,,Калифер войвода” стъпи и в Стара Загора

На 11.12.2017г. имах удоволствието, преживяването и привилегията да се потопя за втори път в атмосферата на  Епичната балада ,,Калифер войвода” в екранизиран вариант, на сцената на Регионална библиотека ,,Захарий Княжески”  в Стара Загора.

Искам да благодаря на онази дама, която намери след края на представлението точната дума за това, което видяхме и за това, което става – ,,народно дело”.

Истинските хора, истинските личности никога не правят нещо само за себе си. Истинските личности, понякога без дори да го осъзнават, правят нещата първо за другите и на последно място за себе си.

Не ви ли заприличаха тези невероятни момичета и момчета, тези невероятни мъже и жени на някакви приказни герои, дошли при нас сякаш от света на приказките и легендите. Не говоря за образите, които пресъздават. Говоря за тях самите. За мен те са истински, живи герои. И  колко голяма нужда имаме точно днес, във времето, в което живеем, от такива истински, живи герои като тях. Не знам дали си даваме сметка за цената на това, което видяхме, на това ,,народно дело”. Това са дни , месеци, години на упорит труд и работа на мисълта и волята, на словото и делото. И  те го правят сами, без никаква чужда помощ  и  без никакви спонсори. Правят го с хъс и  с  любов. С  хъс, защото са характери и с любов, защото са българи, истински българи. Заради това, което ни накараха да преживеем и заради това, което извикаха в душите и в сърцата ни, заслужават да им се поклоним до земята и да им благодарим от сърце.

Искам да Ви кажа  и още нещо. Още нещо за един човек, който стои зад всяка дума, всеки щрих, всеки един  детайл  от онова, което видяхме.

Да тръгнеш да говориш  за Райчо Гънчев  е все едно да се опитваш да обясняваш океана, да вкараш в рамка необятното, да поискаш  да докоснеш края на безкрая. Даже не знам дали имам правото да се опитвам  да  го правя.

Няма да ми стигне речника,  за да изброя нещата, на които този човек е олицетворение – поет, писател, философ, сценарист, режисьор, артист, пътешественик, изследовател, пионер, историк, свободолюбец, мечтател, фантаст, приятел,  родител, дядо, родолюбец, патриот, спортист, войн, боец, българин,  човек на честта и на дадената дума, непоклатим като Балкана, когато е застанал зад кауза и детски раним  и от прашинка, когато е  докосната  неволно или нарочно съкровена струна в сърцето му.

Всеки един от хората, които бяха  в залата,  е  докоснат по някакъв начин от поезията му, от книгите му, от живота, от харизмата му, от личността и от излъчването му. Но той не просто те докосва, той те грабва и те отнася  със себе си в един свят на мечтите, на свободата, на полета на мисълта и на душата. Едновременно в един реален и също толкова  и нереален свят, където всички фантазии и мечти са живи. Реалност, която виждаш и на която си свидетел и която досега е живяла само в мечтите и  в представите ти. Той превръща с някаква невъобразима лекота, на която обаче само той  знае цената, всички твои детски и юношески мечти, всички твои човешки мечти –  в реалност. За каквото и да заговорим.  И  за свобода, и за пътешествия, и за родолюбие, и за любов. За любов във всяко едно измерение – към човека до него, към близките, към  хората, към приятелите, към свободата, към България.

Приел за свое  верую самоусъвършенстването, самодисциплината и спартанския начин на живот, имам усещането, че той води по-голяма битка със себе си отколкото със заобикалящия  го свят. Дори веднъж ми сподели:

– На другите не мога да кажа какви да бъдат и да ги накарам  да са такива, каквито ми се иска, мога да го направя със себе си.

 Така, без да го разбира, не знае какъв пример и какъв модел  за поведение дава на ,,другите”. На онези от ,,другите”, които биха желали да потърсят  и да намерят пример на живот и поведение.  Има ли по силен начин за възпитание и за начин да кажеш на някого нещо. На някого, който може да чуе, да види, да вземе и да получи нещо. На онзи, който не иска и не може, е  –  няма как.

Дотолкова сме свикнали с присъствието на този човек, на този наш невероятен приятел, в живота ни, че го приемаме за даденост. Не. Той не ни е  даденост. Неговото присъствие   в  нашия живот  е  резултат на ежедневна, ежечасова и ежеминутна борба от негова страна със всичко и със всички. И  той успява.

Даденост – друг път. Кой от нас може да излезе и да представи такъв проект. И не само да излезе и да представи проект, ами да се изстъпани на сцената и да каже:

– Гледайте!

Гледайте и слушайте с отворени уста!

Нямам думи за момчетата от ,,Калиферови хайдути” и отношението им към Райчо . Нещо дълбоко и силно докосва душата ти, когато ги чуваш  как се обръщат към него с думите – ,,Бате Райчо, бате Райчо!”. Да отдадеш уважението на някой, който го е заслужил безапелационно с живота си, с делата си, с отношението си към хората – говори много за тебе като човек.

Поклон до земята за всички, които стъпиха на сцената и за всички, които бяха в залата!

За всички, които бяха избрали да са българи!

Христо Рашев

Снимки Снежана Маринова