МОЯТА КОЛЕДА от Виолета Бончева

Мисля си, ако имаме късмет – ще завали сняг и Коледа ще заприлича на оня чуден празник, който покриваше с белота детските спомени от  Бъдни вечер.  Вълшебството се случваше отново и отново, и Витлеемската звезда озаряваше душите ни и целия свят  със  сиянието си  в снежните вечери  на светлото Рождество.

Мама поставяше под елхата една цветна картинка на Паметната нощ и истински свещички, закрепени на щипки по клонките, изпълваха въздуха с дъх на бор и восък. Дръвчето  заприличаше на малко момиченце, отрупано  с разноцветни украшения, което сякаш танцуваше сред  пламъчетата, под сребристите гирлянди и звънчета , а лъскавите топки люлееха детските ни личица и отразяваха тяхното щастие върху издутите си стъклени бузи…

И трапезата, ухаеща на тамян,  винаги бе украсена с елхови стръкчета,   с подредени домашно омесен хляб или питка, червени пиперки, пълнени  с едър фасул, орехови ядки,  фруктиера с нарове и ябълки, салата от кисело зеле, богато поръсена с червен пипер, горещи картофи от малката домашна фурна, над които се извиваше облак от вкусни меродии… Да не забравя за песните, които всяка година се повтаряха, но никога не ни омръзваха, пеехме ги с ентусиазъм, те бяха нашето послание към бъднините, очаквани винаги с много вяра и надежда.

И тази година традицията  в моя дом ще бъде спазена. И след кратката молитва, отправена с благодарност към Всевишния, сред бодрите песнички с наричане за здраве и благодат, по време на трепетното очакване на Чудото, ще си зададем въпроси – обичахме ли силно и безкористно, бяхме ли достатъчно добри, прощавахме ли от сърце, изпитвахме ли радост от успехите на другите, подадохме ли ръка на бедстващия, останахме ли верни на моралните си принципи, на дълга , на честта, на любовта… И ако отговорите на тези въпроси ни накарат да въздъхнем с удовлетворение – то тогава ни очакват най-вълшебните мигове и най-топлата прегръдка,  придружена с думите: честито Рождество Христово!

Виолета Бончева, поетеса