Заради истината и справедливостта Георги Янев написа книгата „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“

На 15 декември 2017 г. в Къща музей „Гео Милев“, литературният критик Георги Янев представи новата си книга „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“. Пред препълнената с публика зала доц. д-р Владимир Янев от Пловдивския университет определи този му акт като дръзко поведение: „Някакво си селянче от Бял извор, при това, възпитано от други двама селяни- единият от Медвен, другият от Радне махле ( днешният град Раднево – б.а.) , е съвсем увредено. Онова, което усещаме като дързост, като храброст, Георги Янев в голяма степен притежава от съприкосновението си с тези двама велики мъже… Аз не намирам, че тази книга е скандална. Патосът й е свързан с преклонението пред паметта, пред истината, пред необходимостта тази истина винаги да бъде чиста и неопетнена. В този смисъл противопоставянията и някои по-грубовати изрази, когато в изблик на не овладяна ярост той епитетничи малко повече от колкото трябва, не приемам. В книгата има много открояващи се образи, но има един особено гротесков образ, който е достоен за перото на Христо Карастоянов, – коментира доцентът.- Той не веднъж е използвал сюжети, дадени му от Георги Янев, за което свидетелствуват издадените му книги. Тяхното отношение един към друг е като отношението между Гогол и Пушкин. Гогол не е можел да измисля сюжети. Наш Пушкин от Бял извор му ги дава. Става въпрос за одеозната руска писателка Светлана Савицкая с торбата с ордени, с прочутия роман „Балканът“, който лично никога  няма да прочета. Този образ действително е за  художествено претворяване.“

Владимир Янев сподели, че когато разказал сюжета на книгата на свой близък, човекът реагирал: “Какво толкова? Да се напише цяла книга за една променена дата, или за това, че ново поставените плочи не са от гранит, а от мрамор и за някакво си нещастно надписче…“

Как какво толкова? Паметта  трябва да бъде чиста! Паметта трябва да бъде без наноси, трябва да бъде точна и високо морална! На мене това ми нашепва тази книга“, категоричен е доц. Янев.

Според ямболския писател Христо Карастоянов „това е първата книга, която се роди, конструира, написа се и се завърши във Фейсбук.  В Ямбол още по-малко познавам хората, за които Георги Янев пише в „Репортажите…“ си. Ето защо, четох книгата по-скоро като политически документален роман. Роман за това, как един човек, там някъде в квартал „Дъбрава“, се опълчва срещу една система. За мене това беше някакво поучително четиво и затова чаках всяка негова следваща публикация и последвалите коментарии. Още по-важно е, че след всяка от „главите“ той дори е написал  колцина  са харесали т.н. му „пост“. Това е още по-важно. Защото по този начин хората, които съучастват се превръщат (силно казано) не само  в съавтори, но съучастници в тази съпротива срещу бездушието и простотията. Защото в крайна сметка това е роман срещу наглата простотия на днешната власт. Наглата простотия на хора, които могат да си позволяват всичко, защото са на власт, а не защото са по-умни от нас, – каза писателят. Доц. Янев е прав. Не знам дали учителят на Георги от село Медвен играе роля в написването на тази книга, но бащата на учителя му от Радне махле – със сигурност.  На всички нас, които се опитваме да интерпретираме миналото и настоящето си, Георги Янев трябва да ни бъде пример как всеотдайно работи и мисли всекидневно за човек, който половината от нас абсолютно са забравили. Става въпрос за Милю Касабов. Книгата на Георги Янев „Баща и син“ е нещо което може да втрещи всеки, дори  равнодушен човек, за това с какъв плам и ярост разказва за Милю Касабов. Не защото е баща на Гео Милев, а защото е някакъв странен човек, истински възрожденец по дух. Той умира чак през втората половина на 1937 г. и до тогава си остава възрожденец по дух. Георги Янев прави всичко възможно този човек да не остане в небитието.  Книгата „Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“ е паметник на Милю Касабов, защото е в дъното на нещата за този несъстоял се мавзолей. Защото и по онова време са се намерили двама политици, които са разбрали, че Милю Касабов и хората около него са събрали пари, колкото да издигнат мавзолей… И накрая вместо мавзолей, се получава един паметник. Останалите пари са отишли някъде другаде. Дори да не са ги откраднали, политиците веднага са се прилепили към идеята на хората около Милю Касабов, който, забележете, е касиер на дружеството, което иска за построи мавзолей-костница в Стара Загора. Той не е председател. Той е човекът, който ще следи за почтеността“.

Думата взе и „скандалния поет“ Христо Стоянов. Във факта, че Георги Янев не продава, а подарява книгата си  той вижда „начало на българската аристокрация. Всички трябва да сторим реверанс пред него, защото освен че е написал книга, която съм чел във Фейсбук, той в момента ни дава урок по аристокрация!“

