МИЛЮ КАСАБОВ. ТОЧКА – 150 години от рождението му

16.02.201816.02.2018 Долап.бг

Милю Касабов е уникална личност за България и Стара Загора. Останал е на втори план покрай гениалния си син Гео Милев – останал е в забравата… Тук вина няма синът му, а нашето провинциално мислене.
Милю се ражда в Чирпан, като се отличава от братята си – дете още, не ще да приеме „ямата“(кражбата и ограбването на турците по време на Освобождението) и се противопоставя на съгражданите и на братята си даже. Учи се добре и става учител на 15 години… На 17 години издава „Календарче 1885 г.“ и в същото време е един от активистите на Съединението. Издава списание „Македонски сълзи“, което разпространява в огромен за времето си тираж, в което апелира за обединението на България – сам пише статии, стихове и разкази по темата.
С пушка в ръка защитава Съединението, сетне ще издава и ръкописни вестници, все на ползу роду… Вече е и учител… Невероятен между другото, защото на една конференция в Чирпан развива теорията, че освен децата, трябва да бъдат обучавани и родителите… Това е негова теория, с която спечелва младата Анастасия от род от Дъбрава, с която сключва брак и раждат първото си отроче Георги в Радне махле, но са го заченали в Опан…
КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО „ПРОСВЕТА“
В Радне махле започва големият му възход – със своите колеги-учители Димитър Драгиев (министър сетне в правителството на Стамболийски), Колю Попов, Койчо Тодоров, Димо Желев и Марко Турлаков – все изявени учители и общественици от Стара Загора – прави сдружение и почват да издават книги – евтини, за „простий народ“ – издават икономическа, политическа и художествена книжнина – включително и Вазов…
Завръща се в Стара Загора, където е родата на жена му. С колегите си издава вестник „Справедливост“, който достига до 2 500 абонати само. Вестникът е безпартиен, но има амбицията да възпитава народа да мисли политически. Под главата на вестника по настояване на Милю Касабов поставят мотото „Вие трябва да се родите изново!“, както и често сменящи се подтекстове: „Евангелието над всичко!“, „Обичайте се един друг!“, „Обичайте и враговете си!“, все мисли от Eвангелието…
Книжовното дружество успява да издаде над 300 книги за две години, а Милю Касабов издава и третото си „Календарче Алеко Константинов“, където пише първия очерк за Щастливеца, неизвестен очерк на литературоведите до днес… (В скоби ще кажа, че, когато подадох тефтерчето на големия Никола Георгиев, на двора бяхме аз, той, съпругата му, Леда, проф. Георгиев се зачете и изведнъж подскочи и зачете на глас откъси от неизвестния очерк на Милю Касабов: „Изгубил всичките си близки – той беше близък на всички. Неговата смърт не оплака майка – него го оплака цял народ…“ Съпругата му, която очевидно го познава добре, го помоли да не се вълнува толкова, но проф. Георгиев се обърна към Леда: „Скъпа госпожо, сега разбирате ли откъде тръгват тътнежите в интонациите при Вашия баща?“ Професорът целуна ръка на Леда, а аз за първи и последен път видях сълзи в очите й… Нека ми бъде простено да разкажа и за скорошно писмо от Никола Георгиев до мене – оставям добрите му думи за изследването ми „Баща и син“, накрая Големият Никола Георгиев се удивляваше, че Милю Касабов е починал през 1937 година, че номера на музея е 37 и добавяше: „През същата година си отиват Антон Страшимиров, Мара Белчева, Йордан Йовков, а като пискюл на всичко съм се родил аз… Нещастна българска литература…“
ОБЩЕСТВЕНИК
