На 3 януари 1907 г. – в София открита сградата на Народния театър
Със специално представление на 3 януари 1907 г. отваря врати новата сграда на Народния театър. Но… преди тържественото откриване студенти освиркват присъстващия княз Фердинанд и той с указ затваря Софийския университет за шест месеца. А преди това, през 1903 г., след решение на Народното събрание, князът издава указ за отчуждаване на място за нова сграда на театъра на мястото на стария дъсчен театър „Основа“. Със заповед от 14 юли 1903 г. министър д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с Илия Миларов, която да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Строежът започва през юни 1904 г. Проектът е на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Стилът е виенски барок. По мнение на изследователи водещ е Фелнер-младши, който наследява бюрото от баща си – архитект Фердинанд Фелнер-старши. Фелнер и Хелмер са архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19 и началото на 20 век, специализирали главно в изграждане на театрални постройки. През 1873 г. съвместно основават архитектурното бюро „Фелнер и Хелмер“ във Виена, което проектира и изгражда около 50 театъра в Австро-Унгария, България, Румъния и Швейцария. Запазени са и оригинални скици на проекта на народния театър. Архитект Херман Хелмер първоначално е само сътрудник в това бюро и едва впоследствие става съдружник. Живописта на тавана и стените в зрителната зала, разполагаща с 848 места е дело на известния виенски художник Рудолф Фукс. Централният вход е подчертан с елегантна колонада от шест колони в йонийски стил, които крепят триъгълен фронтон с прекрасен пластичен релеф. Върху детайли от композицията е поставен акцент с майсторски изработена позлата. Колесниците с лъвовете (които са част от Народния театър) са ковани през 1905 г. във Виена. Направени са от 5 см цинков брокат и са кухи.
На 10 февруари 1923 г. по време на спектакъла „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър“ в София.
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924-1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските градове. Тази техника се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра от 1929 г. и до днес.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното преустройство и реставрация са извършени през 1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Днес Народният театър “Иван Вазов” е добре оборудван технически и разполага с три сцени: голяма – със 750 места, камерна със 120, и сцена на четвъртия етаж – със 70 места. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е автор на завесата на театъра – Феникс, който възкръсва от пепелта.
Старозагорската следа в Народния театър „Иван Вазов“. От есента на 1924 до 1928 г. и от 1934 г. до 1960 г. Николай Лилиев е драматург на Народния театър в София. В кабинета на директора се съхранява бюрото му. Никола Икономов (1896-1959), роден в Стара Загора, актьор, играе в Народния театър, другарува с Гео Милев и заедно през 1915-16 г. създават театрална трупа в града. През 1918 г. посещава драматически курсове към Народния театър, а по-късно е член на трупата. Ружа Делчева (1915-2002), актриса, родена в Стара Загора, също учи в школата на народния театър от 1935 до 1937 г. Работи в Народния театър София през 1938 и от 1944 до 1989 г. Наум Шопов (1930-2012), актьор, роден в Стара Загора, от 1985 г. до края на дните си – в Народния театър. На сцената на главния театър на България са поставяни пиеси от Кирил Христов, режисьорски постановки на Гео Милев, през 1920 г. драматург е Димитър Подвързачов, играе Васил Михайлов, част от портрети на актьори в роли са рисувани от Димитър Гюдженов – художник, роден в Стара Загора.
Снежана Маринова