Предизвикани мисли
Отварям си пощата и попадам преди да вляза на публикация – ,,Калин Терзийски за Григор Димитров: Клето момче, което просто играе добре тенис”.
Леко съм втрещен, но се надявам да е шега. Уви, не е!
Най-после да се намери един истински българин да съжали клетото момче. Горкият Григор! Кой друг, ако не родственик ще те съжали в този жесток свят на материята и парите. И колко висока оценка получава от този, как беше, писател, Калин Терзийски, сефте го чувам, но няма значение – ,,…просто играе добре тенис”. Това е да те оценят. И да те съжалят, когато се наложи.
Защо си мисля, че дали си писател или поет могат и трябва да кажат другите, а не ти. Ако аз се обявя за космонавт да не би това да ме направи такъв. Всъщност що ли не взема да опитам. Може пък някой и да си помисли, че съм космонавт. Щом съм си повярвал толкова.
Скоро по радио ,,Христо Ботев” попаднах на разговор с двама млади хора, такива ми се сториха, които разказваха как пътували в Америка и когато единият от тях казвал на хората, че е поет американците започвали да го гледат особено. Той обясняваше, че го гледали така, защото трудно можели да приемат някой да се занимава с такива отвлечени неща като поезия в този динамичен и материален свят. Ама според него… А според тях… Откъде е сигурен господинът какво точно си мислят американците. А дали не си мислят – ,,Ето това е един човек, който много си е повярвал. Дали да не вземем пример от него?”.
Не разбрах от какво точно негодува господинът – писател. От кого е недоволен? От този, който плаща на Григор 100 000 пъти повече отколкото той получава или от този, който плаща на него 100 000 пъти по-малко отколкото получава Григор. Все някой трябва да е виновен за това, което става нали. Ама що не вземе господин писателят да хване ракетата и да излезе срещу Надал, че да видите как ще започне да получава най-малко 90 000 пъти по-малко от Григор вместо 100 000 пъти, че може да стигне и 89 000. Да не би да има забрана за български писатели, практикуващи в Англия (вероятно защото в България не ги оценяват по достойнство) да играят тенис на корт и да ходят на състезания по този спорт. В този динамичен свят да не би да съм пропуснал нещо такова.
Но явно веруюто на въпросния писател – ,,Не смятам спорта за нещо сериозно” не му позволява да се занимава с несериозни неща. Виж ,,… труда на създаващите мисъл и слово” е нещо друго. Ама няма кой да му го оцени…
Вижте какво е написал един истински поет и един истински писател – Недялко Йорданов:
МОМЧЕТО, КОЕТО…
Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето което…
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас… до радост… до гордост… до плач…
Момчето, което през сълзи ни гледа…
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си… За Татко и Мама…
Не само за свойта одумвана Дама…
Не само за тези, които в чужбина…
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече… Прокудени… Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях… В съдбоносния час…
За всичките нас… За всичките нас.
Макар и отчаяни… Тъжни… И бедни…
Макар във Европа до днеска последни…
Момчето, което ни вля малко сила…
Българийо свята… Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада… ще става…
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака…
Защото такива сме… Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне…
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
27 ноември
Само отворете на отзивите след стихотворението… Ще изтръпнете. Ще се почувствате горди, че сте българи…
Господин Йорданов! Не обиждайте себе си и душата си с изрази като ,,Защото такива сме… Зли, безпощадни…” ! Вие и безброй много българи като Вас не са. Онези, които са – сами са избрали да са такива. Всеки е свободен в своя избор. И всеки носи кръста на избора си. Но никой не може да избере вместо нас.
Благодаря Ви като българин за това, което сте написал и това, което сте казал! Със сигурност имате уважението и признателността на всеки, който носи в сърцето си България!
…
Докато има истински поети като Недялко Йорданов и истински момчета и спортисти като Григор Димитров – България е жива. И докато има такива като Вас, които сте им се поклонили…
Христо Рашев