Милю Касабов е един от активистите за гражданските обединения от началото на миналия век. Той е сред основателите на „Родителската дружба“, активен участник на въздържателното движение, издава много книжки, брошури, сказки и диалози (включително и собствени текстове) на тази тема, съдейства за създаването на детско въздържателно дружество „Радост“. Член е на Славянското благотворително дружество, на дружество „Добър Самарянин“ – дарителските му жестове са многобройни… Един от участниците на Учредителния конгрес на вестникарските настоятели в България, проведен в София на 8 януари 1908 година. В музея на Гео Милев има прекрасна голямоформатна снимка на учредителите – точно в средата на първия ред е Милю Касабов, все още млад, достолепен, четиридесетгодишен… А знаем кои са стояли в центъра – наоколо са Чипев и другите…
Секретар е на смесената комисия, инициатор и организатор по построяването на паметника на загиналите руски момчета и българските опълченци при боевете за Стара Загора – паметника на подп. Калитин и Трета българска дружина, поставила началото на българската войска… Тука, разбира се, съм субективен и не искам да ми вярвате – изразявам само лично мнение и становище. Цяла книга от 230 страници издадох на тази тема – в основата на построяването на паметника са много хора, во главе с Милю Касабов, които намират парите и прочие. През 2012 година един духовен кастрат – Любомир Вълков, ведно с Трифон Митев, Живко Тодоров, Емил Христов, Станимир Стоянов, Петър Драгиев, Донка Йотова и кохорта опорочиха паметника, превърнаха го в градска тоалетна на външен вид, но поискаха да им се ПОКЛАНЯМЕ… И след две недели ПАК ще се Кланяме на г-н Живко, Трифон Митев и г-н Христов…

Мълчанието на старозагорци е позорно…
БАЩА, ПЕДАГОГ, КЪЩОВНИК
Семейството е точно от десет членове – шест деца, двамата с Анастасия и двете баби…
Работи само Милю, но семейството му не изнемогва, напротив… Едва десетгодишен Георги Милев почва да го замества във книжарницата. Това съм го констатирал в тефтерите на дядо Милю, когато Георги го е замествал – пише всичко: какво е продал, какъв е баланса, и пр. Почерците на бащата и сина познавам насън…
В началото на века всяка седмица праща по пет лева за майка си до брат му Спас в Чирпан. На другия си брат Христо ще открие клон на книжарницата си, да се издържа… Впрочем пращал седмично по пет лева на майка си, а килограм свинско е струвало тогава 50 стотинки…
Вкъщи стопанката е била Анастасия – с толкова деца и прочие… Ама и тя е педагожка, нали… Милю прибира и двете баби – майка си баба Пена, работлива, чистница, патриархална и добричка и баба Гена, дъбравската издънка като майка на Анастасия – хлевоуста, приказлива, хойкаща – излизала обикновено в петък и се прибирала в понеделник, имала голяма рода и не я пускали, иде ли им на гости… Сватята й Пена я критикувала, че не помага в домакинството, а баба Гена викала: „Еее, че ако не съм аз, кой ще ви носи новините…“ Била е нещо като бТВ и Нова ТВ, един вид… Но Георги страшно харесвал тази си баба и рисувал фустаните й, с които тя се размотавала из града и разправяла, че така я изрисувал внук й – Георги Милев – била е първият му пиар…
Милю в тефтерите си записва всеки приход и всеки разход, всеки божи ден… Работи 31 дни в месеца… Книжар е, но продава шевни машини, пиана, елхи за Нова година и пр. Имал е контакти с много международни дружества и фирми… И никого не е подвел, а, кога синът му отива да учи в Германия… но млъкни сърце…
Вечер Милю се прибирал и носел торбата с поръчаното от жена му за другия ден – всичко е описано в тефтера му, който никой не ще да чете… Бил щедър, но и строг – никакви излишества: питателна храна за децата, но никакви глезотии – подаръци само за специални случаи, и то, ако ги заслужат, имал е поставени условия…
Учи първо децата си на труд: но, но, но… Купува им детски кофички, теслички, мотики, пише, че труда на детето трябва да му доставя „естетическа наслада“… Е, на Гео май не се е случило, защото Борис, брат му, поел лехата на Гео и прочие…
