Веществено- документална изложба маркира половинвековния път на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора

На 27 ноември 2017 г.  откриването на веществено-документалната изложба „50 години Фестивал на оперното и балетното изкуство 1967-2017 г.“ сложи началото на 48-то издание на най-стария оперен фестивал в България. Той е приемник  на Декемврийските музикални дни в Стара Загора, чието начало е от 3 до 9 декември 1967 г.  Това става с решение на Окръжния и Градския съвети за изкуство и култура Стара Загора.

Експозицията, разположена в голямото фоайе на операта, откри директорът й Огнян Драганов. Той нарече знаменателно това събитие, което е вградило в себе си паметта, енергията, смисъла и силата на едно изкуство, което продължава да владее милиони сърца по света.

„За голямо наше щастие Фестивалът на оперното и балетното изкуство Стара Загора вече 50 години набира скорост. 50 години доказва потребността от своето съществуване. 50 години радва публиката не само на Стара Загора, но и на България“. Това каза във встъпителното си слово Огнян Драганов.- „Благодаря на съдбата, че на мене се падна тази чест. Повярвайте, никак не е лесно да твориш опера в днешното време на бързите изкуства, когато човек иска да докосне всичко за секунда и да го получи, ние творим в рамките на не по-малко от 3 часа. Радваме се на много публика, тази, която е оценила и по достойнство ще оценява това, което правим“.

„Пожелавам Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора да просъществува, най-малко още 50 години! Да бъде все с по-висока естетика и по-интересна продукция! – каза зам.кметът на Общината Иванка Сотирова.- Стремежът всяка година е за многообразие на гастролиращите оперни театри. Надявам се тази година това да се случи в отговор на високите естетически критерии на старозагорската публика. Тя има своите основания и в годините го доказва.

Нека подкрепяме това изкуство! Да възпитаваме младото поколение в отношение към операта, за което правя реверанс към ръководството на Старозагорската опера. Мисля че и тази изложба ще бъде добър повод да бъдат поканени ученици да се запознаят с историята на фестивала. Пожелавам да бъде успешен стартът на ФОБИ!“

Изложбата е подготвена със съдействието на Община Стара Загора, Държавна опера-Стара Загора, Регионален исторически музей, Регионална библиотека  “Захарий Княжески“, Държавен архив-Стара Загора и лични колекции. Нейното съдържание е подбрано от гл.ас.д-р Ема Жунич от Институт за изследване на изкуствата при БАН и Любомир Кутин – доктор по социология, които всъщност са издирили и подредили експонатите в експозицията.

Първите музикални дни са посветени на Пьотр Илич Чайковски. В неделя вечерта на 3 декември 1967 г., в Културния дом е станало тържественото откриване на седемте музикални празници с постановка на операта „Йоланта“ на Старозагорската опера. На следващия ден е изнесен балетен концерт с участието на солисти от балета на  Народна опера София и  Народна опера Стара Загора. Третият ден продължава с камерен концерт на Квартет „Аврамов“ и солисти на Старозагорската опера. Вечерта на същия ден е имало лекция на тема „ Оперното творчество на Чайковски“. В четвъртък е била представена постановката на Старозагорската опера „Евгений Онегин“. В петък и събота празникът е отбелязан със симфоничен концерт под диригентството на Димитър Димитров – главен диригент на Старозагорската опера.

Изложбата започва с факсимиле на протокола на Окръжния съвет за изкуство и култура от 1968 г., в който са планирани програмните акценти на следващите издания. Тук са и първите отзиви за музикалните дни във вестник „Септември“.

„Експозицията е разделена условно на две части, – обясни за читателите на dolap.bg Любомир Кутин. В североизточната част на фоайето се проследява графичния облик на фестивала, неговите различни лица. Знакът на фестивала се появява чак през 1980 г. и по неофициални данни е дело на художника Хорозов. Знакът на операта е правен по същото време. Тук са показани различни програми, афиши, плакати, рекламни материали, книги и пр.“ Подбрани са  афиши от великолепната колекция на Регионалния исторически музей, които са с автографи. Отпечатани са нарочно на ролбанери, за да се съхранят за дълго. Тази изложба би могла да пътува в училища, университети, читалища и градски изложбени зали, защото по този начин се представя и времето, в които се е случила. Върху голяма част от програмите има автографи“.

Най- интересен експонат според  Кутин е книжката от 1968 г. „Музикални дни Волфган Амадеус Моцарт“. От нея са експонирани две от страниците. На едната е 18-годишният, вече световно известен цигулар Минчо Минчев, който е оставил автограф, а на другата е диригентът Васил Стефанов.

През ФОБИ са „минали“ десетки знаменити български и чуждестранни артисти – квартет „Димов“, Лиляна Барева, Анна Томова-Синтов, Стефка Минева, Никола Николов, Никола Гюзелев, Ленинградския театър, Наталия Сац през 1982 г., Пражката опера, операта на Яш, на Кишинев, на Куйбишев (Самара)…

Експозицията се допълва от костюми на Николай Гяуров в ролята на Фиеско от операта „Симоне Боканегра“ (1972), Георги Енев като княз Гремин от „Евгений Онегин” (1967) и Крал Филип II от операта „Дон Карлос”, на Евдокия Здравкова-Хорозова като Абигаил от „Набуко” (1984), както и на Миньо Минев като Луд гидия, участвал многократно в различни роли през първите две десетилетия от съществуването на фестивала. Посетителите ще имат възможност да видят и собственоръчно написан отзив на артиста за премиерата на „Момчил” през 1971 и официалното откриване на новата голяма и модерно съоръжена сцена – предпоставка за обогатяването програмата на Фестивала, който впоследствие става „огледало на музикално-сценичното творчество в България”.

Фестивалът в много голяма степен се дължи  на маестро  Димитър Димитров, който тогава току що е встъпил в длъжност „главен диригент“ и „главен художествен ръководител“, както и на местната управа, която въпреки трудните години, особено след опожаряване на сградата на операта, винаги е намирала и намира възможност да финансира провеждането на това знаменателно музикално събитие. Тази година това удоволствие струва 100000 лв. на данъкоплатците.

„Много интересно и поучително е, че фестивалът в голяма степен е създавал баланс между творчество и репрезентация. Сега този баланс е силно нарушен. Сега по-скоро се стремим да показваме, а не да създаваме, коментира д-р Кутин.- Този фестивал е правил контрактации за създаване на нови оперни заглавия. Така се раждат „Тракийски идоли“ на Марин Големинов. Важна страна е чисто реставраторската част на фестивала, т.е. да извади на показ нещо, което е било забравено, както се случва с „Янините девет братя“. Благодарение на Фестивала в Стара Загора това заглавие придобива нова тяга. Точният отговор на тези въпроси чака своя добросъвестен изследовател“.

Кутин сподели, че в момента в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ се работи библиографски справочник на ФОБИ, който трябва да изглежда по различен начин. Той трябва да отразява и съвременната динамика на електронните издания, което е голямо предизвикателство.

Изложбата ще бъде отворена до края на ФОБИ – 9 декември 2017г.

Росица Ранчева

Снимки Христо Христов