Мюзикълът „Бягство“ – едно усещане за идващата Коледа

В сряда вечер програмата на Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 г. предложи на публиката мюзикъла „Бягство“ на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“. Един безспорен успех за трупата на театъра и нов плюс в младата история на българския мюзикъл.

Казват, че мюзикълът възниква в Америка в годините на голямата депресия, когато на хората им е нужно да мечтаят, да се откъснат от действителността. Така се ражда „Магьосникът от Оз“ и мечтата да минеш препятствия, да се провреш под дъгата и да бъдеш вечно щастлив.

За повече от 80-те си години съществуване мюзикълът в Америка, а и този в Англия (най-вече) е бляскаво шоу, много пари, специални ефекти, супер-продукции, смайващи гледки.

За скромните си години съществуване в България мюзикълът е истински, приятно разказани с музика, глас и танци истории, в които всеки може да се открие. Всепобеждаващият наш балкански реализъм! В българския мюзикъл има ярки комедийни избухвания като „Криворазбраната цивилизация“ и „Зех тъ, Радке, зех тъ“, има филмови върхове като „Оркестър без име“. Напоследък успешните български мюзикъли завладяха масово театралните сцени. Което е радостно, което е чудесно! Хората имат нужда да мечтаят, да се откъснат от действителността. Или да видят действителността с нови очи – че на хиляди от тях съдбите си приличат, че човек човеку може да не е приятел, но не е (не бива да е) и враг, че надежда има и тя е лична, не е колективно дело, тя е във всеки и прилича на този, у когото е. Само на него и на никой друг.

„Бягство“ е един много добър мюзикъл.  Либретото, дело на Левена Филчева, разказва история от действителността ни – приятелство, раздяла, път, себедоказване, любов, семейство, разочарования, родители – деца, родина, чужбина, избор. Историята в мюзикъла се преплита много интензивно с хубавите песни на Дует „Авеню“ в оркестрацията на диригента Левон Манукян. Не е само сантимент към недалечното минало и ранната романтична демокрация това, което харесва публиката в „Бягство“. Историята е добра, разказана е добре, музиката е чудесна, актьорите са прекрасно подбрани. Солистите на Музикалния театър Весела Делчева, Илона Иванова, Александър Панайотов, Денко Проданов, Христо Сарафов са много добри актьори и певци. Ана-Мария Недкова (наше старозагорско дете на театралните актьори Елена Азалова и Христофор Недков, още студентка в НАТФИЗ) беше много добра гласово и като присъствие в ролята на Красимира – бунтарката, която животът поокършва, докато намери своето място в света. Вокално Ана-Мария има качества на бутикова джаз-певица, което й пожелавам и защото много й отива! Боби и Заки, оригиналните Дует „Авеню“ аплодираха в края на всяка песен актьорите на сцената  – от местата си в публиката, а на финала излязоха, за да изпълнят заедно с тях култовата „Бягство”.

Народът в салона на Операта избухна в овации в края на спектакъла и дълго се радваше на изпълнителите. Каква хубава енергия в залата – от хора, при които всеки втори има близък човек в чужбина, които се лутат, страдат, обичат, събират се и се разделят, търсят себе си (често и в другите) и така нататък, и така нататък.

Ще се потретя. Историята в „Бяство“ е добра. Близка. Топла. Сигурно защото го гледахме точно в тези дни, но и принципно – носи усещането и посланията на Коледа. Кара ни да се чувстваме… заедно. Повече близки.

Надявам се, че скоро ще можем да гледаме и в Стара Загора мюзикъла „Оркестър без име -мюзикълът“ или „Питър Пан“ на Театър „София“, или „Граф Монте Кристо“ на Държавна опера – Варна. Почти всеки културен институт у нас в областта на сценичните изкуства създава поне по един мюзикъл. Това е и предизвикателство пред творците, пред въображението им не толкова, колкото пред пластичността, която се изисква – на гласа, на тялото (особено), за да пееш и се движиш и то много активно. И то през повечето време. Мюзикълът е динамика. Активно движение. И разбира се, понеже и тук се стремим да го правим лъскав – той и за творците е част от магията да се откъснеш от действителността, да си позволиш да похарчиш толкова пари, колкото трябва (доста повече от скалъпени набързо декори и костюми).

В случая с „Бягство“ пък е точно обратното – да си дадеш кураж, че почти без пари може да произведеш мюзикъл, който вълнува! (ей в това последното, ние, българите, сме на световно ниво –  ефективни и спестовни!).

Уляна Кьосева

Снимки и на Асен Димитров