Проф. Александър Шурбанов на гости във Второ основно училище

На 12 декември в рамките на програмата на „Седмица на четенето“ в Стара Загора проф. Александър Шубранов осъществи две срещи с учениците от Второ основно училище – първата бе в многофункционалната актова зала на училището, а втората – в приятната атмосфера на къщата музей „Гео Милев“ в Стара Загора. Авторът предпочете именно учениците на това  училище, за да представи новата си книга „Дендрариум“. Освен преподавател и преводач, Александър Шурбанов е автор на поетични и есеестични книги. Носител е на наградите за цялостен принос към българската литература и култура „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, голямата награда на Портал “Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство. Поезията му е публикувана на английски, испански, италиански, немски, македонски, хинди, арабски, турски и гръцки език.

Поетът сподели на шестокласниците, че е изкушен да пише стихове още на тяхната възраст и че тя не дава конкретни отговори, а предизвиква човек да размишлява над вечните въпроси на човечеството.

Ученици от шестите класове импровизирано прочетоха пред аудиторията избрани стихове от новата стихосбирка „Дендрариум“, някои споделиха, че сами пишат стихове и обичат да изразяват мнението си по литературни въпроси.

Проф. Шурбанов пожела на учениците да четат повече книги, с което ще се обогатят и подари своята нова стихосбирка на училището с посланието: „За учениците и учителите във Второ основно училище „П. Р. Славейков“ с най- добри пожелания“.

Интересни впечатления за срещата във Второ основно училище сподели репортажно и Емилия Миразчийска:

Взимаме Валя Сотирова от къща музей „Гео Милев“, която е на ул. „Гео Милев“, а от къщата на Лилиев дотам стигаме по ул. „Христо Ботев“, и после тримата се отправяме към избраното от професора училище за първата среща с ученици, пред които за пръв път ще представим книгата му „Дендрариум“. Това е Второ основно училище „П. Р. Славейков“, което е строено по проект на италиански архитект, както по-късно разбрах, носило е името на една специална жена, което още може да се прочете на паметната плоча на фасадата, но аз си снимам сега специалния автор – самият Александър Шурбанов пред вратата на основно училище „П. Р. Славейков“, сянката на едно дърво в този слънчев декемврийски ден пада върху лицето му, после влизаме, очакват ни, има окачен и плакат за представянето на книгата му „Дендрариум“ вечерта от 18.00 в къща музей „Гео Милев“ , качваме се по смайващото двойно стълбище, минаваме през салона (салон е, не е коридор, както каза той после и на учениците от три шести класа), виждам огромните красиви прозорци на една класна стая с малки ученици, посреща ни заместник-директорката г-жа Русева, която ни потвърждава, че сега ще присъстват три шести класа, а вечерта ще дойдат други два класа (ние с Валя Сотирова сме щастливи и удивени от интереса и организацията, заявени от училището, защото дори не сме си и мечтали на представянето вечерта да участват и деца, които са шести клас), г-жа Русева ни казва, че също ще дойде и остава на срещата в актовата зала, там правя само две снимки преди да започнем, получава се истинско общуване, в самото начало раздавам книги на желаещите да си изберат да прочетат, ако искат пред всички едно стихотворение от тази книга, за която ще говорим, снимките прави Деси, която е от ресурсните учители, и ще можете да ги видите на сайта на училището. Накрая си събирам книгите, професорът надписва една за библиотеката на училището, младата критичка А. си взима една книга и аз се надявам да я уговоря да напише нещо за срещата. Не, че не мога и аз да разкажа какво им каза Шурбанов и как коментира авторът след като чухме всяко едно от избраните стихотворения, които прочетоха три от момчетата и едно от момичетата. Много интересна беше и първоначалната посока за писането, в която пое разговорът, зададоха я едно момиче, което каза, след като гостът попита има ли някой от тях който пише и едно момиче, каза, че е написала няколко стихотворения, които същия ден каза, че показала на приятелките си, и А., която каза, че тя не пише стихотворения или разкази, но обича да пише за наблюденията си и да анализира написаното от другите. Истинска среща, с две думи, увенчана накрая със снимка на автора с критикът all’erba (както се казва на италиански „подрастващ“.) После отбиването в радио Стара Загора за разговор с Теодора Иванова, снимам ги преди да затворя двете врати на студиото от външната страна.“

Долап.бг