт”. Така „знамето, съшито от копринен трикольорен плат (бял, зелен и червен)” се превръща в мост между революционната борба на българите и  Руско-турската освободителна война  (1877-1878 г.).

През 60-те години на ХХ век, след обособяването на отдели в Старозагорския музей, знамето е инвентирано във фонда на отдел „История на българските земи ХV-ХІХ в.“, тогава наричан „Възраждане“, със следното описание: Знаме – на Старозагорската въстаническа чета 1875 г. – първоначални цветове – трибагреник – синьо, зелено, червено… Размери: 110 Х 130 см. Консервирано и реставрирано в София. Поставено в рамка.  Документът за дарение влиза доста по-късно във фонда на отдел „Нова история“.

„Сравнявайки двата текста, описващи знамето, проличава ясно разликата в тълкуването на първия цвят, който от бял става син, коментира историчката Ваня Донева, главен уредник в РИМ. – Допускам, че през 60-те години, когато е правено второто описание, цветовете на въстаническото знаме са доста избледнели и това е причина за допуснатата грешка. Тя вероятно се повтаря и през 90-те години на ХХ в., когато изработеното копие на знамето (по поръчка на Старозагорския музей) е  трикольор с редуващи се ивици – синя, зелена и червена. Така първообразът на българското национално знаме променя цвета на първата лента, която по неясни за мен причини от бяла става синя“.

През 2010 г. Регионалният исторически музей ( РИМ ) започва кампания за набиране на дарения за реставрацията на музейната реликва, която е осъществена от д-р Елица Цветкова. Така знамето-свидетел на бунтовните събития през 1875 година и показател за политическите тежнения на участниците в тях, обновено, през декември 2012 г. заема  отново своето място в  експозицията на Старозагорския музей.

Знамето на Старозагорското въстание от 1875 година, едно от малкото знамена в страната от преди Освобождението от турско робство, е първообразът на националния трибагреник. Тази теза изказаха историците проф. Андрей Пантев и проф. Пламен Митев по време на кръглата  маса .
„Като историк, аз самият дълго време вярвах на разпространената трактовка, че съшитото в Браила през 1877 г. от Стилияна Параскевова знаме, е първообраз на националния ни флаг, каза проф. Митев. – Колегите от РИМ преди години ни отвориха очите, като ни запознаха със съответните документи, свързани с възстановяването на оригинала на това знаме, на два пъти – през 1963 и последният път през 2012 г. При тях очевидно стана ясно, че трицветният багреник, превърнал се в национално знаме след Освобождението, е тъкмо изработеното в Стара Загора от вашия авторитетен даскал Христо Куртев и то наистина заслужава признание като първообраз на нашия национален флаг. Много се надявам най-сетне да се каже ясно и категорично, че първообразът на националното знаме е именно знамето на старозагорските въстаници, направено през есента на 1875 година“, коментира проф. Митев. По думите му, истината все още се крие между редовете на националната научна книжнина и е слабо позната дори на специалистите.

На 3 март 2018 г.  традиционното вече шествие – поклонение на старозагорци и гости до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ под девиза „За свободата… Да развеем българското знаме!“ , 300-метровият трибагреник ще бъде предвождан от копията на знамето на Старозагорското въстание и на Самарското знаме.

Пак по повод 140-годишнината от Освобождението на България РИМ издаде научно-популярен сборник „Сакралните старозагорски знамена“. В него подробно и с богат снимков материал са представени знамето на Старозагорското въстание, Самарското знаме, знамето на Стара Загора с автор художникът хералдик Христо Танев, от когото е и герба на града герой, 300-метровият национален трикольор-рекордьор, който води шествието „За свободата… Да развеем българското знаме“. Има и подробности кой и как шие знамената на Стара Загора. Автори на сборника са Ваня Донева, Петър Калчев и Петър Драгиев.

Сборникът ще се разпространява безплатно в училищата, читалищата, библиотеките и другите културни институти в община Стара Загора.

Росица Ранчева