ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ

Ех, Поете,

На днешния ден преди  170 години даскал Ботьо Петков ще да е бил най-щастливият човек на света! Щом той, не близващият вино и ракия, се е прибрал дома си с понаправена глава, както пише летописецът Захари Стоянов, значи душата му е празнувала!

Донесе ли радост и гордост на достопочтения си баща, Войводо?!

Успя ли да хвърлиш шепа пръст на гроба му поне?!

Сигурно е таил надежди, кроил е планове за теб и за продължението на рода и кръвта си!? Добър и благочестив син ли беше?!

Не ми отговаряй! Отговорите биха били глупави, каквито всъщност са и въпросите.

Аз, низшият духом, мога да си задавам такива въпроси и съм длъжен да си отговоря, но ти…, ти отговаряй за нещо по-голямо. Ти отговаряй защо аз съм такъв!?

Защо, след като те е имало, продължаваме да държим робство в душата си!?

Защо не освободим мислите си, след като ти, роден роб – успя!

Отговаряй!!! Отговòри ми… преди много години – „А вий, вий сте идиоти!” – рече ти!

Войводо, знам всяка буква, що си написал! Познавам лицето ти като света! Коленичил съм неведнъж пред подвига и прозренията ти!

Аз, зрелият мъж, търся опора и утеха  в теб, 27-годишното момче!

Търся отговори, Поете!

А намирам само един – „Вий, вий сте идиоти!”

Сигурно наистина сме такива, след като тези гръмогласно изпети 24 песни взривиха мисълта и чувствата на предците ни, а ние нехаем!… Ние бездушно ги сричаме или горделиво ги предлагаме на света, без да сме ги направили част от същността си!

Няма как да търся разум от теб, на разум ме учат годините.

От теб искам свещената ти лудост, Войводо! Онази, която те захвърли на Радецки и която ти заповяда да поемеш с челото си куршума на Йолковица! Онази свещена лудост, която взриви оковите и ги превърна във венци за Свобода!

Искам пиянството ти, с онази „кървава напивка”, която влудява чувствата и разума и ги превръща в мечти!

Искам духът ти да витае вечно над земята на България, за да имаме шанса, поне шанса един – ден да станем българи!

Ивелин КЕРАНОВ