Община Стара Загора дарява ресторант „Аязмото“ на Митрополията?
Искане на Старозагорската митрополия за дарение на сградата на бившия ресторант „Аязмото“ – частна общинска собственост, намираща се в парк „Митрополит Методий Кусев“, ще бъде разгледано на първата за 2018 г. сесия на Общински съвет Стара Загора. Тя ще се състои на 31 януари т.г. Волята на заявителя е „сградата, находяща се на върха на парка, ведно с манастирския храм „Свети Теодор Тирон“ да обособят църковен музей, който от една страна да изпълни намерението на благоустроителя на парка Митрополит Методий, от друга да се използва от жителите на града в автентичния си вид, а от трета страна да внесе баланс и хармония сред старозагорци по отношение на бъдещето на сградата“.
„За осъществяване на това благородно начинание и запазване на вековните християнски традиции“ предложението на кмета Живко Тодоров пред старейшините е, исканият имот да бъде дарен на Старозагорската митрополия, представлявана от Негово високопреосвещенство старозагорския митрополит Киприан (Огнян Добринов Казанджиев).
Сградата на бившия ресторант „Аязмото“ е масивна конструкция, построена през 1971 г. Застроената площ е 832 кв.м., а разгънатата застроена площ – 2 086 кв.м. Състои се от надземен етаж със застроена площ 834 кв.м., включващ три търговски зали, кухненски и подготвителни помещения, хладилни камери, гардероб, сервизни помещения, тераси и др.; Подземен етаж със застроена площ 776 кв.м. включващ банкетна зала, бар, микро кухня, мокър бюфет, подготвителни помещения, складове и др. Вторият надземен етаж със застроена площ 476 кв. м. включва складове, съблекални с душове, гардероб, машинно помещение, паро-котелно и др. и лятна градина с обща площ 582 кв.м. заедно с прилежащото на обекта право за ползване на прилежащия терен при граници на същия на запад – асфалтова площадка, от изток -алея край ресторанта водеща от централната алея към парковата зона, на север – плочник пред главния вход, на юг – паркова зона, както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност съответно право за строеж върху общинското място, върху което е построен ресторантът като цялостен комплекс от сгради и съоръжения.
Тъй като старозагорци са особено чувствителни към всичко, свързано с Аязмото, включително и провежданото в момента реновиране, позволявам си да припомня някои истории, свързани със сакралния хълм.
До Освобождението хълмът, върху който е разположен паркът, се нарича Ахмак баир и е ерозиращ пущинак, без никаква растителност. В края на ХIХ в. първият старозагорски митрополит Методий Кусев предприема решителни действия по залесяването му. Използвайки контактите си в православния свят, владиката успява да набави редки и изключително ценни растителни видове от Атон, Персия (днешен Иран), Гърция и др. и за няколко години да превърне пустеещия баир в изключително приятен парк и в емблема на Стара Загора. През юни 1998 г. Националният съвет по опазване на паметниците на културата обявява парк „Митрополит Методий Кусев“ (това е официалното име на Аязмото) за паметник на парковото и градинарското изкуство с национално значение. В най-високата част на Аязмото са домът на митрополит Методий Кусев, където владиката прекарва последните години от живота си в крайна бедност, православният храм „Св. Теодор Тирон“ и непосредствено до него от южната му страна – гробът на Митрополит Методий.
През 60-те години митрополитският дом е сринат до основи, върху руините е построена малка кръчма, а паркът е удостоен с името Ленин.
Ресторант „Аязмото“ е построен от Балкантурист през 1971 г. и до 1996 г. е държавна собственост. Договорът за продажбата му е сключен на 27 юни 1996 г. между Комитета по туризма и 15 бивши работници в заведението, по така наречените РМД-та. Срещу 33.6 млн. стари лева новите собственици се сдобиват с право да ползват и алеите към парка, както и с право на строеж. Според Окръжна прокуратура обаче 15-те физически лица са купили ресторанта само на книга, защото истинският купувач бил пловдивската фирма Група юг ООД. В молбата си ищецът подкрепя твърдението си и с доказателство – договор за продажба на имот между правоимащите работници и ООД-то. Двете страни са уточнили схемата за плащането към Комитета по туризма и са се разбрали, че на 27 септември 1996 г. (ден след подписването на договора за приватизацията на ресторант „Аязмото“, пловдивската фирма влиза във владение. Парите по приватизационния договор са преведени с платежни нареждания от Група юг на три транша по сметки на община Стара Загора и Комитета по туризма към Министерския съвет. Всички лицензи и документи за категоризацията на обекта са издадени от държавните органи на пловдивското дружество, а Група юг сключва дори два договора за отдаване на ресторанта под наем.
