Никулден иде

На 6 декември Българската православна църква почита Свети Николай архиепископ, Мерликийски, а народът се приготвя за един от най-тачените празници. Всеки знае, че на Никулден се яде риба, но знаем ли повече за този важен православен празник?

Никулден е посветен на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той е покровител на моряците, пътешествениците, търговците, банкерите и избавител на пленниците.

Самият Свети Николай е роден в Мала Азия, провинция Ликия (днешна Турция) през 280 г. и умира през 325 г. След праведен монашески живот, той бил избран за архиепископ на град Мир. Също присъствал и на Първия вселенски събор. Когато бил млад, наследил голямо богатство от баща си, което раздава на бедните. Това и вдъхновява днешната Коледа и раздаването на подаръци, а самият Николай е и първообраза на Дядо Коледа. Всякакви легенди за добрите му дела се носят из времето. Някои разказват, че когато един богаташ се разорил, стигнал до решението да продаде трите си дъщери. Тогава се намесил светецът, който хвърлил три кесии злато и спасил трите момичета. Често той откупувал и роби. Разказва се, че спасявал кораби и моряци, заради което е получил властта си над моретата, теченията и морските урагани. Поради тази причина лодките и корабите не плуват в открито море на този ден. На 6 декември се закрива есенно-зимния риболов. По този случай моряците, рибарите и семействата им правят голямо угощение с рибни ястия.
В народното словесно творчество е позната и притчата за това как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.
Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа. На люспите от шаран се преписва магическа сила. Поставена в портфейл, люспата „го пълни“ с пари.
Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.
Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали – за магически действия срещу болести, против „лоши очи“, да пазят дома от зло и още, и още… Все стародавни езически и християнски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика.
Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца.
Веднъж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мореплаватели.
В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда, „Деница морска змеица“, която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за „лявото ухо“ и да я закачи на „дясната страна“ на своя кораб. В други случаи Свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в християнската иконография. Дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на зимните вихрушки и бури. Една странджанска легенда ни представя как свети Никола – покровителят на зимния студ – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите последователни зимни празника, посветени на Варвара, Сава и Никола.

Едно време, когато оръжието още не било открито, змейовете и смоците живеели заедно с хората и се женели за тях. Веднъж един змей си харесал мома от съседно село и решил да я вземе за жена. Събрал змеят всичките си роднини – змейове, змеици, смоци и малки змейчета, и тръгнал с годежари за момата. Но бащата на девойката не бил съгласен да даде дъщеря си на змея и помолил Св. Димитър да му помогне. Светецът отказал. Тогава бащата се обърнал с молба към Свети Илия, но и той отказал. Накрая на бащиното страдание откликнал свети Никола. Светецът се разсърдил, разфучал и пуснал всичките бури и вихрушки. Настанала страшна зима. Лед сковал земята и смоците годежари измръзнали от студ по пътя. Единствено змеят-жених успял да се добере до портата на момата. Извикал „вардък, Севдъх“ (пристигнах, любима), и издъхнал. Оттогава останали и трите народни празника – от „вардък“ Варвара, от „Севдъх“ Сава и Никола – спасителят.
Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи. Така в Странджанско например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя „станеник“ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.
Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – въпреки че са коледни пости, защото в случая жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, постлани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук вече присъстват всички – мъже, жени, стари и млади.
И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, Заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана… та да се издържи на многото служби и на многото трапези.

Имен ден празнуват Никола, Николай, Нино, Николина и техните производни! На именниците – да им е здраво и гордо името! На всички празнуващи – наздраве!

Росица Ранчева