За първоизточника на трикольора или „В дълг към първообраза на българския национален флаг“!
По повод възникнал разговор в „ефира“ за знамето на старозагорските въстаници, неговата история, реставрация, какви са оригиналните цветове и въпрос „Доколко то е първообраз на националния ни флаг?“ предлагаме да си припомним темата с изследването на доц. д-р Светла Димитрова, публикувано под заглавие: В дълг към първообраза на българския национален флаг. – В: Втора национална среща. Съхраняване на националната идентичност и музеите в България като част от националната идентичност, 29-30.10.2014, Казанлък, с. 58-64, електронен вариант.
За читателите: Моля, обърнете внимание на препратките и обясненията, отбелязани с малки цифри!
За повече яснота и коректност прилагаме линкове на още няколко публикации по темата: https://stzagora.net/2012/02/08/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B4-%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%80/
http://stznews.bg/svetla-dimitrova-starozagortci-varnaha-kam-nov-jivot-znameto-9166.html
http://www.museum.starazagora.net/structure/archives_event_photos.htm
и още една препратка: Донева, Ваня. Българското знаме се ражда в Старозагорското въстание / Ваня Донева. // Нац. бизнес поща (Ст. Загора), XXVII, N 22, 29 май – 4 юни 2017, с. І.. Прил. Юбилеен вестник 110 години Исторически музей – Стара Загора, с. І-VІІІ.
В ДЪЛГ КЪМ ПЪРВООБРАЗА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ФЛАГ – Светла Димитрова
На 8 ноември 1907 г. настоятелството на Старозагорския клон на българското опълченско дружество с председател Никола Стойков дарява знамето на Старозагорските въстаници от 1875 г., чрез окръжния управител Христо Милев, на Археологическото дружество в града. Събитието е скрепено със специален акт, подписан от настоятелството на Опълченското дружество. В него се отбелязва, че освен знамето, на музея се предоставя списък на членовете на старозагорския революционен комитет и описание на историята на знамето. Родолюбивият жест е плод на желанието на някогашните опълченци да запазят за бъдещите поколения старозагорската светиня. Но наред с това, те искат да подкрепят създадения същата година музей като обогатят фондовете му с този толкова скъп за старозагорци символ. Знамето, както става ясно от акта, вече е доста извехтяло. Опълченското дружество си изработва ново и по време на тържественото му освещаване предава старото на Окръжния управител.
На видно място в залите на Регионалния исторически музей в Стара Загора е изложено знамето на Старозагорските въстаници от 1875 г. Малко институции в страната могат да се гордеят с толкова ценен експонат, свързан с борбите за национално освобождение. Знамето, обаче крие загадки, които трябва да бъдат разрешени, за да се докаже че то е първообраза на цветовете в днешния ни национален трибагреник. Сега в преобладаващата част от литературата за първообраз се приема знамето, ушито от Стиляна Парашкевова по поръка на своя баща през 1877 г., известно още като Браилският трибагреник1. Единственият, който оспорва тази теза аргументирано е Иван Войников2. Подробни публикации на знамето на старозагорските въстаници са направени от специалистите в отдел „История на България ХV-ХІХ век” в старозагорския музей. Нейчо Кънев се позовава на почти всички източници, но цветовете определя като син, зелен и червен3. Ваня Донева за първи път официално публикува версията за бял, зелен и червен цвят, но нейната публикация е в малко познат сборник4. За знамето пише и Величка Койчева, най-големият изследовател на Старозагорското въстание, но то не е в центъра на нейните проучвания5. В академичните многотомни История на България и Енциклопедия на България с по едно изречение е посочено, че старозагорските въстаници са имали знаме6. В монографията си „Български бойни знамена и флагове” Иван Иванов отбелязва, че знамето е трицветно – бяло, зелено и червено, но подминава въпроса дали то е първообраз на националния флаг7.
