Английският писател Кристофър Бъкстон пред dolap.bg: ”Истински късмет е, че живея дълги години в тази уникална страна с прекрасни хора“

Кристофър Бъкстон е английски писател и преводач, чието творчество е дълбоко свързано с българската история и култура. Автор е на исторически романи с българска тематика. Сред тях са „Далеч от Дунава“, „Радослава и викингският принц“, сатиричният роман „Прудънс и червеният барон“, на детската книга „Седемте палавници и властната принцеса“. Съставител е на Антология на българската поезия. През 2017 г. Издателска къща „Знаци“ издаде и втория му исторически роман „Завръщане“, с който авторът участва във фестивала  „С книга на плажа“. Превел е от български на английски език и част от нашумялата книга на Милен Русков „Възвишение“.

Кристофър Бъкстон  е роден във Великобритания, в семейство на режисьор и актриса. Учи в католическа гимназия. Завършва Кентския университет и става учител в Португалия, Норвегия и България. Преподавател е в колежа Брейнтрий по медии и комуникации. През 1977 г., на 27-годишна възраст пристига в България и става учител по английски език в Бургас. Тук се среща с бъдещата си съпруга Анна Иванова- Бъкстон, която също е писател и преводач.  Тук им се ражда първият им син. Тук любознателният англичанин проучва и изследва историята на страната ни и черпи вдъхновение за създаване на художествена литература.

По покана на Радио Стара Загора на 4 декември 2017 г. Кристофър Бъкстон гостува в Града на поетите, представи двата си исторически романа и отговори на многобройни въпроси на публиката.

„Първото нещо, което написах, беше за срещата на българска принцеса и викинг, каза в началото на запомнящото се събитие сладкодумният разказвач. – Тъй като идвам от Източна Англия значи, че 100% имам викингска кръв. Аз също ухажвах една българка и се интересувах от любовните връзки между българка и чужденец и какво следва, ако се наложи да си отидат по родините, каква ще е носталгията“.

Това е провокацията Бъкстон  да напише първия си роман „Далече от Дунава“, който има второ издание с още нови 20 глави.  Това е истинска история. И като всяка истинска история има загадка, „защото има фантастични дупки в българската история“, за съжаление. Знаем, че нещо е ставало, но не знаем точно как и защо. „Далече от Дунава“ е разказ за една необикновена жена, която спасява тежко ранен рицар от Никополската битка и успява да го върне при неговото не особено благодарно за  това семейство в Нормандия, тъкмо в началото на Стогодишната война между Англия и Франция. В контекста на националните и религиозните конфликти на ранния 15 век, това е внушителен разказ за любовта между Мария Искра и Жил Гитон и за опасното им пътуване към изгнание, което противоречи на морала на онова време, тъй като рицарят на св. Йоан е дал обет за безбрачие. Авторът описва истински събития, базирани на записки от срещата между английския крал Хенри V и Мария Искра след битката при Ажинкор, както и на значителни разследвания, които е провел на мястото в Нормандия.

Новият исторически роман „Завръщане“ представя личната драма на героите на фона на световни исторически и политически събития – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, дори Войнишкото въстание през 1918 г. Ветеранът от Балканската война Данчо Попов се завръща у дома при жена си Витка с десетгодишно закъснение и никой от двамата не е готов да признае истината за близкото си минало. Данчо преживява отново и отново кошмарите на пленничеството си и трафика на хора от Африка до Марсилия, в който е бил замесен и който го белязва за цял живот. Витка, красива „вдовица от войната“, която отглежда сама сина си в размирна България, е била съблазнена от семейния покровител – хотелиера богаташ Пламен Господинов. Нейната бременност ще доведе до убийство. С майсторско описание на детайлите и с изключителна сила на повествованието и в обратите в развитието на сюжетната линия, романът разисква важните и вечни теми за предразсъдъците, любовта, чувството за дълг и чест и липса на такова, както и греховете и изкуплението на хора, които самият живот превръща в герои.

Господин Бъкстон, какво Ви доведе в България?

Любопитство. Завършил съм английска и американска литература. Започнах да пътувам като учител и за преподавам английски език. През 1971/1972 г. преживях истински фашизъм в Португалия. Фашисткото правителство е изключително жестоко. Бях преследван от полицията. Бях почти арестуван. Това е времето, когато Португалия води войните в Африка, в африканските колонии. После отидох в Норвегия, която беше обявена за социалдемократически рай, където няма разлика между богати и бедни и хората живееха много, много добре.

Как и защо избрахте България? 

Защото не съм бил в комунистическа държава. Исках да зная какво означава комунизъм. Пристигнах през 1977 г. и заварих някои неочаквани неща: много гостоприемни хора, много естествен начин на живота, много обществен живот. В смисъл, хората бяха особено обществено ангажирани. Особено бабите, които седяха пред блока, в който живеех. Абсурдно беше някой да направи нещо и да не получи забележка или одумване. Никога няма да забравя мириса на печени чушки и на лютеница.Тогава бях на 27 години и с времето станах доста дипломатичен. Истински късмет е, че живея дълги години в тази уникална  страна с прекрасни хора.

