Нов бисер в короната си постави Старозагорската опера

Със сигурност може да се каже, че със световната премиера на мюзикъла „Сиси- душата на императрицата“ Държавна опера Стара Загора си постави нов бисер  в короната от забележителни постановки. Представлението, с което на 27 ноември 2017 г. се откри 48-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, потвърди становището на директора на операта Огнян Драганов, че фестивалът трябва да бъде витрина на постиженията в България и чужбина, а не афишът да се запълва с нискобюджетни спектакли.

Поетият разумен риск от ръководството на операта и екипа на мюзикъла се оказа успешен. Факт за това са нестихващите в продължение на 15 минути аплаузи на финала, както и честите аплодисменти по време на действията.

Дали е неоромантична опера или мюзикъл ще обсъждат след време специалистите.

На какво музикално събитие присъства публиката, препълнила до последното място салона?

Най-напред на много красива музика и поетичен текст на композитора Роналд Баумгартнер. Моето усещане беше, че слушам песенен концерт. Ариите, дуетите и хоровите изпълнения са лесни за възприемане и ако се чуят още веднъж – дваж ще станат хитове, които ще се запеят от всички. Това е според мене музиката на нашия век. И ако тя се изпълнява по-често на оперните сцени, ще доведе и младата публика в салоните.   На премиерата присъства и композиторът, който получи подобаващо одобрението на публиката и на изпълнителите.

Изпълнителите: Прекрасен хор, с хормайстор Младен Станев, който с лекота преодоля музикалните предизвикателства,  участва всецяло в спектакъла, танцува и създаде нужната атмосфера.

Брилянтна Емилия Иванова като Сиси. Красива млада жена с поразителна прилика с императрицата,  кадифено сопрано, чувствена актриса, която изгради образа от 16-годишната палавница до зрялата жена, съпруга и майка, бунтарката, която се опълчва срещу дворцовия канон  и завист, жената, която чупи правила, която търси своето щастие, но запазва честта и достойнството си.

Любимецът на публиката, елегантният Валери Турманов, също все едно, че е дубликат на императора Франц Йозеф. Той също показа образа на героя си в развитие – от влюбения млад император в началото до зрелия владетел на половин Европа, който прощава „забежките“ на любимата си жена и  остава до края на дните си пленен от нейната обаятелност.  Запомняща е сцената, когато той пише писмо до Сиси  с молба да се завърне във Виена, където освен народът и той я очаква с нетърпение. С любов, нежност и отдаденост бяха изпълнени и дуетите на двамата.

Макар и по-малки, пълнокръвни образи създадоха Нели Нечева като Душата на Сиси, Емилия Джурова – като Нене, Теодор Петков като Бей Мидълтън, Алексанър Баранов като Граф Андраши и др.

Напоследък в сценичните изкуства  се заговори за „движенчески театър“.  В премиерната постановки станахме свидетели на успешното прилагане на този стил, с който се постига по-голяма динамика и решаване на режисьорски задачи. От първата до десетата сцена присъстваше това движение, украсено с участието на прекрасния балет на Старозагорската опера. Голямо браво на хореографията на балерината от трупата ни  Йоана Влагули и за виенския валс, и за унгарския чардаш, и за гръцкото сиртаки и за „марионетките“ и за класическите танци.

Не мина и без участието на децата от студията към операта „Маргаритки“, които внесоха своето очарование в сцената на сватбената церемония.

На диригентския пулт беше Андрия Павлич, който успешно изведе целия спектакъл. Оркестърът акомпанира, а не заглушаваше това, което ставаше на сцената. Отделни солиращи инструменти, успяха да разкрият истинската красота на завладяващата музика.

От както съществува сградата на операта, особено след възстановяването й преди 5-6 години, за първи път бяха използвани техническите възможности на сцената. Темпераментът на режисьора Огнян Драганов, неговата необятна фантазия и висока естетика, конкретните творчески задачи поставени  на артистите, превърнаха „Сиси- душата на императрицата“ не само в празник на музикалното изкуство, но и в модел за реализиране на съвременен модерен спектакъл.

За „черешка на тортата“ оставих сценичния дизайн и костюмите на Гендони.  Разбирам „притеснението“ на традиционалистите, на които липсваха скрибуцащите декори, които с чукане и тракане се подменят по време на задължителните паузи и антракти, бутафорията, преправените костюми и пр. Нищо подобно няма в „Сиси“. Началото ни пренася буквално в  Женева, после в дома на Сиси и Нене, после в балната зала на лятната резиденция на хабсбургите „Шьонбрун“ и т.н. Костюмите са изключителни произведения на високата аристократична мода на 19 век. Над 200 изящни костюма на хор, балет и солисти. Само на Сиси са 7 приказни тоалета, особено сватбената й рокля. Очите се насищат от красота и финес. Душата прелива от съпреживяването на живота на една велика жена, която повече от век след като се е преселила в другия свят, продължава да вълнува с прелестта си и със  жаждата си за свобода и достойнство.

На премиерния спектакъл присъстваха гости от Виена, Париж, Рим, Атина и Белград, импресарии и директори на опери и меломани от страната. Министърът на културата Боил Банов поздрави трупата с кошница цветя. Цветя имаше и от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, председателя на Общинския съвет Таньо Брайков, областния управител Гергана Микова, от Старозагорския митрополит Киприан и др. Във фоайето на операта е открит щанд за бижута от австрийска фирма, която е предоставила свои продукти за  постановката.

Преди спектакъла във фоайето официално беше открита веществено-документална изложба, посветена на 50-годишнината от провеждането на Декемврийските музикални дни, чиито приемник е най-старият Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора.

Росица Ранчева