Поетесата Мария Донева публично призна „Как спрях да крада“

В навечерието на коледно-новогодишните празници поетесата Мария Донева спази традицията да зарадва читателите и почитателите си с нова книга. Този път тя изненада с първия си сборник с разкази с атрактивното заглавие „Как спрях да крада“.

Премиерата на книгата се състоя в старозагорската книжарница „Приятели“, където Мария три поредни години прави промоциите на новите си стихосбирки, чиито брой вече е 13.

Хорът на старозагорските библиотекарки „Библиофония“ изненада както поетесата, така и публиката, препълнила до последна възможност книжарницата, с музикален поздрав и красив букет.

От името на организаторите на литературното събитие Библиотека „Родина“ и Издателство „Жанет 45“ свои мисли за сборника сподели библиотекарката Красимира Лекова. После започна „спектакълът“, който само Мария може така елегантно да представи. Усмихната и сладкодумна тя ни „запозна“ със „Скромната патица“, „Пиперката Паунка“, „Моята прекрасна баба“, „Костенурката“, „Рибката“, „Принцесата, която искаше да бъде като принцеса , с „Гинко и Детелина“ и „Пингвинът Галилей“, „Жабата Стоянка…“ и „Ангелчето Пантелей“ и т.н.

Само за читателите на dolap.bg Мария Донева отговори и на поставените въпроси:

• Нарочно ли в края на всяка година издавате нова книга?
• – Наистина това е така, защото горе долу за една година ми се събира книга. Не е било нарочно, но може би последните 8-9 години е така.
• – Отива си вече 2017 г. Каква беше тя за Вас?
• – Като си помисля, още не съм си теглила чертата, обаче беше с много пътувания. Ако съдя по блога, 2017-та е най-посещаваната година досега. Това означава, че съм си намерила нови поне1000 приятели. Личните ми приятели са 5 или 8. Но приятелите на стихотворенията и на книгите ми са много повече. Това означава, че те са почитатели не само на моите стихотворения, а въобще на книгите.
• – С новата си прозаична книга не изневерихте ли на поезията?
• – Тя не е такава властна любима. Аз не съм спирала да пиша стихотворения. Събрах си прозата, писана през последните десетина години и се оказа, че имам много голямо количество думи. Избрах текстове, които се движат в една посока – по-малко разсъждения и лиготии, повече приключения и интересни геройчета. Така се събра тази книжка. Малко ми е като риск , който поемам. Със стихотворенията някак ми е спокойно, защото зная, че има кой да ги прочете. За разказите не съм сигурна, ама нали искам да ми е интересно и на мене. И да не съм еднаква, а да правя различни интересни неща. Сега ще проверим дали този риск е бил разумен.
• – Колко са разказите в „Как спрях да крада“. Как са подредени? Има ли логика между тях?
• – Не са свързани помежду си. Героите ми са най-разнообразни – предмети, животни, въображаеми същества, хора, къщи…Беше ми интересно да пиша така, че да ангажирам всички сетива – свои и евентуално на читателя. Да има какво да си представи човек, какво да помирише, да усети вкуса на това, което се случва. Общото между разказите е, че са кратки – най- много по две страници. Мисля че са около 40, но не са точно 40, защото ми се видя много загладена цифра. 39 или 41 са бройките.
• Марин Бодаков е редактор, а Издателството – „Жанет 45“. Корицата е направена от моето добро дете Иво Йорданов. Това е втора корица, която прави моят син и много ми харесва заедно да имаме работа.
• – Кой е най-вкусният разказ?
• – Някои от разказите ми са смешни и като ги чета на глас, хората се смеят. Заглавието на книгата е от един разказ за неволите на бременните жени и за всички суеверия, които придружават бременността. Има разказ за една баба, която застрелва внука си, за друга баба, който държи в килера си скелета на Хемингуей. Има и за един еднорог, който си отива. Всички ми носят много ясно чувство. Или са смешни или са носталгични. В някои има много скръб. Имат ясни чувства. а мене надеждата е да забавляват читателите и да ги ангажират емоционално.
• Това не е някаква амбициозна книга. По-скоро се надявам да забавлява и да трогва.
• – Както преминахте от стихотворения към разкази, да чакаме ли в скоро време и роман?
• – Ние да чакаме, а каквото излезе. Нямам такива планове в момента, но е глупаво човек да прави дългосрочни планове. Аз нямам толкова много мисли. Моите мисли са малки. Не ми лежи в ръцете да пиша дълги неща.
• – Госпожо Донева, предколедно ли Ви е вече, предпразнично ли Ви е ?
• – Това е моето постоянно състояние, дори още повече, защото се включих в програмата „Писател на заем“. Това е инициатива на сайта „Аз чета“. Поканиха различни съвременни български писатели и мнозина от тях, в това число и аз, казахме че сме съгласни. Беше обявено, че всяко училище, всеки клас, независимо в кой град или село се намират, могат да си изберат писател и да го поканят на гости. Вече от няколко места ме каниха. Бях в Бургас, в Симитли, в Етрополе и в две училища в Димитровград. Влизам и се е събрало цялото училище, или три паралелки или само една и изнасям един урок. Обявила съм две теми:“Дъждът в поезията на Далчев, Гео Милев, Багряна, Лилиев, Фурнаджиев“ и „ Красивото и страшното в септемврийската литература“. Обявила съм и една тема „Как се обиква книга“. Но истината е, като влезеш в час, питаш в кой клас са, докъде са стигнали и урокът започва в непредвидима посока. Идеята е часовете да са в гимназиалния курс, но например в село Долно Осеново има по една паралелка във всеки клас. И всъщност влязох в абсолютно всички класове. При малките влязох поотделно, после всички останали събраха. С учениците не мога много да си говоря. Аз говоря – те слушат, както трябва да бъде. Обаче такива учителки има…Боже, това са великани. Толкова сърцати, жизнерадостни, любопитни, умни. Не са отчаяни и тъжни, напротив – разумни, романтични и прагматични едновременно. Чест е да познаваш такива хора, явно ги има навсякъде, на места, за които даже не сме чували. Такава радост ме изпълва. Там където бях, за мене беше привилегия да се запозная с тези хора. Много е хубаво да намериш съмишленици. Това за мене е голям подарък.
• „Аз чета“ е програма, която дава възможност на учителите от малките населени места да се срещнат с външни хора. Те даже не могат да повярват, че някой се е отзовал. В големите градове е лесно. В селата е хубаво да се отиде. Там хората са будни, имат интереси и желание да се случва и при тях нещо.
• – Защо читателите трябва да си купят „Как спрях да крада“?
• – Изобщо не трябва. Ако искат. Ще се радвам, ако я прочетат и тя ги докосне. Но всеки ден излизат прекрасни книги, има и класика…Така че кой каквото иска.
• – Какво ще пожелаете на читателите на dolap.bg?
• – На всички пожелавам каквото пожелавам и на себе си: Да са здрави! Близките им да са спокойни! Да не им се случват никакви лоши неща или пък много малки лошотийки, които да преборват и да продължават напред. Да са щастливи! Много!
• Росица Ранчева

•