Световната оперна прима Бруна Балиони пред dolap.bg: ”В живота ми има само едно нещо, което съм правила съвършено – пеенето“

Един от акцентите в програмата на 48-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора е майсторският клас на Бруна Балиони. Провежда се от 2-ри до 8-ми декември 2017 г. в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. След предварителна селекция, г-жа Балиони работи с 10 млади оперни певци. Ежедневната им, доста натоварена работа, ще приключи с гала-концерт, продукция на майсторския клас. Събитието ще се състои на 8 декември 2017 г. в операта, с участието на оркестъра на Държавна опера – Стара Загора, под диригентската палка на проф. Ивайло Кринчев.

Световно признатата италианската оперна певица – мецосопран Бруна Балиони, наричана „примадоната на италианското белканто”, още като дете прави впечатление с красивия си глас. Майка й настоява тя да завърши счетоводство, но младата певица избира пеенето. Учи с Джина Мария Ребори, а след това с маестро Валтер Каталди Тасони, с когото работи през цялата си кариера.

Нейната първа главна роля е Леонора от операта „Фаворитката” на Гаетано Доницети на сцената на Teatro Comunale (Болоня ) през 1974 г., (диригент Франческо Молинари Прадели, с участието на Лучано Павароти и Ренато Брузон). „Фаворитката” й отваря вратите на големите театри, включително Teatro alla Scala в Милано (дебютира през 1974) , където години наред присъства в афишите с ролите на старата Бурия в „Йенуфа”, Улрика в „Бал с маски”, Адалджиза в „Норма”, Графиня Федерика в „Луиза Милер”, Сантуца в „Селска чест”. В ролята на Адалджиза (1974) пее с Монсерат Кабайе в Болшой театър в Москва. Редовно гостува на сцените на Римската опера, Gran Teatro La Fenice във Венеция, Teatro Verdi (Триест), Teatro Regio (Парма), Teatro San Carlo в Неапол, Teatro Regio (Торино), Teatro Massimo Bellini (Катаня), където е предпочитана в ролите на Амнерис от „Аида”, Ксения в ”Борис Годунов”, Сляпата и Лора в „Джоконда”, Олга в „Евгений Онегин”, Шарлота от „Вертер”, Принцеса Де Буйон от операта „Адриана Лекуврьор”, Азучена от  „Трубадур”, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Фенена от „Набуко”, Ортруда в „Лоенгрин”, Марфа в „Хованщина” (пее с Борис Христов), Джейн Сиймур в „Анна Болейн” и др.

Амнерис от операта „Аида” на Джузепе Верди й донася световно признание – изпълнявала е тази роля до 40 пъти на година. В продължение на 25 години Бруна Балиони е постоянен гост в спектаклите на сцената на Арена ди Верона, като е пяла многократно ролята на Амнерис в 4 различни емблематични постановки. Сред другите й забележителни роли са още Сантуца в „Селска чест”, Прециозила в „Силата на съдбата”, принцеса Еболи от „Дон Карлос”. Един от най-паметните спектакли е на операта „Набуко” с участието на Бруна Балиони в ролята на Фенена заедно с оперните легенди Ренато Брузон, Гена Димитрова, Димитър Петков през 1981 година. Участва като Амнерис и в суперпродукцията на Арена ди Верона на операта „Аида”, която е представена в Луксор, Египет в близост до големия храм на Амон през 1987 г. От 1979 до 1982 г., гостува осемнадесет пъти на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк, където изпълнява Лора в „Джоконда” (с Карло Бергонци, Грейс Бъмбри, Джузепе Патане), Сантуца в „Селска чест”, принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Далила от „Самсон и Далила”. От 1982 до 1986 г. участва в дванадесет представления във Виенската Щатсопера с ролите на Лора в „Джоконда”, принцеса Еболи в „Дон Карлос” и Амнерис в „Аида”.

През 1985 г. Бруна Балиони стъпва с голям успех и на сцената Кралската опера в Лондон в ролята на принцеса Еболи в забележителния спектакъл на операта „Дон Карлос” с участието на Илеана Котрубас, Луис Лима, Джорджо Дзанканаро, Робърт Лойд, Йозеф Рульо, Матю Бест под диригентството на Бернард Хайтинк, режисьор Лукино Висконти. Лондонският спектакъл е излъчен от RAI3 през 1987г. и е на разположение на DVD…

През 1986 година прави запомнящ се дебют в ролята на Федора от едноименната опера във Филхармоничния театър на Верона.
Гостувала е многократно на сцените на Дойче Опер Берлин, Цюрих, Щутгарт, Базел, Театро Олимпико в Монако, Монреал, Плаза де Торос де Лас Вентас и Кралската опера в Мадрид, Парижката опера, Сао Паоло (Бразилия), Далас (САЩ)…

Понастоящем Бруна Балиони се занимава с активна педагогическа дейност, прави майсторски класове по цял свят, участва в жури на престижни вокални конкурси.

