След 410 години Орфей стъпи на старозагорската оперна сцена

Очаквана беше четвъртата фестивална вечер на оперното и балетното изкуство в Стара Загора по много причини:  Отдавна на ФОБИ не са гостували трупи извън България. За сръбската Нова белградска опера се говорят предизвикателни хваления като млад модерен състав, който изпълнява старинна музика.

Тази година се случи и това запомнящо се културно събитие.  То е в чест на 450-годишнината от рождението на Клаудио Монтеверди (1567-1643) и 410 години от първото представление на „Орфей“ (L’Orfeo  – 1607). Оказа се, че в България бароковата опера в пет действия и пролог, по либретото на Алесандро Стриджо, за първи път се представи на старозагорската оперна сцена.

В историята на ФОБИ представлението ще бъде запомнено и с екшън, който стопи нервите както на домакините, така и на директора на трупата и диригент на спектакъла Предраг Госта. В обичайните 15-20 минути преди началото на спектакъла в 19 ч. публиката започна да пристига, но вратите на салона се оказаха затворени. Прелюбезни разпоредители във фоайето, канеха на чаша вино и на необичаен инструментален концерт със старинни инструменти. Зам.-директорът на операта Красимир Червилов съобщи с извинение, че представлението ще закъснее. Оказа се, че главното действащо лице Орфей – Никола Дискич, решава за по-бързо пристигане в Стара Загора да лети от Виена до София. Във Виена обаче имало на летището снежна буря, самолетът закъснял с няколко часа и се приземил в столицата ни около 19:00 ч. Ами сега?

След нова порция извинения Предраг Госта представи на публиката бароковия оркестър на Нова белградска опера с характерните за епохата инструменти: барокова цигулка и барокова виола, виола да гамба и виолоне, китароне, ренесансова арфа и клавесин, орган и регал, блокфлейта, бароков тромпет и бароков тромбон, цинк и др. Музикантите представиха инструментите си, изсвириха по едно парче, после още едно и още едно, докато стана 20:00 ч. Тогава Предраг обяви, че в 20:15 ч. ще започне представлението. Докато „оригиналният“ Орфей пътува към Стара Загора, ще го замества актьорски на сцената режисьорът Даниел Пфлюгер (Германия), а пеенето ще бъде от друг актьор от клавира зад кулисите.

Оркестърът беше разположен от двете страни на сцената, на която имаше изградена втора сцена, където се разиграваха част от сцените.

Действието се развива на две места – в Тракия и в подземното царство на Хадес. Инструментална токата предшества явяването на Музиката, която приветства публиката и обявява, че чрез сладки звуци може да успокои всяко объркано сърце. След това представи главния героя Орфей, който „омагьосва дивите зверове с песните си“.

Сюжетът на операта следва добре познатата сага за голямата обич между Орфей и Евридика, тяхната сватба, празникът на който се възпява любовта и щастието. Но пратеник съобщава, че докато Евридика събирала цветя, е ухапана от змия. Орфей е отчаян от сполетялото го нещастие. Той обявява, че ще слезе в подземното царство и ще помоли неговия владетел да позволи на Евридика да се върне към живот. В противен случай и той ще остане в плен на смъртта.

Прекрасна музика, изпълнена от старинни инструменти. Гласовити артисти, които пленяват с пълната си отдаденост на действието. Смели режисьорски решения, оригинален костюм, нимфи, селяни, духове от ада и … дълъг 40 минутен антракт, в очакване появяването на „оригиналния“ Орфей. Онези, които проявиха търпение, бяха щедро възнаградени.

Втората част беше във владенията на наистина пленителен млад, красив и много гласовит  драматичен тенор Никола Диксич.  Той, заедно с останалите изпълнители, успя да ни пренесе в други измерения – на подземния свят, където на портите на Хадес са изписани думите „Вие, които влизате тук, надежда всяка оставете“.  Въпреки известната история, публиката със затаен дъх проследи сцената пред лодката на Харон, който отказва да превози Орфей през реката Стикс. Накрая с лира в ръка Орфей го приспива, открадва лодката му и навлиза в подземния свят.  Неговата мъка и тъжни песни трогват съпругата на Плутон и тя измолва бога да освободи Евридика. Плутон е съгласен, но условието е докато вървят нагоре Орфей да не поглежда назад.  На последните крачки преди изхода, той се обръща, за да види следва ли го любимата и това е краят. Евридика казва: “Загуби ме заради твърде голямата си любов“.

Бурни аплаузи и възторжени скандирания бяха заслужена награда за младата и по всичко личи много кадърна частна сръбска трупа. Тя е основана през 2014 г. с идеята да запълни репертоарната празнота в страната и региона, както и да създаде възможности за ангажиране на нови талантливи артисти, да базира своята дейност според стриктните принципи за работа в Европа и най-известните оперни театри в света. В сътрудничество с „Мадленианиум“ Нова белградска опера е представила досега два проекта – „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди  и операта „Орландо“ от Георг Фридрих Хендел. Освен от Сърбия, артистите са от Германия, Швейцария, Холандия, САЩ, Великобритания, Австрия и др.

Росица Ранчева

Снимки Асен Димитров