Манастирите в Румъния и мощите на св. Петка

Само на 500 км на север от България в Румъния се намират много православни светини, свързани и с българската история. На първо място това са нетленните мощи на Св .Петка Търновска в град Яш, както  и  множеството манастири из цяла Буковина.  За любители – пътешественици като нас, това е само началото на едно дълго пътуване през Румъния, Молдова и Украйна.

В североизточната част на северната ни съседка се намират Молдова и Буковина. В румънската им част се намират най-много манастири в света на квадратен километър.

Основна заслуга за това има великият княз на Молдова Стефан Велики/Стефан чел маре/. След доста битки в средата на 15 век той устоява независимостта на княжеството си. Стефан Велики  трябва да се справя не само с турските атаки, но и с опитите на Унгария да завземе Молдова. През 1503 г. той сключва договор със султан Баязид II, който гарантира  васална независимост на княжеството- плащане на  ежегоден данък  на Турция и назначаването на управител на княжеството от страна на Високата порта.

Управлението на Стефан Велики е свързано с борбата за независимост на Молдова, но то има и значителен принос към културния и християнски разцвет на княжеството. По негово време са построени 44 църкви и манастири, както и многобройни крепости, част от които днес са обявени от ЮНЕСКО  за паметници на световното културно наследство. Той е и един от най-известните ктитори на нашия Зографски манастир „Св. Георги“ в Атон. Официалният език, който се е говорил в княжеството му е бил български.

През 1992 година Стефан Велики е канонизиран за светец, чийто празник е на 2 юли. Изобщо той е най-почитания владетел в тази част на Румъния –навсякъде има паметници и всичко се казва Стефан чел маре.

Пак с европейски пари всички манастири са ремонтирани или се ремонтират в момента. В  това се убедихме още при първия, когато посетихме манастира Бистрица. 

Намира се в прекрасна местност в подножието на планината. Заобиколен е от многогодишни иглолистни дървета и има голяма историческа и археологическа стойност. Изграден е във византийски стил и е богато украсен. Негов основател е княз Александър чел бун. Забележителна е иконата на Св. Анна, майката на Богородица. Според преданието, иконата е дарена от императрица Ирина, съпруга на византийския император Мануил Палеолог (1391-1425) на княз Александър и по късно той я дарява на манастира. Голямата входна врата на манастирския комплекс е оригиналната от основаването на манастира в началото на 15 век.
Тук в манастирската църква са погребани Александър Велики и съпругата му Ана и Александър, синът на Стефан Велики. В памет на ранната гибел на своя син, Стефан Велики построява голяма камбанария в двора на манастира, запазена и до днес.

Следващата  цел е манастирът Пангарати.

Пътят към него минава покрай язовира на реките  Бистрица и Биказ. Той е един от най-старите православни манастири в окръг Неамц. Тук за първи път идват монаси през 15 век, сред които най-известният е Свети Симеон, един от съветниците на Св. Стефан Велики. По време на социализма манастирът е затворен след заметресението във Вранча. След 1990 година той е изцяло ремонтиран и реставриран и днес впечатлява с целия си блясък.

Между градовете Пиатра нямц и Търгу нямц /около 40 км /се намират 5 от най- големите и забележителни манастири в този наистина пълен с вяра район на Румъния.

Първият най- голям  манастир   на около 3 км от главния път е

“Варатек„

Основан е през 1785 г. с около 500 монахини по онова време. Голям женски манастир, заобиколен от манастирското село, съставено от традиционните селски къщи, където живеят монахини. Заедно с манастира „Агапия“, който се намира на около 5 км ,съставят може би най- голямата монашеска област в наши дни. Манастирът „Агапия“ по името на основателя му, монаха Агапи, живял през XIV век в скит наблизо. В този скит днес живеят около 40 монахини. Манастирът е един от най-големите в православния свят, с над 300 монахини и не е преставал да съществува през цялата социалистическа епоха. Църквата е построена в 1642 г.от Гавриил, брат на владетеля Василий Лупу. Тъй като килиите на манастира не могат да поемат всички монахини много от тях живеят в околните села. Към манастира има средно духовно девическо училище. Плаща се 5 леи вход с посещение и на добре уредения манастирски музей. Игуменката на манастира е 50 годишна бивша адвокатка, изключително начетена жена, напуснала светския живот и заживяла тук.     Монахините имат и собствена фурна за хляб и закуски. Пред входа на манастира има малко павилионче, където се продават много вкусните им произведения на ниски цени.

