Другата гледна точка за ,,Възвишение”

Няма да се включа в общия хор на възхвала на художествените достойнства на филма ,,Възвишение” по отношение на внушенията, които оставя след себе си. Просто защото вече няколко дни след като съм го гледал, гневът и обидата в мен още не са преминали. Книгата не съм чел и не мога да коментирам , но след филма не бих я докоснал.

Не мисля, че  актьорската игра и операторското майсторство, визуалните и аудио ефекти имат нужда от коментар.

Образите на определени герои за мен останаха неясни и размити.

Не ми се вързва спрягането на глагола ,,любя” в устата на героя Гичо с действията на човек, който пребива или убива ( отговорът остана да виси във въздуха) французин, за да се накипри с неговите дрехи за пред ,,револуцията”, който пребива или убива, ако не физически, то със сигурност морално ( отговорът също остана да виси във въздуха) свой сънародник-селянин, за да се сдобие с каруца и магаре отново в името на ,,револуцията” и щото бая се е поуморил. Или той ,,порасна” за няколко дни,  та от човек, който е готов да пребие някого за дрехи и каруца се превърна в герой  и  в човек осъзнаващ смисъла на думата ,,обичам”.

Всяко време има своите герои и антигерои. Нищо не е само черно или само бяло. Въпросът е върху кое ще избереш да се фокусираш и кое да извадиш на преден план.

На антигерои и на нецензурни думи сме се нагледали и сме се наслушали всички.

Откога нецензурните думи и изрази са станали художествен похват в литературата и изкуството. Трябва ли да мисля, че в обкръжението на писатели като Вазов, Захари Стоянов, Йордан Йовков, Елин Пелин и т.н. не се е псувало достатъчно и не е имало нецензурни думи и изрази,  та те не са ги увековечили в произведенията си. Една книга не е толкова опасна, защото  може би малко ще я прочетат, но един филм е много опасен, защото много ще го гледат. Както казва авторът на книгата ,,Възвишение” в интервю пред ,,Списание 8”- ,,Хората избират по-лесните удоволствия пред по-добрите”.

Изобщо не си и помислям да споделям мнението на автора, че само две неща могат да имат безспорна ценност: ,,…вярвам, че само две неща имат безспорна ценност: творческите сили и делата. Не вярвам, че безспорна ценност имат любовта, приятелството, децата, опазването на природата, свободата, справедливостта, законите, нацията , държавата, човекът и пр. Тяхната ценност е относителна. Винаги има едно ,,зависи” отпред. Причината за това е, че голяма част от тези неща (не всички ) са само словесни конструкти, които могат да бъдат тълкувани по различен начин и съответно различно определяни в различни ситуации”(част от интервю с Милен Русков пред ,,Списание 8”)

Интересно от какво ,,зависи” безспорната ценност на понятия като любов, приятелство, деца, свобода, справедливост, човек и пр. според  Милен Русков. И  каква ще е безспорната ценност на творческите сили и делата , ако те не са насочени в служба на човека и на любовта.

Едно произведение на изкуството трябва да те вдъхновява, да те извисява и да те възпитава. Или този филм го прави и аз не съм го разбрал, та излязох гневен и обиден като българин след финала.

Ако този филм не е направен за мен моля за извинение.

Не ангажирам никого с мнението си, но за мен този филм не работи за България и за извисяването на човека. Напротив.

Осъзнавам, че с тази статия правя реклама на филма, но може би е по-добре да го видят повече българи, за да могат да  дадат оценката си.

Христо Рашев

Честита победа за Гришо!