На 7 януари е рождена дата на световната фотография

Откритието, което позволи на човечеството да вижда бързо и точно, е резултат от упорита работа по две прастари линии на изследване. Първата е чувствителността на определени вещества към светлината. Втората линия е познатото явление, когато в тъмно помещение или кутия проникне светлина през малък отвор, тя начертава на срещуположната стена обърнатия образ на това, което се намира отвън. Когато тези физически и химически линии се срещнат и слеят, ражда се фотографията.

Жозеф Нисефор Ниепс – 1765-1833 г. роден е в градчето Шалон-сюр-Сон, Франция. В продължение на 20 години той се опитва да получи образ. Ниепс открива една форма на фотографията, наречена хелиография. Първите си хелиографии Ниепс получава в 1816 г. Снимката, която негласно се приема за най-стара в историята на фотографията, е от 1826 г. Направена е от прозореца на кабинета му, намиращ се на мансардата в имението Гра. Новият изобразителен способ е роден от свързването на камера обскура и светлочувствителността на сирийския асфалт. Този метод е несъвършен, изображението – твърде грубо, а времето за експонация – твърде дълго.

През 1829 г. Ниепс и Луи-Жак Менде Дагер, френски художник, подписват договор за съдружие. Дагер поема щафетата пряко от Ниепс, който посвещава младия учен във всички тайни на своите изследвания. При тази солидна база от проучвания и експерименти, находчивият и умен Дагер бързо се ориентира и насочва своите опити към получаването на изображение върху полирана йодирана сребърна плочка. Изображението е с фина структура. Съдбата благосклонно го отвежда и до откриването на скритото изображение и обработката му с живачни пари. Експонирането вече се измерва с минути. Разтворът от готварска сол прави изображението трайно и невредимо. През 1833 г. Ниепс умира в бедност, без да види признато своето откритие.

Луи-Жак Менде Дагер е роден през 1787 г. Той доразвива и усъвършенства технологията, като използва някои от материалите, създадени от Ниепс, но прилага своя технология. Дагер успява да получи трайно и качествено фотографско изображение върху метал, използвайки сребърно-медни плаки. През 1839 г. астрономът Араго докладва пред Френската академия на науките за изобретението на Ниепс и Дагер. Ето и неговите думи пред членовете на академията: – Всички познават оптическия апарат, открит от Дж. Б. Порта. Всички знаят с каква точност и истинност във формата, цвета и тона се рисуват обектите от външния свят върху матовото стъкло, поставено във фокуса на лещата. Всички са се възхищавали на тези изображения и са съжалявали, че не могат да бъдат задържани, да останат трайни. Тези съжаления остават безпредметни с откритието на г-н Дагер на плаки, върху които оптическото изображение оставя траен отпечатък. Плаки, върху които всичко, което обхваща картината, се рисува с най-големи подробности, с невероятна точност и финес… Методът на г-н Дагер не се състои само в откриването на светлочувствителни вещества, каквито добре познават физиците и химиците. Трябваше да се намери друго вещество, което да отнема тази чувствителност, когато е необходимо. Това е и направено – след като снимката е готова, тя може да бъде показана на силна светлина, без да се променя. При плаките на г-н Дагер изображение и обект имат съвършено един и същ характер – светлото е светло, полусянката е полусянка, тъмното е тъмно… – По молба на академиците г-н Дагер прави снимка на Луната – първата успешна снимка на земния сателит. Това са част от думите на астронома Араго, представяйки откритието на Дагер и защитавайки го пред учените от Френската академия.

Така за официална рождена дата на фотографията се смята 7 януари 1839 г., макар че може основателно да се приеме, че фотографията е родена със създаването на първата снимка по асфалтовия метод и неин откривател е Жозеф Нисефор Ниепс.

На 19 август 1839 г. е обявено тържествено заседание на двете академии – Академията на науките и Академията на изящните изкуства, за обнародване на откритието. След приемането му от Френската академия, откритието бива откупено от правителството – т.нар. дагеротипи стават истинска сензация. Методът за получаване на изображение се разпространява в Европа и Америка, а откривателят на „огледалото, което помни“ – Луи-Жак Дагер, е отрупан с ордени и подаръци.