Най-впечатляващ е манастира „Нямц“.

За пръв път се споменава през ХІV в. и е най-големият манастирски комплекс в Румъния. След падането на Търновското царство под турско робство, много духовници от покорените земи са били приютени в манастира „Нямц“. Най-известният сред тях е светителят Григорий Цамблак, един от първите игумени на тази обител. В началото той  е служил в столицата на Княжество Молдова – Сучава, като бил радушно приет от княз Александър Добрия. След дълго странстване като митрополит на Литовското княжество и след това от 1418 г. до смъртта си през 1420 г. пребивава в манастира „Нямц“. Има сведения, че в архивите на тази света обител и до днес се пазят трудовете на този наш монах, написани на български език.

Има теория че манастирът “Нямц“ е създаден от трима български монаси, побягнали от столицата Търново  по времето на османското нашествие.  Днешният манастирски храм “Възнесение Господне” е изграден от Стефан  Велики през 1497 г. – сграда, която се превръща в образец за много молдовски църкви през следващия ХVІ век. През ХV-ХVІ в. манастирът е своего-рода наследник на Търновската книжовна школа. Именно от неговите хранилища произлизат голяма част от познатите днес ръкописи с произведения на св. Патриарх Евтимий и други старобългарски автори. В “Нямц” през ХVІІІ в. работи прочутият руско-украински монах и книжовник св. Паисий Величковски . В храма на този манастир се намира и гробът му.

Днес манастирът е действащ- мъжки, с над 200 монаси. Към него има и духовна семинария с много момчета-семинаристи. В храма на манастира има нетленни  мощи на неизвестен светия, които са намерени в двора на 20 м от църквата по време на социализма. Местните монаси имали големи проблеми с властите и милицията по това време, но успели да ги запазят. Има и добре уреден музей с 5 леи вход.

Другият манастир на около 8 км от Нямц е Секу. Името му произлиза от думата „суша“, „пресъхнала река“. Основан е през 1602 г. в чест на отсичането на глава на св. Йоан Кръстител. Стенописите са изцяло във възрожденски стил. Най- голямата забележителност е иконата подарена на манастира от княз Василий Лупу  през 1647 г. Известна е като кипърската икона.

Следващият манастир на около 3 км от Секу е манастирът „Сихастрия“.

Известен е като „манастир на мълчанието“, защото е основан от монаси исихасти около 1650 година. В този манастир са живели монаси отшелници. Тук има две църкви. Дървената църква „Рождество Богородично“ била построена през 1656 г. и е горяла няколко пъти по време на различни нашествия – татарски, турски, докато през 1825 г. е построена каменна църква, т. н. „лятна църква“. „Зимната църква“ е посветена на св. Йоаким и св. Анна. В този манастир  е гробът на старецът Клеопа. Този духовен старец дошъл в манастира на 17 години, дълги години служил на Господ и завършил земния си път в дълбока старост, на 86 години през 1998 г. Килията, където е живял, е непокътната след неговата смърт. Тук всички очакват неговата канонизация.

Най-важната част от нашето пътешествие   е поклонение пред  нетленните мощи на Св. Петка българска в град Яш.

От Търгу нямц до Яш са малко повече от 100 км, но се пътува доста бавно заради не до там добрия път, много населени места и интензивно движение.

Яш се намира в най- североизточната част на Румъния на няколко км от Молдовската граница. Градът е четвърти по големина в Румъния /около 300 000 жители/. За пръв път е споменат в грамота от 1408 г., а от 1564 г. е обявен за столица на княжество Молдовия. Яш се смята за културната столица на Румъния. Тук се намира най-старият университет, основан през 1860 г. от княз Александър Йоан Куза. Сега в Яш има 5 университета и се смята, че е най-големият университетски град в Румъния с около 70 000 студенти. Между 1916 и 1918 година Яш е столица на Румъния. Построен е на няколко хълма, потънали в зеленина и  много цветя. Уреден и подреден град е с над 100 исторически сгради, много църкви и манастири. Впечатление правят уникалните сгради на театъра /най-стария в Румъния / и наскоро ремонтирания дворец на културата. Старият център, където се намират църквата „Три светители“ и Катедралата „Сретение Господне“,  е основно ремонтиран и с красиво обособено пешеходна зона.