„В тази книга няма никаква злоба! – каза Георги Янев. – Няма злоба  дори пред простащината на  управниците  и на един вестник „Национална бизнес поща“. Аз винаги мога да разбера черногледия човек и да го оправдая. Защото живеем в тежко и трудно време. И човек, нещастен по ред причини, всичко хубаво вижда като грозотия. Аз такива хора  разбирам, съжалявам ги и дори бих искал да им помогна. Но не мога да разбера хора, като академик Станимир Стоянов, като „гладния“ редактор Петър Драгиев – най-добрият ми приятел сред журналистите, които на черното ще казват бяло и то толкова много години. Оставете изгонената от Стара Загора доц. д-р Светла Димитрова. Много хора ме упрекнаха, че това било книга за нея. Не е вярно! Това е книга за истината! Даже човекът, който ме упрекна е поканен тази вечер, но не дойде! Те всички са страхливци! Те обичат да си намират наемници, които да пишат на техните страници години наред. И Стара Загора мълчи! Защо??? Аз лично се разбунтувах! Не съм се разбунтувал заради Светла, а заради истината! Със Светла Димитрова станах близък приятел едва след като започна тази масирана  осемгодишна  борба срещу нея. Все пак тя е жена! Как така моят приятел Петър Драгиев може да си позволи всичко това?  Пет години не сме се чували, не си говорим с него. Аз продължавам да го обичам, това ви казвам искрено и честно… Поканих го да дойде тази вечер. Аз ще донеса моите документи, му казах, ти донеси твоите и най-после, пред целия град да се разберем, а не както го правехте пет години подред да биете по нас – по Светла, по доц. д-р Георги Вълчев, по моя милост и да ни наричате соросоиди. Аз не зная какво е това. През живота си соросоид не съм виждал. Все едно сме платени от някъде! Да, аз съм платен единствено от морала на моя дядо Георги Янев, който ни учеше на едно единствено нещо: почтеност, искреност, труд. Ако съм постигнал нещо, не съм го постигнал с талант, а благодарение на това, че послушах дядо си.“

Георги Янев показа автентични документи, свързани със събирането на средствата за построяването на Паметника на подполковник Калитин, от къде са дошли парите, саморъчните подписи на почетния председател на комисията Старозагорският митрополит Павел, председател…, на четвърто място Милю Касабов и подписите общо на 15 човека – все живи опълченци, които са участвали в битката за Самарското знаме… Крайно развълнуван, Янев отново говори за „позорната“ плоча, върху която вече пет години по време на празници се поставят цветя и се покланяме…

Сред присъстващите беше  един от главните герои в книгата доц. д-р Светла Димитрова, от три години успешен директор на Етнографския музей „Етър“ Габрово. Помолена настоятелно от Георги Янев тя каза: “Ролята на институция като музея е да съхранява паметниците и да казва истината. Не съжалявам за това, което сме направили. Мисля, че е крайно време тези които ни наричаха „дебили“, „катили“, „мекерета“, помияри“, „соросоиди“, „майкопродавци“, „родоотстъпници“ и пр. да получат онова, което им се полага. Аз вярвам в съдбата и съм убедена, че рано или късно всеки си получава заслуженото. Все пак искам да им благодаря, защото в противен случай нямаше да отида на работа в Габрово, нямаше да се чувствам така добре там, ако те не бяха вършили всичко това в продължение на 7-8 години…“

Ученици на Георги Янев от преди 40 години присъстваха на премиерата на книгата на своя учител – другаря Георгиев, за да му благодарят за всичко, което са получили от него в родопското село Петково.

Георги Янев сложи точка на „деловата“ част на вечерта с думите: “Книгата ми завършва не така яростно, както съм писал всичките й страници. Мисля, че в последното есе се откроява най-дълбоко моята душевност. И ако не се видим повече, не ме мислете като злобен човек. Тази книга я писах с любов, но и с малко ярост“.

Авторът дълго раздава автографи. За всички присъстващи имаше по чаша вино за наздравица.

На гърба на книгата Георги Янев е написал:

Роден съм през 1950 г. в село Бял извор, Старозагорско. Работих 6 години в Азотноторовия завод като шлосер по КИП и автоматика. Учих българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и завърших във ВТУ „Кирил и Методий“. Публикувах първите си литературно критически рецензии и статии като студент. Учителствах в Родопите. Работих като журналист в Радио Стара Загора и вестник „Септември“ след конкурси. За поредица свои журналистически скандални разследвания бях удостоен с наградата „Стара Загора“ и след няколко дни… освободен от Радиото и изгонен от Стара Загора.

От началото на 90-те години на миналия век до пенсионирането си бях уредник в Къща музей „Гео Милев“ след конкурс. Автор съм на десетина литературно-критически и литературно-исторически книги, съставител на две антологии на поезията на национални поети, родени в Стара Загора. Съставител съм и на петтомното издание на Гео Милев и на научния апарат на изданието. Подготвих „Гео Милев в спомените на съвременниците си. Активен участник съм във всички фототипни издания на книгите и списанията на големия европейски модернист. Организатор бях на национални и на международни научни конференции за творчеството на Гео Милев и съставител на поредица от книги от тези конференции.

За първата си литературно-критическа книга „Несъгласия“ бях удостоен с Националната награда за литературна критика „Южна пролет“, Хасково. За „Съгласия“ получих Голямата награда на областния управител на Стара Загора. Два пъти съм носител на наградата „Стара Загора“. За книгите и публикациите си за Гео Милев получих най-голямата национална награда „Дъбът на Пенчо“, която проф. Светлозар Игов връчва…

Живея в гората край Стара Загора.

„Репортажи, писани със затъкната уста и вързани ръце“ е първата ми чисто публицистична книга като журналистическо разследване, най-скъпата, защото я писах между живота и смъртта…

В дългогодишните битки с арогантността, графоманията и простащината, срещу лъжата, измамата и глупостта загубих… Бях сам, без трибуна и много слаб…

С Богом, Стара Загора!… Честит съм, че 45 години работих за културата и според скромните ми сили и възможности…“

Росица Ранчева