От къде е това, не само любопитство, но и задълбочено изследване на историята на България? Какъв е поводът да започнете да я разлиствате лист по лист?

Винаги съм се интересувал как хората общуват в различните части на света, какви любовни връзки се създават, какви проблеми възникват при смесени бракове. Вълнуват ме чувствата на хората, които са далече от родината си…Аз съм бил винаги скитник и продължавам да съм. Майка ми и баща ми работеха в театър. Това означаваше, че непрекъснато сме били в движение. Имам усет как голяма част на хората живеят по друг начин – на едно място, свикнали с една култура, с начин на живот, на бит. Много неща в българската култура бяха непознати за мене. Начина на поздрав например.

Кое, според Вас, е най-невероятното в нашата българска история?

Голяма трагедия е, че България е била принудена да влезе в три последователни войни, които нанасят жестоки рани и до днес не излекувани. Александър Стамболийски е имал мечта всички балкански държави да се обединят, защото имат едни и същи интереси. За съжаление национализмът не позволява това и разпалва войни. Моите родители, дядо ми и баба ми заради Първата световна война винаги ги беше страх само при произнасяне на думата „Балкани“. Те бяха абсолютно сигурни, че всичко лошо, което се случва в Европа, започва от балканите, които винаги са били „буре с барут“.

Как във Вашите очи изглежда българската народопсихология? Какви сме ние българите?Онова, което отличава българите от всички народи, които познавам, са безкрайните задължения и отдаденост към децата в семейството. „Аз ще дам живота си, парите си, имането си, здравето си за децата!“ Това е веруюто на почти всеки българин. Според тях, ние англичаните сме много студени хора, защото оставяме децата ни да се оправят без помощта на родителите. В България може да се чуе разговор: “Защо си позволил на детето си да отиде в Индия, например?“ Отговарям, че моето дете, не е дете, а мъж на 30 години, който естествено сам взема решенията си. Има такава нагласа у българите, да бъдат грижовни родители на децата си, независимо от възрастта им. Той ще направи всичко възможно за него: ще му купи жилище, ще го обзаведе, ще му дава пари, кола и пр., въпреки че това не е нужно.

Как преведохте книгата на Милен Русков „Възвишение“, като се има предвид нейния специфичен диалект?

Преведох началната част, докато Гичо и Дичо се срещат с французина и го ограбват. Езикът на книгата е много особен, все едно, че е писан от Захари Стоянов. Гледах филма „Възвишение“ по романа на Милен Русков и съм от хората, които го одобряват напълно във всяко отношение. Показва България, такава каквато е – много красива природа и интересни хора. Тази преведена от мене част беше публикувана в Интернет и беше използвана в Брюксел, когато Милен получи наградата за най-добър европейски писател през 2014 г.
Взех решение, че красотата на книгата няма да се усети, ако не звучи на някакъв английски диалект. Живея в Източна Англия в район, който в миналото беше много богат с  търговия на вълна и вълнени продукти. Използвах донякъде селския диалект на този край. Получи се добра работа. Милен Русков, който е владее перфектен английски език, също беше много доволен. За да направя превода на целия роман се изисква време и издател.

Според Вас, има ли „бели петна“ в българската история?

Много са. Не се знае например за потомците на Самуил, но и кой е той?  Кой е всъщност Ивайло? За мене Георги Димитров е много интересна личност. Уж е герой от Лайпцигския процес, а после става шеф на Коминтерна. Живял е в Москва до момента, когато се връща в България, където Никола Петков го обвинява, че той няма право да отива в тоалетна, без КГБ да му разпореди и да го следи. Погребан е в лутерански гроб. Когато се жени обявява, че е протестант. Спасен е от Дънов, с когото е бил съсед и са се уважавали взаимно. Той не е допуснал репресия над дъновистите, както това прави Вълко Червенков, когато става министър-председател.

Ако трябва да промените нещо в България, какво ще е то?

Българите да се гордеят повече с родината си, с постиженията на народа си, с талантите си. Има много завист и ревност. Нека се радваме повече на успехите на Григор Димитров. Да не се притесняваме колко пари е взел. Въпрос на правителството е да се ангажира с повече средства в областта на културата и на литературата. България има блестящи писатели и поети, но без преводачи литературата не може да стане достояние на света.

В навечерието на Коледа и на Нова година, какво ще пожелаете на читателите на „Dolap.bg”?Весела Коледа! Семействата да се съберат на празнична трапеза, да се радват и всички да се обичат. Да имат много късмет! Всички мечти да им се сбъднат! Да има повече усмивки и истински приятели!

Росица Ранчева