Атанас Кожухаров, уредник на музея при Археологическото дружество „Августа Траяна”, го вписва под № 66 в инвентарната книга по следния начин: “1 Знаме на Старозагорските въстаници. От опълченското дружество Стара Загора.1908”. За първи път по-пълно описание на знамето е направено в отчета на археологическото дружество от 1913-1914 г.8. „…Стефан Стамболов като съобразил критическото положение на четата, снел знамето от дръвцето, избягал в Търново, дето след пристигането на българските легии, го придал на една от дружините, именувана по-късно 6-а Старозагорска дружина… То е съшито от копринен трикольорен плат (бял, зелен и червен) с надпис на едната страна СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ, а на другата нарисуван прав разярен лъв. Знамето е шито от жените на въстаниците за запазване на тайната, а рисувано от тогавашния учител Христо Куртев“. За прототип на лъва върху емблемата на знамето Христо Куртев използва популярния герб на България от Първата печатна книга на български език – „Стематография“ на Христофор Жефарович, публикувана във Виена през октомври 1741 година. В нея гербът на бъдеща свободна България е представен като изправен разярен лъв с корона на главата върху черно поле.
Рисунката на Христо Куртев обаче е по-изразителна и направена с по-голямо майсторство. Той е роден около 1850 г. в Стара Загора. Завършва класното училище в родния си град, където по това време преподава художникът Николай Павлович. По-късно самият Христо Куртев също става учител последователно в няколко старозагорски училища. Привлечен е за член на революционния комитет. По време на въстанието е арестуван и отведен в Одринския затвор, където престоява няколко месеца. След Освобождението заема административни служби и сътрудничи на вестник “Македония”.9
Каква е по-нататъшната съдба на знамето на старозагорските въстаници научаваме от архива на музея. През 1963 г. то е преинвентирано в тогавашния отдел “Възраждане” под № 6Сз-947 по следния начин: “Знаме на Старозагорската въстаническа чета 1875 г. – първоначални цветове – трибагреник – синьо, зелено, червено … Размери: 110/130 см. Консервирано и реставрирано в София. Поставено в рамка.” Преинвентирането е в изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 165 от 5 август 1958 г., с което се въвежда нова регистрация на музейните фондове.10 Преди да бъде записано в отдел „Възраждане” знамето е изпратено в Националния военно-исторически музей, където да бъде направена реставрация и консервация. То е прието там с протокол № 38 от 26 януари 1963 г.11 При първоначалния оглед специалистите забелязват, че някои от буквите на надписа на знамето са оригинални, а други залепени по-късно. Реставрацията и консервацията е извършена от екип на художника М. Малецки в продължение на шест месеца. Реставраторите изготвят предложение за етапите на консервиране, което е одобрено от специален съвет. В него е дадено пълно описание на материалите, от които е изработено знамето и състоянието, в което е прието. Преди изготвяне на предложението, през м. май 1963 г. седемчленна комисия обсъжда техниките, които трябва да се използват при реставрацията, за което е съставен протокол.12 В него цветовете на знамето са описани като „синьо, зелено и червено”, макар от старозагорския музей да е изпратена справката от отчета на археологическото дружество, според която те са бял, зелен и червен. Седемчленната комисия се позовава на становище, отразено също в протокол, на двама специалисти от тогавашния Научно-изследователския институт по текстилна промишленост – Иван Бояджиев и Васил Костов, но документ за извършено тестване на цветовете не е приложен.13 От запазения в старозагорския музей документ се разбира, че двамата специалисти са поканени в реставрационното ателие и там определят вида на тъканта на знамето, на елипсата с емблемата и на конците. Описват цветовете на копринения плат като светлосин, зелен и червен. И така се появява първата голяма загадка – светлосин или бял е първият най-горен цвят на старозагорския трикольор. Възможно ли е мнението на специалистите да е повлияно от М. Малецки, който през 1957 г. е извършил реставрацията на Самарското знаме, в което един от основните цветове е син. Използваните конци също будят въпросителни. Странно е наличието и на два надписа „Свобода или смърт”, поставени от двете страни на знамето, но твърде различни като изписване и изработване. Ето как го описва през 2012 г. главният уредник в старозагорския музей Ваня Донева:14 „То е еднокатно, с почти квадратна форма, съшито е от три хоризонтални ивици копринен плат, като долната ивица леко се различава по цвят от останалите две. В центъра, откъм лицевата страна на знамето, е монтирано чрез пришиване по контура парче от тънък памучен плат с почти елипсовидна форма, върху което с молив е изобразен лъв, изправен на задните си крака. Върху копринената тъкан над елипсата са апликирани букви, изрязани от същата памучна тъкан, които оформят надписа „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. От обратната страна на знамето също е пришито допълнително парче плат – то дублира формата и местоположението на парчето с лъвското изображение, но е изработено от коприна и върху него е пришит кръст от тънкия памучен плат. Върху основната тъкан на знамето над задния елипсовиден елемент е прилепено дъговидно парче хартия с печатен надпис.Тъй като десният край на обекта липсва, понастоящем елипсовидните парчета са композиционно изместени вдясно.”
