В нощта срещу Йордановден небето се отваря и Господ чува молбите, отправени към него

На 6 януари, с един от най-големите празници Йордановден или Богоявление, православната църква отбелязва кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител, което се извършва в река Йордан. По време на ритуала небето се „отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. Ясен глас се разнася от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Няколко са акцентите в този ден: Отслужване на водосвет в храмовете; Благославяне на бойните знамена и на знамената светини на Българската армията; Хвърляне на кръста във водата за здраве и благополучие на този, който го хване.

За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет. След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов. Тя продължава до 1946 г., когато комунистите я забраняват. След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6 януари – Богоявление във всички гарнизони в страната, най-висшият в църковната йерархия на БПЦ в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа“, ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.

Във всички храмове в Стара Загора ще бъде отслужена Златоустова света литургия. От 12:00 ч. в парк „Йордан Капсамунов“ (Езерото) Старозагорският митрополит Киприан и свещеничеството ще извършат  празничен водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования. Архиереят ще изпълни ритуала с хвърлянето на Богоявленския кръст.

Празникът Йордановден се нарича по различен начин в различните краища на България, като например Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година трябва да се изкъпе в реката, водоема или морето или поне да се измие.

Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея в къщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти. Останалото количество от старата светена вода се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.

Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта донесена от църквата. Вечерта на 5 срещу 6 януари е третата, последна кадена вечер. Тъй като постът е строг,  на трапезата присъстват само постни ястия. На Йордановден обаче, гостите се гощават обилно с месни храни, тънки мезета и руйно вино.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Божидар и Божидара, Божан, Божана, Боян, Бояна, Бонка, Богдан, Богдана, Бойчо, Боголюб, Боголюба и техни производни.

Обичаят за поливането на всички именници с вода се е запазил и до днес, като част от ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление. На Йордановден се гадае каква ще е цялата година. Ако на този ден е сухо и студено, годината ще е благодатна и плодородна. Ако хвърленият кръст във водата замръзне, ще ни очаква здрава и плодородна година. Здрав и щастлив ще е този, който извади кръста от водата.

Народно поверие гласи, че през нощта срещу Богоявление небето се отваря и Бог ще изпълни желанията на всеки, който го види.

Росица Ранчева