При определени условия бившият ресторант „Аязмото“ ще стане собственост на Митрополията

„При определени условия Община Стара Загора ще дари на Старозагорската митрополия  полуразрушената сграда на бившия ресторант „Аязмото” за изграждане на музей на митрополитите“. Това съобщи на 25 януари 2018 г. на брифинг председателят на Общинския съвет Таньо Брайков. „В проекторешението за дарение е записано, че Митрополията трябва да изпълни инвестиционните си намерения в срок до 5 години. В сградата  да се включи създаването на природонаучна част, свързана с флората, фауната и историята на парка. Изграденият обект да бъде изцяло за обществено ползване. Ако не се изпълнят условията по дарението имотът ще бъде върнат автоматично на община Стара Загора“. Според Таньо Брайков, „умуването“ на общинското ръководство, начело с кмета Живко Тодоров, по съдбата на полуразрушената сграда показва, че възстановяването й не е икономически ефективно. Ще бъдат нужни 4-6 млн. лв., за които няма да има възвращаемост.  Освен това, каквато и друга функционална характеристика да се възложи на обекта, освен музейна, ще бъде свързана с интензивен транспортен трафик, което не е в унисон на рекреационните функции на парка.

Предложението за дарение е направено от митрополит Киприан още през месец май 2017 г., но ще бъде разгледано на първата за годината сесия на Общинския съвет, която ще се проведе от 9:00 ч. на 31 януари 2018 г. като първа точка от дневния ред. Поради изключителния интерес на гражданите и старейшините  към казуса, Старозагорският митрополит е поел ангажимент лично да запознае обществеността  с инвестиционното намерение.

Идеен проект за бъдещия музей  се изготвя от  арх. Петър Влахов, който е член на Епархийския съвет. Според него той няма да бъде готов до заседанието на Общинския съвет. Таньо Брайков обеща, че когато проектът  стане  готов, старозагорци ще бъдат запознати с него.
Както вече dolap.bg подробно описа сагата с ресторант „Аязмото“, която се пише от 1996 г. до сега, сградата на бившия ресторант „Аязмото“ е масивна конструкция, построена през 1971 г. Застроената площ е 832 кв. м., а разгънатата застроена площ – 2 086 кв. м. Състои  се от надземен етаж със застроена площ 834 кв. м., включващ три търговски зали, кухненски и подготвителни помещения, хладилни камери, гардероб, сервизни помещения, тераси и др.; Подземен етаж със застроена площ 776 кв. м. включващ банкетна зала, бар, микро кухня, мокър бюфет, подготвителни помещения, складове и др.  Вторият надземен етаж със застроена площ 476 кв. м. включва складове, съблекални с душове, гардероб, машинно помещение, паро-котелно и др. и  лятна градина с обща площ 582 кв. м. заедно с прилежащото на обекта право за ползване на прилежащия терен при граници на същия на запад – асфалтова площадка, от изток – алея край ресторанта водеща от централната алея към парковата зона, на север – плочник пред главния вход, на юг – паркова зона, както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност съответно право за строеж върху общинското място, върху което е построен ресторантът като цялостен комплекс от сгради и съоръжения.

Земята, върху която е построен ресторантът е общинска, с отстъпено право на строеж. Ресторант „Аязмото“ е построен от Балкантурист през 1971 г. и до 1996 г. е държавна собственост. Договорът за продажбата му е сключен на 27 юни 1996 г. между Комитета по туризма и 15 бивши работници в заведението, по така наречените РМД-та. Срещу 33.6 млн. стари лева новите собственици се сдобиват с право да ползват и алеите към парка, както и с право на строеж, но не предприемат никакви дейности.

На 25 март 2002 г. се извършва покупко-продажба  и „Кълвача“ АД получава нотариалния акт за собственост на обекта. Нашумелият по това време бизнесмен Стойчо Кълвачев започва незабавен ремонт на бившия ресторант, като обявява, че там ще бъде изградена и неговата резиденция. Това вбесява старозагорци, които реагираха спонтанно върху посегателството на свещения хълм за бизнес цели. За броени часове се изписаха няколко фасади и Градската градина с високо патриотични лозунги от типа „Корумпирани, долу ръцете от Аязмото!“, „Да защитим Аязмото с камъни!“, „Смърт на вас, безбожници!“ и др. Най-разгневена от приватизацията на ресторанта се оказа… църквата. Старозагорският митрополит Галактион заплаши с анатема всички, участвали задкулисно в продажбата. По негово нареждане, в продължение на месец, на всеки час камбаните на всички църкви в града биеха на умряло. На висок глас владиката  припомни, че съгласно православните канони и нравствеността, около църква не трябва да има увеселителни заведения. „Да бъдат проклети до девето коляно, че рушат Аязмото, което е светиня, а се тъпче от безбожници, атеисти и съвременници, отсече владиката“, но по-късно отложи анатемата заради разкаянието на част от антихристите. Районната прокуратура обаче не прости и образува предварително производство по материали от местната преса, че ремонтът не е съгласуван с Националния институт по паметниците на културата и на практика се руши национален паметник на културата.

На 15 август 2002 г. обвинителният акт срещу бизнесмена Стойчо Кълвачев и тримата общински служители, дали разрешение за реконструкцията, бе внесен в Старозагорския районен съд. Срещу новия собственик е повдигнато обвинение за повреждане на паметник на културата. Макар че самият ресторант не е паметник на културата, той  се намира в парк, обявен за такъв. От 2002 г.  до ден днешен „сърцето на Аязмото“ е оковано с грозни ламарини.

През 2013 г. фирмите на Кълвача фалираха и той задлъжня на банките с 1 млн лв. На първия транш на продажбата банката кредитор поиска 548 000 лв, но не се яви купувач. Вторият транш падна на 520 000 лв, но пак безрезултатно. На третия път през същата година, имотът  беше откупен за 285 000 лв от Община Стара Загора. Малко след това се проведе  и обществено допитване каква да бъде съдбата му. Половината от изказали мнение искаха ресторантът да се възстанови. Млади архитекти предложиха да се издигне  атракционна панорамна кула с изглед към целия град, други пожелаха да се направи музей на  Митрополит Методий, основателят на Аязмото и на уникалните растителни видове.

Сагата „ресторант Аязмото“ продължава.

Росица Ранчева