Перфектни музиканти представиха „Наследството на Панчо Владигеров“

По-консервативните меломани, които обсъждаха афиша на 48-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) Стара Загора 2017, укоряваха организаторите за предвидения концерт на 2 декември т.г. „Наследството на Панчо Владигеров“. Не стига, че е концерт, а не класическа опера, ами на всичко отгоре и на български композитор.

„Да, ама не“, според крилатата фраза на един журналист.

Концертът ще бъде запомнен като едно от  големите събития на феста със завладяваща българска музика, перфектни музиканти, покорили света, истински развълнувани от изкуството, което създават в момента. Вълнение, което прекрачи авансцената и завладя публиката – напълно достатъчна на този вид проява. Дали случайно или нарочно, сцената имаше за декор балната зала на лятната резиденция на хабсбургите – детайл от премиерния мюзикъл на Старозагорската опера „Сиси – душата на императрицата“. На това място  пред имперския двор са се изнасяли концерти. Там малкият Моцарт е направил една от първите си изяви пред Мария Терезия и многобройното й семейство. В средата на тази „зала“ бяха разположени роялът  и пултовете и започна представянето на космоса на три поколения Владигерови.

„Песен“ из българска сюита за цигулка и пиано от Панчо Владигеров в изпълнение на Теодора Късметска – Сороков – цигулка и Ружа Семова – пиано, сложи началото на концерта.

Елегантни, нежни, романтични, завладяващи солистките разкриха вълшебния свят на творец, чиито корени са враснали дълбоко в българската земя. Второто парче „Ръченица“ за тромпет и пиано от Александър Владигеров – син интерпретираха с огнения си темперамент   Александър Владигеров (внук) – тромпет и Константин Владигеров – пиано. Стара Загора познава таланта на двамата близнаци – внуци на великия си дядо Панчо и синове на диригента и композитора Александър Владигеров от участието им в Джазовия фестивал и други концерти. И този път те се раздадоха на макс. Виртуозни импровизатори, които до съвършенство владеят инструментите си. Дори Александър – внук свири едновременно на два тромпета. Последваха „Три Акварела за кларинет и пиано“ оп. 37 – „Малък прелюд“, „Меланхолия“ и „Танц“ в изпълнение на Ружа и Константин.

Преди да изсвирят „Прелюд, Гавот и Валс“ – из пет пиеси за две цигулки и пиано от Дмитрий Шостакович (аранжимент Братя Владигерови), Александър, който имаше ролята и на конферансие, разказа детските си спомени, когато на гости на дядо му Панчо е бил самия Шостакович… Всъщност, домът в който те са отраснали, винаги е бил пълен с  артисти и музиканти, с музика и дълги разговори за изкуството. Любопитното при изпълнението на това парче беше, че едната цигулка беше заменена от тромпета на Александър. Звученето беше уникално.

Първата част завърши със „Соната за цигулка и пиано“ оп. 1 – първа част, представена от Теодора Сороков и Ружа Семова.

Във втората част публиката се наслади на три пиеси на Панчо Владигеров – „Импровизация из Епизоди“ оп. 36 за пиано; „Романс из цикъл две пиеси за пиано и цигулка“ оп. 20 (аранжимент Екатерина Владигерова – сестра на близнаците) и Рапсодия „Вардар“ оп. 16 за цигулка и пиано.

Композицията на  Константин Владигеров „Варенка“ за  Tears of the night Suite, показа, че „крушката не пада по-далече от дървото“, т.е. талантът на Владигерови продължава в пълна сила, в още по-мащабен вариант. Тук имаше и пеене, и импровизации, и всякакви ефекти, които буквално взривиха публиката от удоволствие.

Виртуозността на четиримата музиканти избухна в последното парче хоро „Стакато“ на   Динику/Владигеров, аранжимент на братя Владигерови. Последваха дълги аплаузи и два биса. Вторият, изпълнен от четиримата едновременно – четири ръце пиано, цигулка и тромпет, беше едно българско намигване към „Одата на радостта“ от Девета симфония на Бетовен, която е химн на Европа.