През 2013 година Бруна Балиони участва като Почетен член на журито на Първия Международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай” в Панагюрище, а на следващата година – 2014, направи за първи път Майсторски клас в България в рамките на ММФ „Моцартови празници“ в Правец по покана на артистичния директор на фестивала оперната прима Христина Ангелакова.

Пианист – акомпанятор на майсторския клас е Вяра Шуперлиева.  10 години тя е изпълнявала тази длъжност  в Софийска опера. От 9 години е преподавател в големия университет „Моцартеум“ в Залцбург, Австрия. За „dolap.bg” г-жа Шуперлиева сподели: “Добър акомпанятор се става с много труд и желание да се учи. Започнах много млада в Софийската опера и съм положила усилия от всички диригенти и певци да се уча. Срещала съм се с всички най-големи български певци. Работила съм в Рим с Никола Гюзелев, с Александрина Милчева. Свирила съм майсторски класове с Анна Томова-Синтов, с Дарина Такова и Красимира Стоянова. Постарала съм се всичко, което мога „да купя“ да го дам на младите хора с най-голямо удоволствие и от сърце“. Според Вяра Шуперлиева интересът на младите хора за изучават оперно изкуство е по-малък отколкото навремето в България. В Австрия всяка година кандидатите са над 350, за да бъдат приети 20 от тях от цял свят. „Майсторският клас на Бруна Балиони е адресиран повече за нуждите на Старозагорската опера, каза Вяра Шуперлиева. – По този начин директорът Огнян Драганов дава възможност на своите солисти, 40% от които са участници в класа, да получат стимул, за да се развиват напред и да сверят часовниците си, което намирам да прекрасно“.

Уважаема маестра Балиони, навсякъде Ви наричат примадона на италианското белканто. Как се става примадона?

Първо искам да кажа, че съм щастлива и горда, че съм част от красивото събитие  Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Защото съм пяла с много от най-големите български певци по света, за които си спомням с радост, обич и вълнение. Благодарение на моето възпитание, винаги съм се държала като нормален човек в професията си, с крака здраво стъпила на земята. Никога не съм правила нищо, за да се превърна в примадона. Единствено съм се стремяла да бъда винаги на високо професионално ниво. Само публиката е тази, която прави от една певица примадона. Аз никога не съм полагала усилия в тази посока.

Каква е цената да се изкачите и десетилетия да се задържите във високото изкуство?

Не съм правила жертви за моята кариера. За радост имам семейство, дъщеря. Единствено считам, че съм ощастливена от съдбата да се родя с прекрасен специален глас, който съм подплатила с изключително много труд. Да, родила съм се с този изключителен глас, но към него принадлежи и много голяма интелигентност. Благодарение на това успях този глас да превърна в инструмент, който да ми служи както на всеки хирург, на всяка професия, която човек иска да работи по най-добрия начин. Т.е. – работа, работа и пак работа, за да постигне човек целта и съдбата си.

Кои са Вашите звездни роли?

Амнерис от операта „Аида“ ме направи звездна. С тази роля ме познава целият свят. Обичах да пея Азучена от „Трубадур“, Еболи от „Дон Карлос“. Ролите ми като Фаворитката и Норма от едноименните опери, бяха първите от белкантовия ми репертоар. Тогава гласът ми се разви в посока Верди. Независимо, че съм пяла големите Вердиеви роли, винаги съм се стремяла да се връщам към белкантото, заради което през цялата ми кариера съм учила и правила необходимото да поддържам този репертоар.

Как изглеждаше Вашата Кармен?

Да, бях и Кармен, но много по-малко. Не че не съм искала да пресъздам образа на красивата свободолюбива циганка, а защото като пееш Вердиевия репертоар, импресариите те канят за тези заглавия.

На кои от световните сцени сте се чувствали най-комфортно?

На всички. Чувствала съм се добре на всяка сцена. За мене всички са били еднакви и съм се отнасяла с едно и също уважение и отдаденост. За мене е важно спектакълът да се получи, да бъда с хубавата музика.

С кои български певци сте си партнирали?

През 1977/1978 г. беше първото ми участие като Еболи в „Дон Карлос“. Дебютирах с Борис Христов. Изключителен мъж, певец и актьор. Най-много съм пяла с Гена Димитрова, с Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, с Анна Томова-Синтов, която е от Стара Загора. В Мюнхен съм пяла с Анна Томова в „Трубадур“. Когато пътувам за България, винаги си мисля, че пристигам в страната на певците, на големите гласове. В курса, който провеждам, също има млади колеги с големи гласове. Разбира се, трябва да им се помогне и затова сме тук.

Маестра Балиони, каква е оценката Ви за младите артисти, с които работите? Имат ли талант, работливи ли са?

Имат красиви гласове, но… Дори в Италия е трудно да се намерят наистина хора, които могат да преподават белкантовата техника. Освен това не всеки, който е бил добър певец, е и добър преподавател. От друга страна всеки „ученик“ има определен характер. Той трябва да преодолее задръжките си, психологическите си проблеми и пр. Затова големият педагог, трябва да бъде и голям психолог.