През декември 2001 г., един от най-проспериращите бизнесмени Стойчо Кълвачев предлага на Захари Захариев (един от 15-те собственици) да купи заведението, но той го препраща директно към собственика на пловдивската фирма – Николай Граматиков. На 18 януари 2002 г. Граматиков и Кълвачев подписват предварителен договор за продажбата на ресторанта. Като продавачи обаче този път са посочени истинските приватизатори и техните съпруги. Окончателният договор е подписан на 25 март 2002 г. и „Кълвача“ АД получава нотариалния акт за обекта. И при двете сделки е нарушен законът и са засегнати интересите на туризма.
Далаверата едва ли щеше да бъде забелязана от прокуратурата и будната старозагорска общественост, ако новият собственик Стойчо Кълвачев не беше започнал незабавен ремонт на полуразрушения ресторант и широко не беше афиширал, че на това място ще бъде изградена и неговата резиденция.
Виждайки накъде тръгват нещата, общинарите също се размърдаха и решиха да хванат последния влак . Създава се специална комисия начело с кмета д-р Евгений Желев, която трябва или да купи ресторанта от Кълвачев или да го склони на размяна. Междувременно от сън дълбок се събуди и старозагорската общественост, която за броени часове изписа няколко фасади и Градската градина с високо патриотични лозунги от типа „Корумпирани, долу ръцете от Аязмото!“, „Да защитим Аязмото с камъни!“, „Смърт на вас, безбожници!“ и др. Най-разгневена от приватизацията на ресторанта се оказа… църквата. Старозагорският митрополит Галактион заплаши с анатема всички, участвали задкулисно в продажбата. По негово нареждане, в продължение на месец, на всеки час камбаните на всички църкви в града биеха на умряло. На висок глас владиката припомни, че съгласно православните канони и нравствеността, около църква не трябва да има увеселителни заведения. „Да бъдат проклети до девето коляно, че рушат Аязмото, което е светиня, а се тъпче от безбожници, атеисти и съвременници, отсече владиката“, но по-късно отложи анатемата заради разкаянието на част от антихристите. Районната прокуратура обаче не прости и образува предварително производство по материали от местната преса, че ремонтът не е съгласуван с Националния институт по паметниците на културата и на практика се руши национален паметник на културата.
На 15 август 2002 г. обвинителният акт срещу бизнесмена Стойчо Кълвачев и тримата общински служители, дали разрешение за реконструкцията, бе внесен в Старозагорския районен съд. Срещу новия собственик е повдигнато обвинение по чл. 278, ал. 1 от НК за повреждане на паметник на културата. Предвиденото наказание по текста е лишаване от свобода до три години или глоба до 30 лв., както и обществено порицание. Макар че самият ресторант не е паметник на културата, той се намира в парк, обявен за такъв. От 2002 г. та до ден днешен „сърцето на Аязмото“ е оковано с грозни ламарини.
Даде Господ, през 2013 г. фирмите на Кълвача фалираха и той задлъжня на банките с 1 млн лв. На първия транш на продажбата банката -кредитор поиска 548 000 лв, но не се яви купувач. Вторият транш падна на 520 000 лв, но пак без резултатно. На третия път през същата година, имотът беше откупен за 285 000 лв от Община Стара Загора. Малко след това се проведе и обществено допитване каква да бъде съдбата му. Половината от изказали мнение искаха ресторантът да се възстанови. Млади архитекти предложиха да се издигне атракционна панорамна кула с изглед към целия град, други пожелаха да се направи музей на Митрополит Методий, основателя на Аязмото и на уникалните растителни видове.
Може би, преди да се вземе решение от общинските съветници на 31 януари т.г., добре би било още веднъж да се направи обществено обсъждане на казуса и се избере най-доброто за Стара Загора и нейните граждани.
Росица Ранчева