На 5 февруари се навършват 19 години от неочакваната кончина на Маестро Димитър Димитров

Почетен гражданин на Стара Загора, дългогодишен директор и Главен художествен; ръководител на Държавна опера Стара Загора. Маестро Димитров бе човеколюбец, родолюбец, избрал да живее и твори тук, в Стара Загора и Старозагорска опера. Беше човек раним, но и много силен, състрадателен и щедър, благ и мъдър приятел и колега,предопределен  и посветен на операта. Създател е на светове, които оформяха хаоса, представите за образите на смелостта и подлостта, на любопитството и нищетата. Професионалният му авторитет внушаваше устрем, който разгражда хаоса и възражда художествения порядък. С работата си той успяваше да внуши, че творчеството за всеки може да стане самостоятелен свят, със свое настояще и бъдеще. Той бе сред водещите диригенти в музикалното изкуство. Кариерното му всекидневие е уникално по същност. Член на редица общества, участник в неизброими форуми за развитие и разпространение на музикалното изкуство, за съхраняване и утвърждаване на ФОБИ – негова рожба от 1967 г. говори за изисквания на извънредни качества . целенасоченост, организация, работоспособност, издържливост и огромен музикален талант.

Продължаваме да се срещаме с големи музиканти, но това, с което ни дари Маестро Димитров е безценно. Всяко преживяване, всеки разговор с него е един емоционален диалог за култура, който продължи повече от четири десетилетия. Шанс е да разбираме всеки път, че неговото не е само дарба, а висок и вдъхновен път, белязал музикалната история на Стара Загора и България, път, създал въображението на толкова негови ученици, на почитатели на музикалното изкуство.

С високия си професионализъм увличаше и раждаше жажда за собствен почерк и характерна връзка с националните традиции.

ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО МУ! МИР НА ДУШАТА МУ! МАЕСТРО, НЕ СИ ЗАБРАВЕН!

Тенко Калайджиев