Завършен е един дълъг период на изследвания и експерименти, началото на който ни отвежда векове назад. В ІV в. пр. н.е. Аристотел наблюдава слънчевото затъмнение през листата на платан и поставя основите на получаването на изображение през малък отвор. През 11-то столетие на н. е. се ражда първообразът на фотоапарата с наименованието камера обскура – тъмна стая с малък отвор /трудовете на Абу Али Алхазен/. Вековете минават, размерите на камера обскура бавно намаляват, а в малкия отвор се появяват лещи. Изображението вече се появява на строго определено разстояние от лещата, но много по-ярко и по-рязко. От усложнените комбинации от лещи се ражда фотографският обектив и качеството на изображението все повече се подобрява. Камера обскура – черна кутия с един миниатюрен отвор Изследването на светлочувствителните материали се губи в тъмнитe лаборатории на алхимиците.Философският камък не трябва да се показва на светло. Знаели ли са алхимиците, че тази смес от златни соли се променя по действието на светлината?… През 18 век се правят първите крачки в разкриването на фотохимичните закони. Много учени откриват редица от светлочувствителни материали, годни да запомнят проектирания върху тях оптичен образ и да го съхранят на тъмно. Още през 1802 г. Томас Уеджууд копира рисунки върху хартия, обработена в сребърен хлорид. На светло обаче изображението се изгубвало. До времето на Ниепс, Дагер и всички техни последователи, които откриват и усъвършенстват фотографията като изобразителен метод. След Дагер идват Талбот, Дейвид Хил, Арчър и десетки други, всеки от които е допринесъл за развитето на фотографията и нейното главоломно разпространение като изобразително изкуство.

Уилям Хенри Фокс Талбот /1800-1877 г./- Талбот е учен, автор на трудове по математика и физика. Особен интерес за него представлявало изследването на природата на слънчевите лъчи. През 1834 г. прави опити да получи в камера обскура изображение с помощта на светлината.Той изоставил метода на Дагер – дагеротипните метални плочи и се заел да получи изображение върху светлочувствителна хартия. В началото за нейното приготвяне си случил със сребърен хлорид, но по-късно възприел по-чувствителния сребърен йодид. В началото на 1840 г. направил опит, който се оказал решаващ за неговото откритие – потопил сребърно-йодидна та хартия в разтвор от галова киселина и след това я експонирал. Оставил опитната хартия в тъмната лаборатория и след известно време видял, че върху хартията има проявен негативен образ, което се дължало на галовата киселина. Талбот знаел да си служи с натриев тиосулфат за фиксиране, и така получил траен, фиксиран негатив върху хартия, от която откопирал позитиви. По този начин Талбот поставил началото на негативно-позитивния процес , който е основата на съвременната фотография. Своето откритие Талбот нарекъл калиотипия. За да популяризира своето откритие, през 1844 г. Талбот публикува книгата „Моливът на природата“, изпълнена с калиотипни фотографии на различни обекти. Това е първата в света книга, илюстрирана с оригинални снимки. Една година по-късно издава втора книга – „Слънцеписни картини от Шотландия“. Талбот е и един от първите, направили т.нар. снимки, получени без камера обскура. Неговото име е свързан с микрофотографиите, които правел върху хартия. Снимките на Талбот са документални, предвид факта, че той е учен. Първите художествени резултати, базирани на неговото откритие, прави художникът с академично образование Дейвид Октавиъс Хил. През 1831 г. излиза първото списание с илюстрации – The Penny Magazine – Англия. 1839 г. – първите фотографски портрети. Запомнете: Откритието на фотографията е свързано с три големи имена – на французите Ниепс и Дагер и на англичанина Талбот. Ниепс – получава копия, като използва хелиографията. Използва метални плаки, покрити със сирийски асфалт. Първата снимка принадлежи на него, от 1826 г. Дагер – усъвършенства откритието на Ниепс и патентова откритието фотография през 1839 г. Разпространява дагеротипията – създаването на образи върху метал, използвайки сребърно-медни плаки. Талбот – прави първите снимки върху хартия през 1841 г. Открива проявяването или усилването на образа чрез органична галева киселина и сребърен нитрат и натриев тиосулфат за фиксиране.

Може на 7 януари да е рождената дата на Фотографията, но на 19 август е Световен ден на фотографията. На тази именно дата в далечната 1839 г. френският художник и декоратор Луи Жак Манде Дагер представя пред академията на науките в Париж първия практически осъществим фотографски метод, наречен дагеротипия. Именно затова и 19 август е избран за Световен ден на фотографията, призната за изкуство повече от век по-късно, през 1957 г.

Материал на Музей на фотографията – гр. Казанлък

На снимката Луи Дагер