Вечер Милю се връщал и разговарял с всичката си челяд… Купил магичен фенер на големия си син и се почнало по негово давление всекидневни прожекции и представления, всичките му деца участвали, най-вече Георги…
Никога не се е карал на децата си – даже когато научава, че Георги и Борис, пеещи в хора на „Света Богородица“, са заведени от учителя им в кръчма, ще ги спре, но скандал няма да предизвика… Години по-късно, ще предизвика скандал за една хумористична еротична песен в училището на Георги, за което има цяла дискусия по вестниците тогава, наричат го протестант и оттогава започват едни обвинения към него… Милю не се защитава, неговата защита е в тефтерите му – на седмица той дава толкова пари в църквата „Света Богородица“, до смъртта си, там е и опят…
Всяка вечер у дома му се четяло, най-напред той и Анастасия, сетне Георги, Борис и т.н. Държал на това… Защо са го слушали, не зная…
Обичал да разхожда децата си сред природата, водил ги често до Аязмото и ги срещал с Методи Кусев, с когото са другарували. Дядо Методи често влизал в противоречие с чернокапчовците, ругаел ги, че са се откъснали от народа, а Милю го подкрепял… Кусевич кръщава лично Леда Милена през 1921 година, което тя научи от мене… Най-много държал децата му да учат езици. Още в Стара Загора юношата Георги вече превежда от руски, френски, научава перфектно немски, поназнайва и английски… Същото се отнася и за сестрите му – до една са многоезични, а Гео превежда от 11 езика, включително и от „мъртвите“ езици…
На известната снимка в двора, когато изпращат 17-годишния Георги за Лайпциг, Милю ще рече на Пенка да се качи в стаята и да донесе книга, ама не каква да е, а от нея да се знае, че семейството е интелектуално… Пенка се е разположила най-отпред – щастлива и усмихната – и е разтворила „Фауст“ от Гьоте…
БАЩА И СИН
Е, цяла книга написах на тая тема и затова ще съм кратък. Много хора и до днес не могат да разберат суровите отношения баща и син при тях… Борис, по-малкият брат, ще запише, че „Гео беше продължение и завършек на тати…“ Издателят Милю подкрепя сина си, но вижда, че от модернистична литература само се губи и предлага да издават речници, училищни пособия и така да подкрепят модернистичната литература, от която се губи, която синът му лелее. Но синът е категоричен: той с разни речници и прочие няма да се занимава, той ще издава само модерна поезия и литература…
Пък и настава скандал – Гео отива да се лекува в Берлин с Мила Керанова – актриса, преводачка, учила в Швейцария и Париж, по-голяма с четири години от него… При това един авторитетен поет разказва отровни думи на дядо Милю… Е, ясно е как ще реагира възрожденецът…
Но Поетът отговаря на татко си така: „Тате, на твоето затворено писмо няма какво да отговарям, или по-добре – би трябвало и с нищо да не отговарям, тъй като в него всичко са празни приказки, с които нямам никаква работа. Ти говориш, както винаги, за много работи, работи обаче, от които не разбиращ нищо, за които нямаш никаква ясна представа… Ако мислите, че театърът е позорение за вас – на добър ви час! Така може да говори само… Също тъй и за футуризма: ти какво разбираш от това, видял ли си футуристически картини, като се произнасяш за тях? и т.н. Всичко, което си надраскал в писмото си, е нищо освен – нищо! Приказки на вятъра? Престанете най-сетне да се бъркате в работата, от която нямате хабер… По-добре побързайте да направите онова, за което писах и повтарям – свидетелството… Иначе…“
Е, не забравя да пише баща му да праща пари, защото издаването е сериозна работа и иска пари… Милю, преглъщайки, пращал пари…
Изчислявал съм по тефтерите – с над 60 000 лева е потънал Милю Касабов да угажда на неистовия си син да прави само модерно изкуство и литература. Накрая фалира.
