Стара Загора почете бъзсмъртното дело на Апостола Левски

Три дни не спира потокът от деца, мъже, жени и старци към паметника на Васил Левски, въздигнат в близост до най-старата старозагорска църква – катедралния храм „Св. Димитър“. Безброй стръкчета цветя, букети и венци са го окичили. Хиляди хора са го почели, коленичили са пред него, прекръстили са се като пред иконата на Иисуса, поискали са от него прошка.

На 19 февруари, деня на гибелта на Апостола, площадът се оказа тесен, за да събере потомците  на апостолското дело за чиста и свята република. Стотици деца и ученици, граждани, официални лица на държавни и общински институции, на партии и културни институти,  представителни роти от Втора тунджанска бригада, смирено и с почит  присъстваха на общоградското поклонение пред безсмъртното дело на Левски и положиха цвете на благодарност и признателност.

Под звънтежа на църковните камбани, водени от Старозагорския митрополит Киприан, към множеството, окупирало и съседните улици, се присъединиха свещеници от всички храмове на престолния град.

И тази година чудесните рецитатори от СУ „Васил Левски“ поднесоха вълнуващ текст посветен, на „Първия след Бога“. В края на рецитала, децата вкупом положиха клетва от името на всичките си ученици, да следват вярно и неотклонно заветите на своя патрон.

Панихида за йеромонах Игнатий отслужи митрополит Киприан в съслужение с отците.

„Епохите минават и отминават, раждат се и умират, а обесеният Апостол е жив, каза в емоционалното си слово архиереят. – Българската земя вечно ще тръпне под неговите стъпки, оставили в душата й усет за трайност и величие. Много гиганти са лягали в пръстта и са ставали на пръст. Бесилото на Апостола със страшна сила проби пръстта и бликналият на това място извор никога не ще пресъхне. Знаел ли е някогашният Дякон, че краткият му живот ще надхвърли възможните човешки граници, ще прескочи тленността и ще отиде в безсмъртието? Едва ли е имал време и място, за да се спре на собствената си личност, тъй кръвно отдадена на едно гигантско дело, за да ни начертае бъдните съдбини. Прегърнал пламенно идеята за революция той започва от нищо. Започва от себе си. Примамливото ехо на признанието не е звучало в ушите му, за да тръгне с него и да се съобрази със собственото си бъдеще“.

Митрополитът припомни, че роден от майка робиня, Васил Иванов Кунчев  би трябвало да стане син роб, а не да поема отговорността на всички ограничения и запрети. Страхът, коварството, завистта, предателството често са се вглеждали с изумление в светлите му очи, зад които са откривали необозрими пространства. Ангело -мелодичният му глас заместил  херувимската със  жестоката песен на съществуващата действителност. Той не скривал в пълнота истината за риска, за отговорността, за опасностите и последиците. Бил е чужд  на всякакви празни обещания. Когато е заклевал пред Евангелието и Кръста, пред револвера и камата, острието и огънят на всяка произнесена от него дума са пронизвали и обгаряли сърцето и разума на всеки по освободителното дело. И Дяконът е заробвал робите наново в името на свободата на милото и скъпо Отечество. Обвързвал ги е със суровите закони на новата идея и е искал безрезервни дела: пари, имот, рискове, информация, организационни дарби, опити и връзки, пощи и знания, литература и просвещение в делото – все реални и конкретни неща, осезаеми за всекиго- тъй близки до диханието на куршума и огнената примка на бесилото. Още тогава Апостола йеродякон Игнатий Васил Левски се превръща в история, в легенда, в символ. Още тогава неговият път става пример за подражание, превръща се във вярната посока към тъй дълго жадуваната свобода.

И когато увисва на бесилото преди 145 години Апостола вече е завършил своето дело. Вече е разорал пустинята на робството и в младите и жадни бразди е посял горещите семена на свободата.

„И днес Апостола продължава да ни нашепва, за ни заклиня за прости наглед неща, да ни освобождава и отново да заробва в мисълта за свобода, каза митрополит Киприан. – Неговото пътуване не е завършило. И ако се вгледаме в дните и нощите, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята българска и ще бродят во веки веков, за да напомнят на всяко поколение, какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправи наведените глави и да просветлява помътените погледи. В този смисъл Апостола присъства и ще присъства на всяко българско раждане и на всяка българска смърт – всевиждащ и всечуващ.

Отдавна думите са изсъхнали. Пръстта е опръхнала отдавна, а ние и днес, в деня на неговата памет чуваме гласа му  и виждаме неговите следи, които окръглят нашия взор и продължават в небето над България. И ако чувстваме силно тежестта на българската си принадлежност, то е защото Апостола виси със страшна сила.

Нека Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му“!- благослови митрополитът.

Градусът на вълнението беше повдигнат и от пламенните думи на заместник-кмета на Община Стара Загора Иванка Сотирова: „Всяка година заставаме на това свято място и се опитваме да си припомним заветите на Апостола. Да си припомним тази знаменателна фигура, която времето не успя да оскверни. Може би това е единствената личност, която остана в съзнанието на българина с най-величавата си мощ. Единственият интелектуалец, който успя да внуши на раята българска, че изход от робската психика е само свободата, произнесе Сотирова.

Днес, тук, на това място, мисля, че можем да закрещим:“Трябваш ни, Дяконе! Трябваш ни днес! Трябваш ни отново, за да обединиш рода български! Трябваш ни, за да внушиш на политици, държавници, общинари, че всички сме длъжни да служим на народа! Че всички ние трябва да бъдем водени от едничката цел – за благото на България, за благото на нашия пре хубав град!   Затова ни трябваш, Дяконе“!

Зам.-кметът призова с едноминутно мълчание и сведени глави и да се опитаме да си припомним заветите на Апостола.

С военен церемониал, венци на признателност пред паметника на Левски бяха поднесени от името на Община Стара Загора, Старозагорския военен гарнизон, Общинския съвет, областния управител, СУ „В. Левски“,  Шесто основно училище „Св. Никола“ и Старозагорската митрополия. Стотици граждани, деца от старозагорски детски градини и училища също положиха цветя на паметника.

В поклонението участваха  Военният духов оркестър и актьорът Ивелин Керанов.

Пред паметта на Левски склониха глава зам.-кметовете на Община Стара Загора Иванка Сотирова, Красимира Чахова, Янчо Калоянов, председателят на Общинския съвет Таньо Брайков, областният управител Гергана Микова, зам.-областният управител Петя Чакърова, депутатът Радостин Танев, бригаден генерал Костадин Кузмов, командир на Старозагорския гарнизон, общински съветници, представители на политически партии.

Росица Ранчева