Кръгла маса на тема „С поглед в бъдещето“ добави нови щрихи към големия Милю Касабов

По повод 150 години от рождението на Милю Касабов, Община Стара Загора и Къща музей „Гео Милев“ организираха на 16 февруари 2018 г. кръгла маса на тема „С поглед в бъдещето“.

Почти непознатият днес Милю Касабов е възрожденец, активен общественик, участник в какви ли не благотворителни каузи и в създаването на Книжовно дружество. Не на последно място той е грижовен баща на двама сина и четири дъщери, на които осигурява подобаващо образование и които подкрепя морално и материално. Най-големият му син е гениалният Гео Милев. Пенка Касабова пък е българката, която след обучение в Америка, създава детските градини в България и подготвя учителките и възпитателките за тях.

Милю Касабов е роден в Чирпан на 19 февруари 1868 година. През 1882 г., завършва трети клас и се главява за учител в с. Читалтепе (Елхово), Чирпанско. Учителства до 1896 година. Удостоен е със званието „Учител – втори разряд”. Природно интелигентен, начетен за времето и възрастта си, издава списание „Македонски песни” (1885 г.) и „Календарче” (1885 г.), вестници и книги. През 1885 г. взема активно участие в Съединението на България. Възрожденец е с европейска ориентация. Трезвеник и високо морална личност. Награждаван е многократно с държавни отличия за приноса му в издателската дейност. Умира в Стара Загора на 27 януари 1937 година.

С признателност и благоговение, на камерната среща, пръв за прадядо си Милю  разказа проф. Андрей Аврамов: „По принцип в нашето семейство естествено центърът беше Гео Милев, но винаги това, което съм слушал от майка ми и от леля ми Леда Милева е, че всичко около Гео Милев започва от Милю Касабов. В това многобройно семейство сме били една клонка, която наистина малко може да се съизмери с мащаба на делото на дядо Милю. Цялата му обществена и издателска дейност в днешно време изглежда почти неразбираемо, защото обхваща много сфери от живота на Стара Загора и на България след Освобождението. В днешно време трудно можем да си представим подобна мащабна и разностранна дейност на един човек, който е носител и на традицията, но и на модерното в след освобожденска България и донася европейските ценности. В този дух бих искал от името на останалите членове на нашата фамилия  и на Международната фондация „Гео Милев“ да благодаря на Община Стара Загора и на къща музей „Гео Милев“ за поддържането на интереса към патрона на този музей и на неговите предци. Това, че днес се събираме по повод 150 години от рождението на Милю Касабов, е изненадваща почит към корените на новото в културата на  България, каза професорът. – Всичко, което аз съм научил около личността на дядо Милю е донесено от неговите внучки – Леда Милева и майка ми Бистра, а в къщата музей в Стара Загора се доразвива до онова, до което сме нямали досег. Например препогребването на тленните останки на Милю Касабов в двора на къщата, всичко което Георги Янев е проучил и написал в книгата си „Баща и син“, тази събирателна и изследователска дейност, която музеят прави. За мене беше много симпатично и неочаквано откритие, това което Георги Янев споменава в последната си книга „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“ за събиране на даренията и построяването на паметника на подполковник Калитин и Трета опълченска дружина. За съжаление днес не виждам подобни примери на обществена дейност, на такава почит към епизодите от нашето минало, каквито е проявил прадядо ми“, каза проф. Аврамов.

Снахата на Леда Милева Виолета Цонева, която през последните 7-8 години се занимава със събирателска дейност, свързана със семейството на известната си свекърва припомни откъси от две книги: “Скици по пътя на живота“ от Пенка Касабова и „Леда Милева – анкети“. В тях двете авторки посвещават много страници на Милю Касабов. Пенка разказва за напътствията на баща си да се изучи в Америка, че като се върне от там, всички да видят ползите и да пожелаят да имат детска градина във всеки град и село.

Леда пише: “В моите спомени дядо Милю е останал с побеляла коса и бели мустаци.  Побелял е бързо след изчезването на сина му Гео. Състарил се е рано. Но беше все още енергичен. Ходеше всеки ден по два пъти до книжарницата си, която не беше далеч от къщи. Той беше истинската душа на цялото семейство, пък и не само на семейството. Най-характерното за него е може би дълбокият му патриотизъм, обичта му към България, към многострадалния народ. Една обич до болка. Това не са обикновени думи. Действително за него това беше много характерно. Не случайно, по времето на Съединението, когато е бил едва 17-годишен той е бил един от тези 5-6 души, които са образували в Чирпан първата група, която да работи за Съединението. Макар и с основно образование беше много начетен. Ерудиран човек, който винаги се стараеше да споделя  знанията си, особено с децата и по-младите хора. Беше високо морален, високо етичен човек, заклет въздържател, основател и председател на Въздържателното дружество в Стара Загора до смъртта си“.