Какви са Вашите съвети към младите оперни певци?

Сами не могат да учат. Трябва да продължат да учат при хора, които са били в оперен театър и знаят за какво става дума. Второ много важно изискване е да се учи музика – точно и ежедневно. Днес всичко се случва много бързо и доста често не прецизно. Така, както се сменят марките на пастата за зъби и GSM-ите, така се сменят и модите в музиката. Сега сме в ерата на режисьорския театър, когато всички певци трябва да бъдат красиви и артистични. За разлика от преди, днес певецът трябва да се яви на сцената абсолютно подготвен, защото всички граници са отворени и пазарът за певци е пренаситен. Затова трябва да се търсят добри корепетитори и пианисти акомпанятори, които знаят традициите и следят да се учи до най-малките точки и запетайки. Границите са отворени и е много лесно да се намери заместник, който е готов да те измести.

Какво публиката ще чуе на гала-концерта на участниците във Вашия майсторски клас?

Ние направихме всичко, което беше във възможностите ни. Всички „деца“ бяха ангажирани през цялото време и всички те са амбицирани да покажат най-доброто. Ще бъдат изпълнени популярни арии и дуети от оперите „Фаворитката“, „Дон Жуан“, „Риголето“, „Турандот“, „Дон Пастуале“, „Бал с маски“…Амбициозна е програмата ни, дано да успеем да се представим както желаем.

Кога, според Вас, един оперен певец трябва да слезе от сцената?

Аз прецених и слязох от сцената 10 години преди необходимото. Можех още да пея, но имах желание да поживея по-свободно. Исках да живея нормален живот. Да вляза в заведение, където се пуши, да изляза когато вали, да посетя изложби, музеи, да пътувам там, където искам, а не където трябва и пр. Разбира се не съм останала без ангажименти, защото веднага започнах да се занимавам с преподавателска дейност. Преподаването ми започна случайно. Дойде едно момиче, което после доведе друго, което пък доведе трето и така се получи. Дъщеря ми ме натиска да продължа да пея, особено когато отиде в театъра на представление и чуе изпълнението на някои певци, но аз категорично отказвам.

Сънувате ли звездните си мигове? Липсват ли Ви аплодисментите, букетите цветя, феновете Ви, които след представление Ви чакат за автографи? 

Не, не! Времето ми е ангажирано напълно с други красиви и полезни дейности. Обичам да ходя в музеи. Много се радвам на младите хора, с които работя. В Стара Загора получих специални комплименти, цветя и бонбони от един много симпатичен господин, който е почитател на оперното изкуство – д-р Валентин Петров. За трети път съм в България и съм очарована от тази страна. Стара Загора е прекрасен град с много внимателни и мили хора. Запознах се с много нови хора. Това е прекрасно и че чувствам добре.

От всички многобройни роли, които сте изиграли, коя най-много се доближава до Вас самата като характер?

Преди всяка репетиция или представление отивах при пианиста си, за да си припомня Амнерис, независимо че съм изпълнявала ролята 500-600 пъти. И той винаги ми казваше: “За какво идваш пак? Добре знаеш, че Верди е написал тази роля специално за тебе?“ Амнерис е героиня, която спокойно може да се съотнесе и към днешно време. Това е актуална жена, която във всички епохи съществува като тип. Тя е влюбена в Радамес, но не успява да получи любовта си. И въпреки волята си, праща любимия си на смърт. В Еболи съм се чувствала „дива“, в стихията си. Винаги съм имала усещането, че като запея „O, Don Fatale“ мога да победя всички на сцената, независимо колко големи певци са.

Наближават коледните и новогодишните празници. Къде и с кого ще ги посрещнете?

Живея близо до Рим, в Праскати. Ще бъда в къщи със семейството си.

Вие ли приготвяте празничната трапеза?

Ще бъдем поканени от семейството на годеника на дъщеря ми в Пулия. В живота ми има само едно нещо, което съм правила съвършено – пеенето. Не съм се стремяла да приемам други ангажименти. Никога няма да умра от глад, ако не готвя. В състояние съм да си зашия копчето и няма да оставя семейството си гладно, въпреки че дъщеря ми казва, че вече съм се научила и готвя страхотно.

Как поддържате изрядна фигура и очарователна виталност?

Събуждам се много рано и обичам да ходя между 9 и 10 километра всеки ден. През лятото плувам в басейна. Внимавам с какво се храня. Не обичам сладките неща, което е дар от съдбата. Гледам да не обядвам, за да си позволя хубава вечеря. Не се ограничавам, но ако не вечерям, ставам през нощта и започвам да бъркам в хладилника.

Какво ще пожелаете на читателите на “dolap.bg” за приближаващата Коледа? 

Пожелавам на всички да живеят в спокойствие и мир с надеждата, че всичко лошо е отминало и предстоят само хубави дни. Желая най-важното и ценно нещо – здраве!

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров