Скулпторът Валентин Старчев – със самостоятелна изложба в София
Изложба на големия скулптор Валентин Старчев ще бъде открита на 10 януари 2018 г. (сряда) от 18:00 часа в галерия „Райко Алексиев“ – София, ул. „Раковски“ 125., съобщиха от Съюза на българските художници. Изложбата ще остане до 30 януари. Авторът представя произведения, създадени през последните няколко месеца – „Мадона“, „Пророк“, „Орфей“, „Светлина“, „Нощ“…
Валентин Старчев е свързан с нашия град – Стара Загора. За детството си в Стара Загора разказва: „Роден съм на 14 август 1935 г. в Стара Загора в семейството на Дечо и Мара Старчеви. Живеехме в малка едноетажна къща с широк двор заедно с дядо ми Софроний и баба ми Ангелина. Детството ми мина най-вече в игри. Както всички момчета по това време играехме основно футбол, като ритахме със собственоръчно направени парцалени топки. Беше популярна и народната топка. Играехме на улицата – пред нашата къща беше спокойно и тихо по това време – не помня да е минавал автомобил! По мое време в града имаше две основни училища. Аз учех в „Пипинерата” – не си спомням официалното име, но помня учителите г-н Петков и г-н Калпакчиев. Помня също, че всички ученици от двете училища ходеха с различни на цвят шапки. Ние носехме сини шапки и ни викаха „доматите” (като сини домати), а тези от другото училище бяха със зелени шапки и им викаха „чушките”. Дядо ми Софроний е родом в Дебър, Македония. Разпитвал съм го и ми е разказвал за нашия род. Неговият прадядо е бил от известен род в Дебър – Филиповци. Той бил много известен резбар и заедно с двамата си братя са направили много иконостаси на църкви и манастири. Може би оттам имам някакво генетично наследство! В прогимназията учител по рисуване ни беше г-жа Рускова, която ми даде първите уроци по рисуване. Занимаваше се с мен извън часовете, даваше ми указания как да скицирам портрети и ме напътстваше при изготвяне на училищни стенвестници. В къщи правих скици-портрети на баба, дядо, мама и татко, даже и на съседите. В гимназията мой учител по рисуване беше Кипро Николов, който беше художник-живописец, участвал в редица изложби и със собствено работно ателие. Той бе този, който ме въведе и запали за изкуството. При него получих знания за използването на боите и се запознах с основите на живописта. Той ме насочи да следвам Художествена Академия и се зае с подготовката ми за приемните изпити.“
През 1959 г. Валентин Старчев завършва ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Художествена академия) в класа на проф. Марко Марков. За това време си спомня: „Още като студент спечелих един конкурс – „Фонтана” пред входа на „Аязмото” в Стара Загора. Една закачлива подробност при неговото проектиране – по форма „Фонтана” е кръгъл, а във водата симетрично са разположени четири жаби и от устите им пръска водна струя. При проектирането в ателието бях взел за „модели” четири жаби, които поставих в един буркан. Колегите ми оказваха съдействие, като ловяха мухи и ги храниха повече от 3 седмици – колегиална помощ! Димпломната ми работа беше на спортна тема, като атлет с композицията – „Дискохвърляч”.
Творчеството на Старчев е в областта на малката пластика, кавалетна скулптура, декоративни и монументални композиции, а също и проекти в архитектурата, декоративни пана, монети, ордени, портрети. През 1961 г. печели втора награда на Първата младежка изложба с композицията си „Борци“ (откупена от Художествената галерия – Русе). От 1964 г. преподава в катедра „Рисуване“ на Архитектурния факултет във ВИАС. Защитава степените доцент (1976 г.) и професор (1982 г.)
Автор е на монументални композиции на много места у нас и в чужбина.Негово дело са и няколко паметника и пластики в Стара Загора – на Митрополит Методий Кусев; Братската могила; „Разстрел“(в Художествената галерия – Стара Загора); паметник на Капитан Петко войвода. Повечето от своите произведения е предоставил като дарение на родния град.
За своите творби Валентин Старчев казва: „Двете ми най-любими скулптури са: „Пиета” – която е в „Националната художествена галерия”; „Леяра” – която е в „Мидделхайм музеум”, Антверпен Белгия. Имам творби в чужбина: в колекция и музей „Петер Лудвииг” в Аахен (Германия) – композиция „Почивка;, в колекция Юго Вутен – Белгия – композиция „Борци;, композиция „Книжовник” – Индия; композиция „Хърделист” – Русия. Имам представяне и в Япония, Франция и САЩ. Най-мащабните творби у нас са: „Паметник 1300 години България” (пред НДК), ”Паметник на съпротивата”, паметник „Тервел”, „Паметник на изгорелите войници” и др.“
Представя самостоятелни изложби в България – София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив и в Австрия, Дания, Франция, Япония, Латвия. Участва в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.
Носител на редица ордени и награди. Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници от 1979 г.
Любопитното е, че от началото на 50-те години, като ученик в Стара Загора и по-късно като студент, Валентин Старчев се занимава със спорт – спринтьор, състезател в националния отбор по лека атлетика. Заедно с Ангел Колев, Ангел Гавраилов и Михаил Бъчваров е съавтор на 5 национални рекорда в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 метра. Има и няколко индивидуални победи на 100 и 200 м, а на 400 м поставя национален рекорд – 48.6 секунди.
Снежана Маринова
Снимките са предоставени от СБХ
