Изкуството да бъдеш щастлив – споделени мисли

Щастието е висше състояние на духа. Като всичко висше и то се достига трудно и много често просто прилича на далечен спомен. Ако случайно се случи, щастието да ни огрее, то светлината му успява да се прокрадне само за миг през неблагоприятните климатични условия, преди отново да бъде затъмнена от сивото ни “по подразбиране” настроение. И ние продължаваме да вървим по пътя си с тромава крачка, притиснати от гравитацията на проблеми и притеснения, докато буреносеният  облак от негативни емоции се носи над главата ни.

А не трябва да е така! Щастието може и трябва да ни огрява денонощно. Проблемът е, че чакаме щастието да произлезе от самосебе си, а то трябва да бъде създадено. Там е разковничето. Там е магията му. Да бъдеш истински щастлив си е цяло изкуство и изисква време и отдаденост. Нямам предвид да си сложиш розовите очила и тапите за уши и да тръгнеш боса по асфалта, а да намериш щастието в себе си. Това състояние в което си щастлив, ВЪПРЕКИ проблемите и трудностите, а не защото си решил да се преструваш, че не ги виждаш.

За да си истински щастлив първо трябва

да познаваш добре себе си.

Звучи елементарно. Човек може би изцяло познава себе си непросредствено след като се роди. Тогава още не разбира речта и жестовете на околните, които постоянно се опитват да му втълпят своята идея за правилно и грешно. Добре, че децата са имунизирани със стоически инат и понякога успяват с рев и тръшкане да избягат от криворазбраните правила на възрастните, като например това да се обядва точно в 12:30 без значение дали си гладен . Първите 7 са важни, но следващите 7 са ключови. Тогава влияние над представата ни за света имат не само семейството, но и приятелите. Много ясно помня момента в началното училище, когато за пръв път разбрах, че между хората има някакво невидимо социално разделение. Една съученичка ме попита дали познавам Ани и Ники (фиктивни имена) от съседния клас. На моето не тя отговори с “Е как не ги знаеш, те са най-ГОТИНИТЕ в училище!”. И толкова лесно, от този момент нататък всичко, което правеха, мислеха и обличаха тези, до вчера несъществуващи за мен момичета, вече имаше значение в моя свят. Изведнъж реших, че не харесвам своите дрехи, а техните, исках да са ми приятелки, исках одобрението им. Добре, че родителите ми никога не са се чувствали длъжни да задоволяват импулсивните ми детски прищявки и още тогава майка ми успя да ме вразуми, че гардероба ми си е в перфектно състояние. А той си беше и до ден днешен е.

Някъде тогава обаче започнах бавно, но сигурно да излизам от детския си чист и добронамерен свят и да се сблъсквам все по-често с тези изкуствено създадени представи на другите за “общоприетото”. Изведнъж стана общоприето момичетата и момчетата да си играят по отделно, после стана общоприето изобщо да не си играят, общоприето беше да ходят на кафе, да пушат цигари, да пият алкохол и да ходят по дискотеки. Всичко се случваше прекалено бързо и аз намирах общоприето за странно, преекспонирано и чуждо. Все по-често попадах в ситуации и теми на разговор, в които нямах какво да кажа. Чувствах се зле, неудобно, сякаш съм недостатъчна и не принадлежа към тези, които до вчера ми бяха приятели. Чувствах се различна. Толкова различна, че ми се струваше по-прагматично и логично да напусна ситуацията, отколкото да положа усилие да стана част от нея. В следствие на което започнах да опознавам коя съм и да подлагам всичко общоприето под въпрос.

Нека приемем, че сме успели да се върнем назад и да отсеетем истинското си аз от наложената ни представа за себе си. След като се е опознал, за всеки и  щастието му е жизнено важно

да бъде себе си!

