Директорът на ДТ „Гео Милев“ Ивелин Керанов пред „dolap.bg”: “Фактите показват, че нашият театър е необходимият театър на публиката“

Господин Керанов, каква 2017 година Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора изпрати?

Общо взето се оказва, че отминалата 2017 г. е била добра за нашия театър. Приходите от билети през 2016 г. са били 169 406 лв.; За 2017 г. те са 187 179 лв. т.е. с около 12% ръст. Средната цена на билета също е повишена от 6.68 лв. през 2016 г. на 6.98 лв. Зрителите от 25 348 през 2016 г. „скачат“ на 26299. Изиграли сме 149 представления през 2017г. Показателно е, че за разлика от по-миналата година, когато преминахме на делегиран бюджет, се наложи да увеличим цената на билета. Тогава приходите ни се повишиха, но зрителите ни леко спаднаха, което е нормално. Тази година, при още по-високи цени посетителите ни се увеличават. Т.е. или хората са станали по-богати, което не е далече от истината, макар и с малко, или продукцията ни е станала по-атрактивна и привлекателна, което ми се иска да е така. Имаме няколко заглавия, които се радват на неочаквано голям интерес. Ситуационната комедия „Паника в хотела“ да се радва на такъв огромен интерес, чак ми е малко странно, но това е и хубаво и лошо. „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир се играе при много голям успех, не само на наша сцена. Обиколихме доста градове: в София – 3 пъти, Перник, Смолян, Добрич, Бургас, Айтос и пр. при това навсякъде с пълни салони. Много добре се приема „За сушата и сватбите“ по Елин Пелин, ситуационната комедия „Голямото надлъгване“… Въпреки по-специализирания си вид- историческата трагедия „Цар последен“ продължава да има своята публика. „Полет над кукувиче гнездо“ с участието на Станимир Гъмов е желана и търсена. Факт е, че нямаме празни представления. Ръстът ни за последните години е здравословен. Дай Боже и държавата ни да постигне ръст от 10-12%.

Върху какво ще акцентувате творческия процес през 2018 г.?

Онова, върху което ще продължим да работим е спектаклите ни да бъдат с още по-високо качество. Трупата ни е достатъчно сработена и имаме възможност това да постигнем. Страхувам се, да не се подведем по желанията на публиката и да започнем да й угаждаме. Точно заради това в началото на 2018 г. залагаме на две заглавия, които едва ли ще имат кой знае какъв търговски успех, но пък си струва да влязат в репертоара ни: Първото е драмата на Петър Анастасов „Голям, колкото малка ябълка“ – на камерна зала, с премиера на 18 януари и „гвоздеят“ през м. февруари „Трагедия от грешки“ по „Крал Лир“ на Уилям Шекспир. Може и да се удавим, но може и да не се удавим… Според мен, от трудното на Шекспир, „Крал Лир“ е най-трудното. Постановката е на Ивалин Димитров, който ще изпълни и ролята на краля. Сценографията е на Златан Дрянов, а костюмите на Теодора Лазарова. Доста мащабно и красиво изглежда. Аз играя граф Кент. Това е вариант, а не четири часовата Шекспирова пиеса. Затова се казва и „Трагедия от грешки“. Аналогията е пряка към друга Шекспирова пиеса. Текстът е толкова актуален, че все едно е писан вчера. И сега мнозина политици правят същите гламавости, каквито е правил Лир на времето. Не случайно 500 години не слиза от световните сцени. Ние със страх и респект винаги посягаме към трагедиите на Шекспир. Но мисля, че е време да си опитаме силите. Не мисля, че сме нито повече, нито по-малко от който и да е друг театър в страната. Имаме си всичко необходимо. Веднага след това пристига един от обещаващите млади режисьори Дамян Тенев. В момента уточняваме българско заглавие. „Въртим се“ около Христо Бойчев като автор. Имаме уговорка с проф. Андрей Аврамов за детското представление „Пинокио“. След това, живот и здраве, пристига Мартин Киселов – синът на Младен Киселов със „Сватбата на Фигаро“. Все още уточняваме заглавие и репетиционен процес с Бина Харалампиева. Със Стефан Спасов имаме уговорка за тежка българска класика. „Въртим се“ около „Снаха“ на Георги Караславов и „Тютюн“ на Димитър Димов… С доста режисьори имам предварителни уговорки. Въпросът е как ще се наместим във времето, защото репертоарът ни е като за 40 души актьори, а сега сме 24 с мене. Общо трупата с техническия и административен персонал е 46 човека.

Каква е оценката Ви за трупата, за хората, които нахъсано, самоотвержено и всеотдайно, показаха през годината едно високо завладяващо изкуство?

Да, определенията са точни, но вече е време към тях да се прибави и „майсторски“. Обичам колегите си, все едно колко ми личи и колко не. Никога не съм изпадал в излишен възторг. Много от тях съм избирал аз, така че няма как да не милея за тях. Друг е въпросът, че искам да избягаме от този доста материален свят, в който живеем. Иска ми се, когато дойдем на работа, да не я приемаме като занаятчийство, с цялото ми уважение към занаятчиите, а като нещо без което не бихме могли да живеем пълноценно. Разбира се, заплатите също растат, макар и много по-бавно от колкото ми се иска. Но то на всеки му се иска да получава повече. За сметка на това материали и пр. също растат… Позволяваме си през последните години по-пищни сценографии и костюми. Иска ми се да има възможност и за малко „глезотийки“ в тази посока. И то най-вече технически. Малко по-съвършени машини. Почнали сме: имаме нов осветителен пулт, няколко интелигентни тела, но има още много техника, която времето изисква. Не крия, че основният ми приоритет ще бъде доходи, доходи и пак доходи. Всичко, което мога от някъде да откъсна, ще надграждам към доходите на всички, които работят в театъра. Въпросът е колко ще успеем. Дай Боже, 2018 г. да върви поне като отминалата. 2017-а беше успешна година във финансово икономически план, надявам се и в творчески. Но в творчески може да каже публиката, не аз.

Тя го казва като присъства.

И това е вярно и все пак… Участието ни във фестивали никога не са ми били приоритет, но май е време да погледнем и към тях заради гъдела и самочувствието ни. Миналата година бяхме на няколко фестивала. На фестивала в Ловеч „Младите в театъра“ се представихме със „Следобедни игри“. Според статута задължително режисьорът и сценографът трябва да са под 30 години. Трупата действително го игра много навито и с голям мерак…Тази година, може би, ще отидем в Търговище с детската постановка „Жива вода“… Другото е въпрос не селекция. Подали сме документи в Шумен, Враца и пр. Но най-важното, което ме интересува е хората да влизат в театъра и да се радват. Театърът е просто нещо: Човек влиза за да поплаче, да се посмее. След това, ако може да помисли, но след това.

Коя е мечтаната от Вас пиеса като актьор?

Когато не съм директор на театъра, ще кажа. Сега зная какво е нужното. Няма да си позволя да сбъдна мечтите си, докато съм директор. Пък и за мечтите си вече остарях. За това, което исках да изиграя, вече съм възрастен. Това, към което се стремя е, Драматичен театър „Гео Милев“ да бъде нужния театър на публиката. Иначе е нищо. Всъщност ние работим за това.

Росица Ранчева