Балетната премиера „Фантастичното дюкянче“ е реверанс за 90 години български професионален балет

С премиера на емблематичния  балет „Фантастичното дюкянче“ , която ще се състои на 28 февруари 2018 г., Държавна опера Стара Загора и респективно балетната трупа към нея, правят своя дълбок реверанс към 90-годишнината на българския професионален балет. Това съобщи на пресконференция, проведена на 22 февруари т.г. директорът Огнян Драганов. На  паметната дата 22 февруари 1928 г. в Народния театър се представя постановката на Анастас Петров – балетът „Копелия“. От тогава и до сега с много труд, битки, много тежки и красиви моменти, българският балет продължава своето вдъхновено шествие.

За изминалата година и половина своето достойно място в националната балетна палитра отвоюва и Балетната трупа на Старозагорската опера с директор Силвия Томова. Тази изключително  неуморима, упорита и целеустремена балерина, хореограф, педагог, изявен творец направи чудо, събра балетни артисти от целия свят, покани свои ученици, които танцуват на световните сцени, направи постановки, които по нищо не отстъпват на водещите в Европа.

За dolap.bg  e чест и удоволствие да поднесе своите комплименти към трупата и най-вече към Силвия Томова  за празника с благодарност за високо художествените спектакли и пожелания за покоряване на нови естетически върхове.

Красивата музика на „Фантастичното дюкянче“ е по творби на Джоакино Росини, аранжирани от Оторино Респиги. Хореографията е на гостуващата за първи път в България италианска прима балерина, хореограф и педагог Алба Буонанди. По време на брифинга очарователната дама призна, че целият й живот е отдаден на балетното изкуство. Тя е възхитена от младата амбициозна балетна трупа на Старозагорската опера и очаква да се получи завладяващ  спектакъл, който да стане любим на детската и на по-възрастната публика.

Сценографията и костюмите са на световно признатия италиански художник Салваторе Русо. Старозагорската публика познава неговото изящно творчество от операта „Лучия ди Ламермур“, която получи наградата „Стара Загора“, от „Селска чест“ и балетите „Делвата“, „Ромео и Жулиета“ и „Полет към светлината“. Асистент-хореограф е Силвия Томова. В постановката участват над 70 изпълнители: цялата балетна трупа на операта, която наброява около 40 души,  деца от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, хористи и представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“. Сериозна помощ при подготовката на „дюкянчето“, като перфектен преводач от италиански на български език, е оказала оперната прима Мария Клинчева.

Любопитна е историята на създаването на „Фантастичното дюкянче“. „La boutique fantasque ” е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин, по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.

Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет.

Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Мясин и Респиги. За стила и декорите на „Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл и художникът Тулуз Лотрек, а Мясин описва характера на главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Мясин и Дерен в Париж, и двамата започват работа над либретото на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действието било пренесено от 1832 в 1860 год.

Според балетния историк Сирил Бомон, първото представление е било пред публика, състояща се от известни артисти, художници и ценители, които с нетърпение очаквали новия балет. Великият Пикасо е направил скица на Мясин и Лопукова /в главните роли/, в тяхната финална поза. Париж „вижда“  „ Фантастичното дюкянче“ („La boutique fantasque”)  на Бъдни вечер през 1919 г. от балетната трупа на гениалния антрепреньор Сергей Дягилев. Въпреки напускането на Мясин на Руския балет в началото на януари 1921 г., балетът е поставен през м. май в Prince’s Theatre в Лондон и в Gaite-Lyrique в Париж през 1925 г., както и на турне в Европа през следващите години. Последното представление на трупата на Дягилев е във Виши на 4 август 1929 год., две седмици по-късно великият импресарио умира във Венеция.

Историята на балета според някои наподобява  „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен, трети – с „Лешникотрошачката“ по музика на Чайковски.

Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи кан-кан в магазина за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна и класическа хореография–от друга. Действието се развива във Франция през 1860 год.