Нека обаче да проследим описанието на знамето от запазените първоизточници – предимно спомени на участници в Старозагорското въстание.
Христо Шиваров: „…въстаника Койчо Георгиев се избра за знаменосец, развил приготвеното от Христо Куртев българско знаме с изправен на задните си крака разярен лъв със смазан под крака му полумесец и над главата с надпис “Свобода или смърт”…” .15
Минко Минев: ”…сам Стамболов взе знамето, запаса го на кръста си и взе от Васил Манолов пушката, понеже нямаше пушка…” .16
Захари Стоянов: ”…За байрактар се избра Койчо Георгев, който отдавна чакаше навън с байряка, заобиколен от любопитните… Побихме байрака навръх на могилата… (Чадър могила – б.- С. Д.)… Когато байрактарят сне знамето от Чадър могила и ние се отправихме за към Хаинето през заарските лозя без път... Тук (с. Нова махала – б. С. Д.) ние побихме байряка и насядахме наоколо да вечеряме. Мнозина селяни със свещи в ръка ни носеха едно-друго и с голямо благоговение, гологлави, извървяха се един по един да цалуват знамето, като че да беше то икона Божа матер... Байрактарят влизаше в числото на ония, които щяха да вървят за града; затова разковахме знамето от дървото, което взехме със себе си да не би да пропадне в неприятелски ръце.” .17
Иван Андонов: ”…На другия ден имаше събрание. На него аз се запознах с… Христо Куртев, който е изработил знамето и го донесе в този момент при Стамболова. Стамболов, като развя знамето и видя лева, толкоз добре и изящно изработен, от радост почна да пее. … Той ми предаде две готови знамена с още неушити левове: едното предназначено за чирпанци, другото – за хасковци. Даде ми наставления по въстанието, което най-късно до 13 септември щяло да се обяви…” .18
Димитър Хаджигенчев-Бечу: ”…Знамето на Ескизаарската чета бе изписано от учителя Христо Куртев, а извезано на гергеф от жена му.“19
Димитър Илков (автор на първата история на Стара Загора): „…Малката Стамболова чета потеглила през лозята, без път, към селото Хрищени и се скрила там, незабелязана от никого, в Глуханската кория. Стамболов откачил знамето от прътът, с сълзи на очите, и го препасал под пояса на кръста си. Това знаме сетне Стамболов връчил Михаилу Сарафову в Търново, който го съхранявал у себе си и у приятели, чак до като бил и сам арестуван (29 септември 1875 г. – б.- С. Д.). То е окачено понастоящем в Народния музей в София.”.20
Прави впечатление, че никой от изброените по-горе източници не споменава за цветовете на знамето. Единствен Христо Шиваров съобщава за изображенията и надписите върху знамето, но неговите описания се разминават със запазения в музея оригинал. Цветовете са упоменати само в цитирания вече отчет на археологическото дружeство: „…То е съшито от копринен трикольорен плат (бял, зелен и червен) с надпис на едната страна СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ, а на другата нарисуван прав разярен лъв.“ Нямаме обаче основание да се съмняваме в достоверността на това описание, защото то е направено през 1914 г. и е дело на Атанас Кожухаров, историк и уредник на музея при дружеството.