„Бях първият уредник в музей „Гео Милев“, който се захвана да проучва живота и делото на Милю Касабов, сподели Румяна Димитрова. – Заедно с Петър Василев имахме добрия шанс да работим след голямото преустройство на сградата, когато беше направена и настоящата експозиционна зала, аудиовизуалната беседа и др. Но много важно беше направата на фондохранилището. Подреждайки фонда, имахме възможност да се запознаем с него. Тогава видях, че има доста неща, свързани с Милю Касабов, които дори не бяха инвентирани. Това са неговите прословути тетрадки, в които са се водили не само бележки какво е продал и какво е получил като книги в книжарницата си, приходите и разходите и пр., но и много непознати случки и разсъждения, голяма част от които Георги Янев е включил в книгата си „Баща и син“.

Румяна Димитрова призна, че проучвайки Милю Касабов е осъзнала гения на сина му Гео. На 15 години Милю става учител и застава пред ученици, по-голямата част от които са по-възрастни от даскала си. Освен, че ги е завладявал със своите знания и риторика, той е спечелил доверието и на родителите им, защото както сам признава, отваря и вечерно  училище за родители. На 17 години издава първото си Календарче. Това за времето си е масова практика, но втората част на календарчето е уникална. В нея има съвети за земеделието, за домакинството, за ежедневието, за морала и пр. На същата възраст участва в чета в Чирпан за  Съединението на България…

Основната му мисъл винаги е била просвещение. Не случайно първото издателско дружество, в което участва, е „Просвета“. В него по-голямата част от книгите имат практическа насоченост да помага на хората в селата в земеделската работа. Художествената литература, която издава дружеството, също е с просветителски и патриотичен характер. Т.е. много удачна е темата на кръглата маса: “С поглед в бъдещето“.

Писателят Христо Карастоянов разсъждава върху факта, защо във всички дела Милю Касабов непрекъснато е назначаван за касиер. Неговите тефтери показват, че е безукорен перфекционист и пунктуалист. В дневниците му са записани подробно всички приходи и  разходи. Но има и още нещо. „Гео Милев е теглил баща си към фалит с неговите абсолютно неиздаваеми за времето книги. Него нищо не е било възможно да спре да издава онова, което е смятал за важно и необходимо. Стигнало се е до там, че Милю Касабов продава последните  8 наполеона – белите пари за черни дни, за да може да го изкара от съда, защото Гео не си е платил в придворната печатница“. Такава привързаност между баща и син рядко може да се срещне.

Карастоянов говори и за това, че през 1928 г. Милю Касабов започва да пише биографични бележки за сина си Гео. Това е 3 години след изчезването му и 2 години след като той признава пред себе си и пред света жестоката истина и прави опелото на 23 май 1926 г. Дотогава той е забранявал  на семейството си да помисли да слага траур. Защо на 23 май? Защото през цялата 1925 г. идват различни мошеници, които лъжат семейството, че са видели тук или там жив и здрав сина им. Но един човек казва нещо, което Милю Касабов приема за достоверно. Печатар му разказва, че на 23 май 1925 г., т.е. седмица след изчезването на 15 май, той е видял Гео, който в тефтерче  записвал слово за светите братя Кирил и Методий, което на следващия ден да прочете на другите арестанти. Заради това, точно година по-късно в църквата „Св. Богородица“ прави опело.

През м. юни 1930 г. с огромна тъга бащата пише за своя син: „Мъка, мъка и мъка по Георги, която не мога да изкажа, не мога да опиша… Повтарям, една въздишка само, излизаща от глъбините на душата и съществото ми, е изразът на тази мъка. До днес още сълза не се е отронила от очите ми, макар да съм дохождал до състояние на голямо разчувстване за Георги. Защо, питам се?  И намирам, че е следствие на комплицираната ми мъка и жалба, премесена с учуда и отвращение. Жалба за Георги, учудване на наивността ни при и по време на загубата  и отвращение от човека звяр. Тези трите само ме гнетят и  притискат, съставят ми мъката, която не мога да изразя, да кажа нейната големина и мощност, с която ме е засегнала. Мисля, че ако беше само жалбата ми за Георги, щяха да се излеят сълзите ми, но двете други обстоятелства свиват сърцето ми и не зная към себе си укор ли да отправя и да мисля за отмъщение. Колко пъти ме е сграбчвала мисълта за отмъщение за Георги? Смъртта ми даже ми се е виждала, че не ще ми попречи да извърша едно отмъщение. Само когато си помисля, че вековете са дали на рода ни един, когото трябваше да пазим като зеницата на окото си  и не сме успели в това, и нови вълни от самокритика и самообвинение, отнася мисълта ми от отмъщение…“ Милю Касабов вини себе си за съдбата на сина си!

В същия ден в къща музей „Гео Милев“ ученици от НУ „Св. Климент Охридски“, гр. Чирпан представиха „Календарче 2018 г.“ Публиката присъства и на презентация на тема „Щрихи из живота на Милю Касабов“. Доц. Елка Димитрова представи „Любовен речник“ на д-р Иван Христов.

По време на форума беше направено предложение Община Стара Загора да именува поне  една улица на името на Милю Касабов. Предложението беше подкрепено от Международна фондация „Гео Милев“. Това би бил достоен реверанс към живота и делото на този забележителен българин.

Росица Ранчева