Ако  в мен на 14 е говорела невинната ми детска логика, то днес това което ме води е осъзнато ми самочувствие. А то е ключово, за да можем не само да знаем кои сме, но и да отстояваме себе си. Наскоро по тази тема чух няколко изречения в една guided morning meditation (ръководена медитация) в YouTube, които винаги съм знаела и следвала, но от този момент запечатах трайно в съзнанието си:

Аз заслужавам да преследвам своето щастие и всеки, който пречи на щастието ми, не заслужава моето внимание.
Не съм длъжна да водя разговори, които ме карат да се чувствам зле.
Не съм длъжна да общувам с хора, които не ме зареждат или обогатяват.
Не съм длъжна да водя спор ако знам, че мнението ми ще остане нечуто или неоценено.
Не съм длъжна да се съгласявам или да се съобразявам с чуждите желания, ако не изпитвам вътрешна мотивация да го правя.
Аз съм достатъчна, такава каквато съм в този момент.

Да бъдете себе си е освобождаващо за духа и тялото. Не се страхувайте да бъдете това, което сте и не се чувствайте длъжни да защитавате и оправдавате себе си и своите избори пред останалите. Когато бях малка и имахме гости, баща ми ставаше от масата и отиваше да си легне в момента, в който се почувстваше изморен. “Колко неуважително!” би казал някой първосигнално, а защо? Напротив, да правиш това от което ти лично имаш нужда е проява на уважение към себе си. Да не би ти да заслужаваш своето уважение по-малко от останалите, на които толкова самоотвержено го раздаваш?

Ключово за това да бъдеш щастлив е да напълни своята чаша, преди да започнеш да наливаш в чуждaта. Колко от вас например хващат телефона веднага след като отворят очите си сутрин и потъват в социалните мрежи, съобщения, смс-и и пропуснати обаждания? По този начин, още с първото ни съзнателно вдишване, ние избираме да поемем толкова много чужда енергия, че не ни остава сила и възможност да подредим и балансираме своята, камо ли да я заредим положително.

Началото на деня

е основополагащо за посоката, в която той ще поеме. Отново, звучи логично и елементарно, но колко от вас наистина отделят време за себе си. Има ли в деня ви поне 10 минути, в които давате почивка на изтерзаното си от препускащи мисли съзнание? Няма значение какво ще представляват вашите 10 минути, те са си ваши. Отделете си 10 минути на спокойствие сутрин, в които да изпиете кафето си, гледайки през прозореца разведеляващото се небе, в които да направите релаксираща гимнастика (виж петте тибетски упражнения), да послушате любима музика или да медитирате (нещо за което аз лично отделям време всяка сутрин). Без значение как изглеждат вашите 10 минути, важно е да се погрижите те да бъдат прекарани в спокойствие. Оставете мислите си да се изпарят в пространството и дишайте дълбоко. Дори само след толкова кратка пауза ще усетите, че сте създали в себе си едно ново пространство, готово да бъде запълнено от положителна енергия. Запълнете го с нагласата, че ще прекарате един страхотен ден, в който вие сами ще определяте начина по който се чувствате, дори когато ситуацията е извън вашия контрол. Заредете се с благодарност за това, което сте днес и сега и бъдете сигурни, че това което желаете истински ви чака някъде по пътя занапред.

Бъдете продуктивни.

Бездействието не носи щастие. Бъдете продуктивни в работата си и в свободното си време. Удовлетворението на края на деня от факта, че си свършил задачите си, ни дава спокойствието да се насладим пълноценно на свободното си време. Дайте смисъл на деня си и го изпълнете го със съдържание. Сами си поставяте цели и срокове и ги изпълнявайте. Бъдете своя главен мотиватор, не чакайте някой да изиска нещо от вас за да го свършите, изисквайте сами от себе си. Не отлагайте, а действайте. Изразходването на енергия предизвиква създаването на още енергия.  Иначе просто съществуваме в пространството. Спортувайте! Движението е щастие. Ако не сте го разбрали до момента, сте пропуснали много възможности да предизвикате тялото си да се чувства добре. Никога не е късно да започнете да спортувате. Още днес можете да изберете по-дългия път до вкъщи през парка и да се приберете пеша. Погрижете се за тялото си защото то е вашия дом и го заслужава. Обичайте себе си и тялото си  и бъдете своя най-добър приятел, а не враг.

Да бъдеш щастлив е изкуство. Талантът да бъдем щастливи, ни е заложен по рождение, но за да превърнем таланта в изкуство трябва да го отключим, практикуваме и развиваме.

Жени Рашева