След откриването на новата експозиция на Регионалния исторически музей в Стара Загора (март 2009 г.) знамето на старозагорските въстаници е поставено в специална витрина, но състоянието му е много лошо. По идея на Ваня Донева започва набиране на средства за неговата реставрация. Проучени са възможностите на няколко ателиета и след като средствата в размер на 5000 лв. са събрани, за изпълнител е определена д-р Елица Цветкова от Галерията за чуждестранно изкуство в София. Тя работи върху знамето в продължение на 11 месеца през 2012 г. Реставраторката прави пълно описание на състоянието на знамето преди започване на същинската работа :21 „…цветовете са силно променени и са се изравнили като сила и тоналност до близки нюанси на тютюневото. В центъра, откъм лицевата страна на знамето, е монтирано чрез машинен шев по контура парче от тънък памучен плат с почти елипсовидна форма, върху което с молив е изобразен коронован лъв, изправен на задните си крака. Върху копринената тъкан над елипсата с брашнено лепило са апликирани букви, изрязани от същата памучна тъкан, които оформят надписа „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”. Тъй като десният край на обекта липсва (там е била прикрепена дръжката), понастоящем елипсовидното парче с лъвското изображение е композиционно изместено вдясно, а надписът е запазен до буквата „М” („СВОБОДА ИЛИ СМ”). Самата апликирана буква „М” също липсва, мястото й е маркирано от следите от използваното лепило. От обратната страна композиционният център на знамето е оформен от кръст от същия памучен плат, който дублира местоположението на парчето с лъвското изображение. Подобно на предния елипсовиден елемент, кръстът също е пришит на машина към копринената основа и тъй като шевът не преминава през елипсата с лъва, пришиването на кръста най-вероятно предшества монтирането на предното парче памучен плат. Върху коприната над задния елипсовиден елемент е прилепено дъговидно парче хартия с печатен надпис „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ”, което е частично повредено. Освен голямата липса в десния край, липси от оригиналния копринен плат се наблюдават и в други части на знамето: от долния десен ъгъл е загубен доста голям фрагмент с правилна правоъгълна форма; отсъствие на фрагменти със сравнително големи размери се регистрира и в горната и долна лява част на обекта, а останалите многобройни малки по площ липси са разпределени по горната и долна ивица на копринената основа. Знамето вече е било реставрирано, според наличните сведения – през 70-те години на миналия век от екипа на Михаил Малецки. Тогава към обратната страна на знамето е била прилепена цялостна нова основа от копринен воал.Той е бил обагрен в подходящ цвят, а като дублажен адхезив очевидно е използван разтвор на поливинил алкохол, за което свидетелства силното втвърдяване на оригиналните и добавените при реставрацията текстилни материали. Дублажът е имал за цел само да консолидира оригиналните тъкани, но не и да интегрира липсите, поради което в участъците със загуби не са изпълнени възстановки. Цялата „система” от оригинален и дублажен текстил е много крехка и чуплива, дехидратирана и със силно понижена еластичност – копринената основа на знамето е фино нацепена на малки твърди фрагменти, които са останали един до друг, „обединени” в цялостно парче плат, само благодарение на укрепващата ги дублажна основа…”
Според Е. Цветкова няма никакво основание да се твърди, че знамето има син, зелен и червен, а не бял, зелен и червен цвят.
Внимателният прочит на различните описанията на знамето поставят следните въпроси, които чакат своето решение:
- В текста от 1912 г. се говори за знаме, от едната страна, на което има изобразен лъв, а от другата надпис “Свобода или смърт”. Сега изображението и надписа са от една и съща страна. Кога е станало това?
- В описание на реставраторския екип от 1963 г. вече се говори за три цвята на коприната – син, зелен, червен, без да е приложен протокол за тестване на цветовете. Как са определени те?
- Двете букви “С” и “Л” от надписа “Свобода или Смърт”, разположен над емблемата с лъва, са от същата материя като останалите букви, но са с по-различно изписване. Кога са поставени?
