Иван Юруков пред Долап.бг – „Моноспектакълът е висш пилотаж на сцената“

„Пилето, което казва КУ” ще кацне на 18 декември и в Стара Загора, заедно с актьора и режисьора на собствения си моноспектакъл Иван Юруков.

Предлагаме ви едни забързан разказ и откровение пред „Долап“ на път от София за Сливен.

 Моноспектакъл. Това е трудно и сериозно занимание, как се решихте ?

Да, това е висш пилотаж на сцената, но открих точния момент, когато намерих добрият текст, който ме провокира.

 С какво Ви провокира ?

Това е съвременна притча за малкия човек. Драматичната реализация е на Александър Урумов и е по сборниците му с разкази „Малкото име на дните” и „Тиква!”. Реших, че мога да я разкажа сам, защото исках да я разкажа. Белите петна запълни с музика изключително сполучливо композиторът Михаил Шишков . баща.

 И каква е провокацията ?  

 Всеки се събужда нощем и разсъждава, задава си въпроси, търси отговори, на глас или наум. Моят герой е нощен пазач, който е на ръба. И търси собствения си път. Човек  е най-откровен нощем сам в мислите си, нали така ? Дори да мечтае, наум. И моят герой се преобразява в симпатични и чудати персонажи, които е видял през делника си. Тъжни истини, казани на глас. А провокацията – в продължение на малко повече от час, зрителят има възможност да си зададе въпроси, да си отговори евентуално на тях, да се забавлява, като ми партнира.

 Моноспектакълът винаги ли е само час ?

Добър въпрос. Зависи от публиката. Понякога продължава и час и 10 минути. Когато си сам на сцената, твой единствен и много специален партньор е публиката,  притаена в тъмното, очакваща и изискваща.

На какво Ви научи това пиле ?

На търпение. Аз съм много динамичен човек. Крачка по крачка разказва една история, която провокира смях и сълзи. Ти си сам и ако публиката се развълнува това е знак, че си в правилната посока.

Вие сте един от много успешните ученици на проф. Стефан Данаилов и част от една от най-авторитетните трупи- тази на Народния театър „Иван Вазов“.   И известно лице от телевизионния екран. Къде се чувствате по-добре ?

Театърът е лаборатория, която изгражда актьора. Телевизията консумира изградения актьор.

Какво репетирате сега ?

„Лисички“ по Лилиан Хелмън, постановка на Бина Харалампиева, която ще има премиера през декември.

Любов по американски, написана от бивша журналистка, но по –различна от тази, която пресъздадохте в „Дъвка за балончета“ с Теодора Духовникова. Филмът спечели  „Златната роза“ за сценарий. Как се чувствате в края на годината след толкова много любовни истории ?

Филмът избяга от постсоциалистическия реализъм. Изпълнен е с трепет и романтиката на несподелената, но искрена, истинска любов. Любовта, която се връща , но с друга сила и започва нов филм….Очакваме първите реакции на публиката, също през декември.

Интервю на Румяна Лечева