Милю Касабов е единственият случай в издателската практика в ония години, който фалира, за да поддържа модернистичните щения на сина си… Велик пример…
ТРАГЕДИЯТА НА БАЩАТА
След изчезването на Гео бащата развива невероятна издирвателска дейност… Пише писма и молби до царя, до всички министри, рови, търси сина си, накрая на 23 май 1926 година обявява Гео Милев за погинал и прави годишнина от смъртта му – издава и специален некролог… Всъщност точно на 23 май предишната година има свидетелства, че Гео е бил жив, отделил се от другарите си в килията в един ъгъл и си записвал нещо в бележник, обещал им на другия ден да им изнесе беседа за Светите апостоли Кирил и Методий…
САМ, С НАРОДА СИ
До кончината си през 1937 година Милю Касабов продължава обществената си дейност… Не обичал да говори за личната си драма, даже в семейството. Отдава се на лекции по благотворителни, педагогически и въздържателни идеи… В същото време само за себе си правил записки, които не показвал никому… Пише нещо като биография на сина си, която публикувах, пише есета за него, размисли – понякога кървави почти…
„Пиша пак на 22. 06.1930 г. Мъка, мъка и мъка по Георги, която не мога да изкажа, не мога да опиша… До днес още сълза не се е отронила от зеницата ми, макар да съм дохождал до състояние на голямо разчувстване за Георги… Защо? Питам се. И намирам, че е вследствие на комплицираната ми мъка: мъка, примесена с учуда и отвращение. Жалба за Георги, учудване при и по време на загубата и отвращение от човека-звяр… Мисля, че ако беше само жалбата ми за Георги, щяха да се излеят сълзите ми, но двете други обстоятелства свиват сърцето ми и не зная към себе си укори да отправям и да мисля за отмъщение…. Колко пъти ме е сграбчвала мисълта за отмъщение за Георги, смъртта ми даже ми се е виждала, че не ще ми попречи да извърша едно отмъщение… Само като си помисля, че вековете са дали на рода ми ЕДИН, когото трябваше да пазим като зеницата на окото си и не сме успели в това, и нови вълни от самокритика и самообвинения отниса мисълта за отмъщение…“
Как ще се почувствате, ако първи четете тези скришни размисли на дядо Милю! Как бихте ги коментирали?
Аз ги публикувах с треперещи ръце и сърце, а, откровено, не намерих сили да ги коментирам… И до днес! Правя обаче поклон на дядо Милю!
Праща владиката Павел при Иван Вълков. Синът на Юрдечката от Казанлък, генерал Вълков казва: „Аз се разпоредих за него!“ и прекратява срещата. Владиката предава тези думи на Милю Касабов, който пише в дневника си: „Какво се е разпоредил? Добро или лошо…“

ДНЕС
За днес бях поканен от музея на Гео Милев преди два месеца по електронната ми поща на кръгла маса с участието на Трифон Митев, Брата Владо Янев и Христо Карастоянов и късна рода на Милю Касабов да си хортуваме на кръгла маса. Попитах с писмо каква е темата и за какво ще говорим и спорим, защото една Кръгла маса предполага и научен спор… Не получих отговор и забравих, помислих, че са се отказали… Тези дни получих плакат, в който съм записан като един от участниците в Кръглата маса.
Двоумя се! Ще ми се да уважа годишнината на Милю Касабов, но не желая да вдигам скандал точно на този ден… Защото, ако там е и византийстващият политик Трифон Митев, без скандал няма да се мине. Престъпление е за Трифончо на 15-ата Позорна плоча на паметника на Трета опълченска дружина да се иска да му се кланяме, а да не споменем името на истинския строител на паметника – Милю Касабов.
Днес цял ден свещта ще гори в Гората на Дъбрава. Има и повод – съпругата на Милю Касабов е издънка от Дъбрава…
Горният текст е моят поклон пред големия дядо Милю…

Георги ЯНЕВ
16. 02. 2018 г.
Дъбрава – Гората