Александър и Константин Владигерови са родени в София в семейството на изтъкнатия композитор и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Първите си стъпки в музиката правят заедно със сестра си Екатерина под ръководството на баща си и въздействието на артистичния дух на семейство Владигерови. Възпитаници са на НМУ „Л. Пипков“ и НМА Проф. „П. Владигеров“ и на Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. Проектите им имат за цел да представят музикалните традиции на фамилията Владигерови и нейното развитие в продължение на три поколения. Наред с класическите творби на техния гениален дядо проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978), в програмите им са включени негови произведения от берлинския му период (1920-1932), считани за едни от първите джазови произведения в българската музика. Музикантите използват оригинални аранжименти или транскрипции на баща си Александър Владигеров. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин и Лондон.

Теодора Сороков учи цигулка в НМУ „Л. Пипков“ – София при Ирина Драгнева, а по-късно и при Гарник Гукасян и проф. Евгения-Мария Попова. От 1994 до 2002 година следва в Университета по музика и приложни изкуства във Виена при проф. Йоханес Майсел и проф. Йозеф Хел. През 2002-2004 г. продължава следването си в класа по цигулка на проф. Минчо Минчев във Висшето училище Folkwang в Есен. Концертира като солистка на оркестрови формации в Люксембург, Германия, Австрия, Португалия и България. От 2004 до 2005 година е член на оркестъра на Нюрнбергските симфоници. От декември 2005 година и понастоящем е в Tonkünstler Orchester Niederösterreich.

Ружа Семова изучава пиано при Виолета Кабадова. На 9 години получава втора награда от националния конкурс „Светослав Обретенов“ – Провадия (1986). Година по-късно получава и втора награда от конкурса в „Усти над Лабем“ – Чехия. През 1996 г. завършва НМУ „Л.Пипков“ – София в класа на Цвета Кунчева. Продължава музикалното си образование в НМА „Проф.П. Владигеров“ – София, в класа на проф. Антон Диков (1996-2000). През 2007 завършва магистърска степен във Виенския музикален университет, в класа на проф. Щефан Владар. Свирила е с повечето български симфонични оркестри. Има участия и в Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, САЩ. Понастоящем преподава във Виенския музикален университет и продължава концертната си дейност.

Големият български композитор Панчо Владигеров е гражданин на света във всякакъв смисъл – професионален, родословен и обществен, но избира да бъде българин. Живее в родината на баща си, нищо че е роден в Цюрих. Избира да черпи идеи за композирането си от българския фолклор, нищо че майка му е еврейка, родена в Одеса и сигурно е можел да се вдъхновява и от нейните корени.

Съдбата му се отплаща за изборите, които прави. Маестрото става легенда не посмъртно, както това често се случва, а докато е жив. Доживява да чуе реализирани почти всичките си многобройни творби. Успехът го спохожда още като млад, в периода когато живее в Берлин от 13-та до 33-та си година. Там два пъти печели като композитор Менделсоновата награда. 11 години пише музика за спектаклите на известния немски режисьор Макс Райндхард, поставени в берлинския Дойчес театър и  във Виенския театър. Същият този Райндхард, преследван от нацистите, предлага на Владигеров да го последва в Швейцария и САЩ, но композиторът избира България. Рапсодията му „Вардар“ вече звучи в Карнеги хол. Концертът му за цигулка е изпълнен на Залцбургския фестивал, което е първо участие на българска творба там. Благодарение на сключен договор с известна фирма разпространител, 16 грамофонни плочи с музиката на Панчо Владигеров се разпространяват по цял свят. Чува я дори Алберт Айнщайн и при лична среща с българина, му споделя възхищението си. Що се отнася до творбите на международно признатия маестро, съизмерими с тукашните мащаби, той е безапелационен първенец.  Концертите му за пиано и цигулка No1 и Концерт за цигулка и оркестър No1 са първите в своя жанр, написани от наш композитор. Операта „Цар Калоян“, която пише след завръщането си в София, е първата българска опера поставяна в чужбина. Маестрото създава едни от най- значимите ни музиканти като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Васил Казанджиев, Милчо Левиев и много други.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров