С празнуване на Свети Василий започва Новата година

В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Св. Василий Велики.

Празникът Обрезание припомня обрязването на младенеца Иисус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател Св. Василий Велики (ок. 330-379). Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия.

Св. Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев“. През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат по цялата българска земя. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.

Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли хвъркато животно – петел, пуяк, кокошка, гъска и пр. Домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Също така богата, както и на Бъдни вечер, тя се отличава с блажни ястия. Обредната трапеза включва блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, печена пуйка, свински пържоли, мед, жито, орехи, ошав, вино и др..

След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взема падналото се пред него парче с късмет. Първото парче е за Св. Богородица.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане, който е най-характерният за Нова година. Изпълняват го момци или млади мъже. Те влизат в къщите и благославят за здраве и берекет. През деня със сурвакнички в ръце същото правят и  дечурлигата.

Имен ден празнуват: Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Велина и др.

Росица Ранчева