Стара Загора почете 80-годишнината на писателя Йордан Стоев

На 7 февруари 2018 г. старозагорската културна общественост почете подобаващо 80-годишнината на един от знаковите български писатели и емблематични журналисти Йордан Стоев. Залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ беше препълнена с почитатели и приятели на творчеството на Даки, този рицар на духа с неувяхващо чувство за хумор. Сочният хумор беше и в основата на „рапорта“ на рожденика, какви ги е вършил на младини, от какво се вълнува сега, на какво се смее и на какво се ядосва и не на последно място за какво мечтае.

„Какво значи да си на 80 години лично аз не знам и отказвам да коментирам, заяви  Даки. – Случаят ме заварва неподготвен, а това, което чувам от тук там по пейките от случайни хора, ще премълча, защото не е вярно.  Скоро четох за 80-годишните едно медицинско проучване, че човек остарява същински след 80 години. Не на 60, не на 70, не на 80. Аз съм Марко Тотев. Тъкмо ги навърших и се оказва, че съм прекрачил в старостта. Сега се надявам в сенчестите ъгълчета на Градската градина, да дочакам следващото проучване, което да потвърди, че човек остарява поне на 85, а защо не и на 90 години“.

Пред усмихнатата публика ДакиСто съобщи, че мъжът на 80 е много деликатна материя и затова към него трябва да се подхожда с условности. Защото и най-безспорните, и най-лишените от всякаква двусмисленост и  риск факти, той  приема превратно. Все пак и 80-годишните са  „в час“ с актуалните проблеми и теми на деня. В това той се убедил от случаен кибик на пейките, който в мига, в който седнал до него, го е атакувал с Истанбулската конвенция.

„През това време край нас мина една млада жена. Той ми я посочи с думите: „Видя ли я?“ Отвърнах: “Хубава е!“ „Видя ли татуировките по нея? Тя ще попадне немедлено под ударите на Истанбулската конвенция!“ – сподели писателят. Разговорът продължава с въпрос към Даки дали има татуировки. „Нямам“, отвръща той, но после му доверява, че на едната си ръка на млади години е татуирал „Берое“, на другата –  „Верея“, но сега ходи с риза с дълъг ръкав, да не го видят феновете на отборите и да го „разпитат“. Сладкодумният разказвач продължи да омайва с признанието на събеседника си. Преди да се ожени гаджето  му Руска  ходила с един „брикет“ с прякор Стефан Данаилов – Секирчето. Секирчето отишъл да бере портокали в чужбина, не се върнал, човекът се запознал с Руска и се гаджосали. Гледа той – ръката й все бинтована. Тя обяснявала, че това е изгорено  от тигана. Ден така, месец, два, бинтът все на ръката й. Маха го той и се оказва, че на ръката й стои татуировка Стефан Данаилов. И ето, след толкова години, сега тя попада под ударите на Истанбулската конвенция…

„След този дълъг разказ, след още по-дълго размишление стигнах до извода, че  поне в едно отношение сме неуязвими: Мъжът на 80 години не е нито моногамен, нито полигамен, а само един гамен“, категоричен е рожденикът.

Година след като завършва висшето си образование по българска филология младият Даки Стоев пристига в Стара Загора с коса, най-напред без мустаци, после с мустаци, но без коса, с идеята в най-скоро време да напусне града и да си търси другаде късмета. После се влюбва в една старозагорка от Асеновград, пуска котва в Града на липите и поетите и заживява с професията журналист. В единствения вестник „Септември“, който се издава дълги години  в Стара Загора, той тръгва от първото стъпало, преминава през цялата стълбица и завършва кариерата си като главен редактор.

„Като човек, който все още поддържа връзка с текущия живот, ще кажа че не ми харесват някои тиражирани теми. Ето например цял месец и на сън и наяве се тормозим с двете лъвчета – дали ще заминат за Холандия или не…, коментира пожизненият журналист. Освен за успели мъже за друго не става дума ни по вестници, ни по радиа, ни по телевизии. Не се говори и не се пише за моралните качества  на днешния човек. Не става дума за трудолюбие, за честност и почтеност, не се говори  за кариеристите, за егоистите… Повече  отдаваме значение за това как да се забавляваме…“

За да излезе от сериозния тон, Стоев се върна към първите си журналистически години, когато една от основните му задачи била да прави хороскопа. Като разбрал враговете му каква зодия са, ги е нагласил добре: “Овен“ – не влизай в офиса си три дни, защото ще пострадаш! „Телец“ – много си самонадеян, но това, което си подхванал – няма да стане… и т.н. По едно време се влюбил в комшийката си и започнал да пълни зодията й: “В съседство с Вас живее един чаровен мъж. Вие не го забелязвате, но той Вас Ви забелязва“.  След една седмица пише:“И Вие го забелязвате, но бъдете по-смела! Вие сте жена от народа, а народът е казал, че любов и кашлица не могат да се скрият! Утре на обед въпросният „Козирог“ ще Ви чака на ъгъла…“ След публикацията идва собственикът на вестника и съобщава, че пари за следващия брой няма.

Още много весели спомени и лакърдии разказа рожденикът: за това как е станал тракторист под прикритие, за мача между редколегията на „Септември“ и операта, завършил с убийствения резултат 10:0 в полза на балетистите, за обещанието на главния редактор Константин Колев да осигури бутилка коняк за онези журналисти, които направят три обиколки на стадион „Локомотив“, за авторските му материали в студентския вестник „Трън“, която е люлката на Трендафил Акациев и т.н.

„Тази вечер Стара Загора поздравява един голям творец, който също поздравява Стара Загора със своите книги,  каза издателят на творчеството на Стоев Трифон Митев. – Той припомни, че  на 10 януари 1938 г. в семейството на македонски българи в ямболското село Атолово е роден Йордан Стоев. Гимназия завършва през 1955 г. в село Стралджа.  Веднага е приет да следва Българска филология в Софийски университет. След успешното му дипломиране е разпределен за учител за една година в Момчилград. През 1961 г. пристига в Стара Загора. 38 г. практикува журналистика в окръжния вестник „Септември“, като изминава стълбицата от коректор до главен редактор. Автор е на десетки фейлетони, разкази, новели и на книгите „Цвете на земетръса“, „Пясък за папагалите“, „Трън в петата на дявола“, „Заточени в рая“, „Изкушения“ и „Дългата зима на Б.Ж.“. За най-новата книга на автора „Градината на праведните грешници“ Митев каза, че това е най-високото творческо стъпало. Той му  препоръча последният цикъл от спомени за художника Иван Попчев, за поетите  Христо Банковски и Димитър Данаилов  да се разшири с нови имена и да се издаде като отделна книга, която ще бъде ценен влог в българската литература.

Председателят на Управителния съвет на Съюза на българските писатели изпрати до юбиляра поздравителен адрес. С присъствието си уважение към живота и творчеството на Йордан Стоев заявиха зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова и Диана Атанасова – началник на отдел „Култура“. Председателят на Общинския съвет Таньо Брайков също изпрати голям букет. За заслугите към културата Стоев получи цветя и от директора на Градската художествена галерия проф. д-р Марин Добрев.

Диана Найденова, актриса от ДТ „Гео Милев“ прочете няколко разказа от „Градината на праведните грешници“. През цялото време на видео стена се прожектираха снимки от интересния, красив и ползотворен жизнен и творчески път на големия човек, приятел и  журналист Йордан Стоев.

След официалната част дълга опашка от приятели и почитатели се изви пред автора-рожденик за автографи.

Росица Ранчева