- Платът, от които са изработени буквите “Свобода или смърт”, емблемата с изправения лъв и кръста от другата страна на знамето са от един и същи вид памучен плат. Кога е поставена емблемата с кръста?
- Емблемата с лъва е прикрепена с машинен бод, а буквите над нея са залепени с лепило от брашно. Кръстът от другата страна е зашит върху копринената елипса също с машинен бод. Кога е направено това?
- Парчето хартия с надпис – “или смъртъ” залепено върху емблемата на кръста, възможно ли е да е остатък от първоначалния надпис “Свобода или смърт”.
- Участвало ли е знамето в Руско-турската война като знаме на VІ-та опълченска дружина?
- Кой го предава на VІ-та опълченска дружина (Ст.Стамболов или друг търновец)?
- Било ли е Знамето в Народния музей в София, както пише Д. Илков или става дума за друго знаме?
На някои от тях вероятно може да бъде даден отговор, а на други – не. По-важното в случая е, че знамето на старозагорските въстаници, ушито през 1875 г. е първото българско знаме с три цвята – бял, зелен и червен, подредени в такава последователност, каквито са цветовете и на официалния трибагреник. Този факт трябва да бъде широко популяризиран.
1http://www.bulgarianhistory.org/, http://www.forum.bg-nacionalisti.org/- последно влизане януари 2015 г.; Витошанска, М. Тя уши байрака. За българското национално знаме. Дупница, 2008.
2Войников, Ив. История на българските държавни символи. Ч. Втора. Българското знаме през вековете. – http://www.protobulgarians.com/- последно влизане януари 2015 г.
3Кънев, Н. Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. – музейна реликва или предтеча на националния символ. – В: ИРИМ Велико Търново. Т. ХІХ. В. Търново, 2004, с. 133-140.
4Донева, В. Знамето на Старозагорското въстание от 1875 г. – В: От регионалното към националното. Юбилеен сборник. Велико Търново, 2012, с. 102-110.
5Койчева, В. Старозагорското въстание 1875. С. , 1975; Койчева, В. Възрожденска Стара Загора. Черти и образи. Стара Загора, 2002, с. 53-61.
6История на България, т. VІ, С., 1987, с. 357; Енциклопедия на България. Т.VІ, С., 1988, с. 434-435.
7Иванов, Ив. Български бойно знамена и флагове, С., 1998, с. 29.
8Отчет на Археологическо дружество «Августа Траяна», 1913-1914 г., с.33-34
9Аяров, Ив., Н. Кънев, Н. Ганева. Възрожденска „Акарджа” и Стара Загора. Стара Загора, 2004. с.193.
10Димитрова, С. История на Старозагорския музей. Стара Загора. 2007, с. 44, 49, 57.
11РИМ-Стара Загора. Архив на отдел „История на България ХV-ХІХ век”. Протокол № 38 от 26 януари 1963 г.
12Пак там. Протокол № 39 от 16 май 1963 г.
13Пак там. Протокол към протокол № 39 от 16 май 1963 г.
14Донева, В. Знамето на Старозагорското въстание …., с. 102-110.
15Шиваров, Хр. Записки по Старозагорското въстание през 1875 г. с.20. Машинопис в Регионална библиотека „Захарий Княжески”.
16Минев, М. Спомени. с. 67. Машинопис в Регионална библиотека „Захарий Княжески”.
17Стоянов, З.Съчинения в 3 тома. Записки по българските въстания, т.1, С., 1983, с. 144-154
18Андонов, Ив. Кратки запоминания из моя живот. С., 1996, с. 43.
19Хаджигенчев-Бечу, Д. Житие на един българин. С.,1992, с. 65.
20Илков, Д. Принос към историята на град Стара Загора. Пловдив. 1908, с.187.
21РИМ-Стара Загора, Договор за реставрация и консервация на знамето на Старозагорското въстание №43/21.01.2012 г. между РИМ – Стара Загора и д-р Елица Цветкова, реставратор. Описание на състоянието и извършените консервационно-реставрационни намеси по обект: Знаме на Старозагорското въстание, 1875.
