Сирни Заговезни в Детска градина „Светлина“ – Стара Загора

Обичаят Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) в  цялото му богатство отбелязаха днес деца и преподаватели в Детска градина № 10 „Светлина“ – Стара Загора. Тържеството в двора на градината бе наречено „Огънят – пречистващият живец“ и всички прескачаха за здраве огън, люляха се на люлка, момичетата търсиха в брашното пръстен, че която го открие -първа ще се задоми, още правиха „хамкане“ с халва и накрая всички извиха голямо хоро.

Вече трета поредна година малките кукери на Детска градина „Светлина“ участват в програмата на Фестивал на маскарадните игри в Стара Загора със своя оригинална (всяка година) програма, подготвена от преподавателите Радина Стоянова и Станимира Тодорова.

Днес в тържеството участваха и 6 студенти от Педагогическия факултет на Тракийския университет, които сутринта проведоха своя държавен изпит в градината и получиха отлични оценки.

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар – в неделя, 18 февруари. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).