Вече почти 400 години мощите на св. Петка са в този красив и вдъхновяващ румънски град, но тяхната съдба е доста интересна и поучителна. Във средновековието е имало доста размирици и войни между народите. Най-ценното за един народ са били  мощите на техните светци, затова и те са се пазили от поробителите с цената на всичко.

На кратко за митарствата на тези мощи:

Света Петка е от български /по скоро тракийски / произход. Родена е в Одринска Тракия, Византия в град Епиват /днес Селимпаша/близо до град Силиври. Родителите й били благочестиви и уважавани хора. Брат й Евтимий, също монах,  бил митрополит на град Мадитос близо до днешния Чанак кале. Още 10 годишна св. Петка чува гласа на Иисус Христос и до края на живота си е посветена на вярата към него. След като починали родителите й, а брат й е вече монах, тя отива в Цариград и 5 години живее в пост и молитви до храма „Покров Богородичен“. След това заминава за Светите места –Йерусалим и Божи гроб. Подобно на Мария Египетска прекарва много години в пустинята. Предусещайки смъртта си, тя се прибира през Цариград в родното си градче. Заселва се в храма“ Св Апостоли“, където умира след 2 години. Погребана е извън градските стени, защото вече никой не я помни и са я мислили за чужденка. Минали дълги години, в които гробът й бил забравен. Една нощ тя се явява в царски одежди и заобиколена от Христови войни пред двама гробари християни и помолила да извадят мощите и ,които били пренесени в храма. Преданията за отшелническия живот, който е водила и чудесата, които ставали на нейните мощи, създали култа към светицата.
Посмъртната слава на св. Параскева е свързана с българското царство. Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.) Цар Иван Асен II побеждава при Клокотница /9 март 1230г/ латините и придобива военна и политическа хегемония на Балканския полуостров. По негово настояване мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на княз Василий Лупу. В тази църква те били съхранявани в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Княз Василий Лупу – велика личност от български произход, е един от най-видните молдавски князе е бил на Яшкия трон от 1634 – 1653.  За съжаление е малко познат в България. Роден през 1597 в село наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес Пороище близо до Разград. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско. Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир „Зограф“ в Света гора. В една черква в молдавския град Васлуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата „Св. Георги“ в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир „Добровец“ с обширните негови имоти.
С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство.  Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм „Три светители“ в Яш на 13 юни 1641 г. В тази църква сега  се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

И до днес мощите на Света Петка Параскева, покровителка на България, Сърбия и Молдова са  в катедралния храм и привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). Намират се от дясната страна на вестибюла. Всека сряда, събота и неделя има света литургия и в тези дни ковчегът с мощите се отваря и миряните могат да се докоснат директно до тях. Всеки със своята молба и преклонение пред тях, усещането за нейното живо присъствие е изключително осезаемо, както и благословението, което ни изпраща Бог по нейното молитвено застъпничество.

Първият път, когато бях в Яш, беше февруари-сух   студ около -8 градуса максимална температура през деня и въпреки това имаше  поне 150-200  поклонника, които чинно чакаха да им дойде реда да се поклонят пред св Петка. Изобщо култът към св. Петка тук е много силен. Румънците са много вярващ народ. Поклонниците са хиляди и храмът винаги на такива дни се оказва малък, за да побере всички желаещи да се докоснат до светицата.

Ходили сме няколко пъти с поклонници от България и винаги са се случвали чудеса пред мощите на може би най-голямата българска светица св. Петка Българска. Фактът, че като заговорим за нея в Румъния, тя е св Петка Яшка, ако отидем в Сърбия е св .Петка Сръбска, някой може да каже св .Петка /Параскева/ е  гъркиня  –всеки народ я почита по свой начин, но важното е, че тя закриля целия православен свят.

В Яш има и много други места за посещения, свързани с християнството. Съвсем близо до Катедралния храм се намира  Манастирът Голия (Golia) от 1564 година, който впечатлява с оцелелите си византийски фрески и монументалната си конструкция.

Убеден съм, че всеки християнин трябва да посети тези свети места, свързани и с българската ни история.

Ако искате да се докоснете до всички тези светини, имате тази възможност от 27.03-до 30.30 .2018г.

За контакти 0888805960

Петьо Нейчев