Моята Бъдни вечер

Моята първа Бъдни вечер се случи преди 70 години. Зимата беше в стихията си. Вятърът свиреше през прозорците и през комина. Снегът беше навалял до половината на ръста ми.

„Трябва да разчистим пътека, за да могат да дойдат коледарите и дядо Коледа, каза майка ми!- Тази вечер е много специална, нарича се Бъдни вечер. През цялата година Старецът на правдата гледа високо от небето и в тази нощ, на добрите деца и на добрите хора, раздава подаръци. Най-ценни  от тях са здравето, обичта, послушанието и прошката. Хайде сега да направим пътека“!

Задачата беше изпълнена.

Цялата къща ухаеше на уют. Елховото дръвче беше окичено с няколко стъклени топки и десетки шишярки, обвити в станиол, който цяла година събирахме и пазехме в специални книги. Винаги имаше няколко свещички, бенгалски огън и парченца памук, който имитираше снежинки.  На печката къкреше бобът. Ошафът разливаше аромата си. Содената питка беше обвита в месалче и беше „хукнала да обиколи нивката“. Така се казваше времето докато поизстине и се сложи на софрата. Върху  нея имаше още сърмички, орехи, тиквеник, ударен с юмрук лук, паничка с жито, в която беше забодена свещица и пахарка с вино.

Върху турска керемида, майка извади от печката жар, сипа върху нея зрънца с тамян и прикади наложеното на масата. После взема питката, разчупи я на две , обърна се към запаленото кандилце в иконостаса и рече: “Ела, Господи, да вечеряме каквото си ни дал!“

Първия залък тя постави на иконостаса за Света Богородица, втория – за всички починали, които в тази нощ се връщат в домовете при близките си, даде и на нас по коматче…

„Колада, Колада, Колада! – разнесе се вик на двора. През изпотените прозорци видяхме коледарите – 6-7 момчета доста по-големи от мене. С ямурлуци и калпаци на главите, украсени с пуканки и с тояги в ръце. Още чувам тези тояжки да потропват, а момчетата да ни честитят Коледата и да ни пожелават здраве и късмет.  Майка им даде дребни стотинки, орехи, ошаф и курабийки, от които ние нямахме право да ядем, защото били блажни, а до самото Рождество Христово се пости.

На моите 6 години, това беше невероятно вълнуващо преживяване.

Току що бяхме изпратили коледарите и коментирахме случилото се, на звънеца на салонската врата се позвъни. Изтичахме и що да видим: Една свещичка светеше, до нея пликче с писмо и няколко красиво опаковани пакетчета. Най-напред отворихме писмото. В него дядо Коледа се извиняваше, че много е бързал, за да зарадва всички деца по света и затова ни е оставил подаръците. Беше първата ми книжка „Снежанка и седемте джуджета“ с твърди корици и прекрасни илюстрации. Още сричах, но прочетох първата страница. Прегърнах я и заспах най- сладкия си сън.

От тогава срещам много Коледи, но първата ми осъзната, преди толкова много години, е все пред очите ми. И пак поглеждам през прозорците дали ще дойдат коледарчета и дали Господ ще слезе при нас на трапезата да вечеряме.

Росица Ранчева