Прочут  майстор на играчки създава красиви танцуващи кукли за своя вълшебен магазин, които да танцуват пред клиентите на магазина. Отначало играчките забавляват две английски дами и едно американско семейство. Някои от куклите играят тарантела пред гостите, следвани от други кукли, облечени като карти за игра, които пък танцуват мазурка. След това влизат и  други кукли, които също танцуват, пристигат и нови клиенти – руско семейство. Специално за тях влизат казашки кукли, които изпълняват традиционен танц, последван от танц на кукли-животни, танц на пуделите. Малко след това пазачът  в магазина представя  най-специалните и сложни кукли-играчки, които танцуват кан-кан, бляскаво облечени момче и момиче. Техният танц е толкова очарователен, че американското семейство решава да купи мъжката кукла, а руското семейство купува женската танцуваща кукла. Сделката е направена, парите – платени, а куклите се поставят в отделни кутии. Колекцията от кукли се подрежда за следващия ден. Настъпва вечерта. През нощта вълшебните кукли оживяват и започват да танцуват отново. Те са разтревожени, че двете танцуващи кан-кан кукли, които са влюбени една в друга, ще бъдат разделени. Замислят заговор, да скрият куклите, преди продавачът да дойде на сутринта.

Когато магазинът отваря на следващия ден и клиентите влизат, за да вземат куклите си – те откриват, че кан-кан танцьорите ги няма. Без да подозират за тайния живот на вълшебните кукли, те обвиняват собственика на магазина и неговия помощник за липсата им. В последвалата врява куклите-танцьори  идват на помощ на пазача на магазина и заедно с казашките кукли атакуват клиентите с техните щикове. Изтикани от магазина клиентите гледат недоумяващо през прозореца как щастливите кукли и пазачът  танцуват весело вътре, заедно със събралите се отново двойка кукли-танцьори на кан-кан.

 Музиката

Респиги рисува своите музикални образи с надградено въображение върху няколко клавирни пиеси на гениалния шегобиец Росини. Всепризнат гастроном, маестрото е посветил голяма част от  музиката си на своя любим готвач.  Тук почеркът на оркестъра се сменя според великолепната „дантелена” оркестрация на Респиги. Музика за танц, белязана от пластиката, музика, написана с чувство за хумор, с естествената елегантност на фразата, с приближаване към една поетична и приказна материя чрез многобройните вдъхновени детайли в играта с темпо и динамика. Специалистите определят, че тя е искрящо шампанско в стилен салон на празнична вечер.

В дългогодишен творчески тандем Алба Буонанди и Салваторе Русо единодушно решават като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. Оставят всички действащи лица, но добавят нови персонажи. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, появява се бавачката. Добавена е и още музика на Росини – клавирните пиеси „Марш“, „Болеро“ и „Тиролски танц“ с оркестрация на Бенджамин Бритън. И така балетът „Фантастичното дюкянче“ става все по-богат на персонажи, все по-динамичен и много забавен спектакъл. От едноактен балет (около 40 минути), става в две действия с времетраене около час.

Действието в оригиналното либрето се развива в Париж в средата на 19-ти век. Но авторите на новия спектакъл избират периода, когато се е състояло премиерното представяне на балета в Париж – 1919 година.

„Това е епохата на „нямото кино“ обясни Салваторе Русо. Създадените над 80 костюма  носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Използвани са цветовете, характерни за това време – костюмите за кан-кан не са в познатите багри бяло, синьо и червено, а в нюансите на виолетово, лилаво… Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от „немите“ филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна“.

Хореографът Алба Буонанди и този път е вярна на своите пристрастия към танцовия театър. Хореографията се опира на класиката, но тя вкарва много повече елементи на пантомимата, на комедия „дел арте“, на неокласиката и всички подсилващи въздействието изразни средства на движението, танца, театъра и киното. В спектакъла освен основните балетни герои-кукли, участват персонажи-мимове, много деца и това допълва цялостната хореографска картина.

По случай 90-ия рожден ден на българския професионален балет директорът на Старозагорската балетна трупа Силвия Томова поздравява всички колеги, отдали всецяло талант, сили и воля и енергия на най-красивото и вечно изкуство – балетът, което е нужно на човечеството. Тя пожела на добър час и дълъг живот на „Фантастичното дюкянче“. За многобройните приятели на балета в Стара Загора Силвия Томова съобщи, че до края на творческия сезон предстоят още няколко балетни премиери: “Нестинарка“ по музика на Марин Големинов,  „Дон Кихот“, „Валпургиеви нощи“, Балетна гала и не на последно място отбелязване на нейния 40-годишен творчески път.

Росица Ранчева