Филмът „Звярът е още жив” в Стара Загора
На 13 ноември 2017 г. в Стара Загора, в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески”, беше показан филмът „Звярът е още жив”. Организатор на събитието е АртЕриа – ArtArea и Райна Димитрова. Сценарият и режисурата са на Весела Казакова и Мина Милева, две дами които „пускат” пореден съвместен проект! От 2008 г. работят в тандем. Тогава създават и фирмата „Активист 38”, защото „активистът е деен човек, който отива да променя обществото. А освен това името звучи добре и на английски и на френски, и на немски и е разбираемо на всички езици. Много често ни питат защо „38“. Ние отговаряме – това означава калибър 38, особен револвер, стреляне (и снимане) в целта“ – обясняват авторките. Техни са заглавия като „Заради леля Снеже”; ,,Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС‘‘ и други – документални филми със специфични формат, развитие и изразни средства. Както и предишните, филмът „Звярът е още жив“ получи редица награди, но и предизвика разговори, размяна на остри реплики, спорове, размисли! Това се случи и на прожекцията в Стара Загора. Възниква въпросът доколко темата присъства в учебниците по история? Как да се разкаже на съвременното поколение тази затъмнена досега част от действителността преди 60 години? Кой е виновен за прекъснатите животи и опропастените съдби? Част от публиката поиска допълнителни пояснения. Друга част нервно се опитваше да назидава и квалифицира, някои разказаха свои истории, свързани с темата. А темата е горянското движение! Движение съпротива срещу комунистическия режим, възникнало в България след 1945 г. Успява да просъществува до 1958 г. Голяма част от участниците са избити, репресирани, изпратени в затвори и лагери. Филмът разказва историята на един човек от Пазарджишко, опитал се да се противопостави на системата – Антон Милев, дядо на една от създателките – Мина Милева. Формата е разговор с дядо! Зададени въпроси, разказани истории, разлистване и четене на досието му. И заедно с това мнения на философи и политолози,и защитници на комунизма и негови опоненти. Документалните кадри се редуват с анимация, което засилва емоционалното въздействие на разказа.
В Стара Загора не за първи път се поставя темата за горянското движение. През 2011 година в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ заедно със Съюза на репресираните и с подкрепата на евродепутата Андрей Ковачев се проведе конференцията „Изстраданата европейска мечта на България – (съпротивата 1944 – 1989 г.)“. Представена бяха видеоматериали за комунистическите репресии в лагерите, книгата на Никола Алтънков „Светците ги съдят” и изложба „Горяните – носители на свободния дух” – над 100 портрета на художника лагерист Костадин Събев от град Чирпан.
Преди прожекцията на филма „Звярът е още жив“ Весела Казакова и Мина Милева споделиха за читателите на dolap.bg: „Филмът е излъчван по БНТ. Всъщност националната телевизия предостави архивни материали. По повод този филм от средите на БСП ни нарекоха „демоничното дуо“ и „продукти на Сатаната“!!! Филмът е подкрепен и с европейска субсидия и доста добре е подкрепен финансово. И това вероятно разгневи някои хора! Той не е просто исторически филм за едно време, който можеш лесно да игнорираш, а засяга много сериозно емоционална рана в обществото. Това е нещо, което е постижение в този филм. Въздейства емоционално. Това открихме, когато започнаха прожекциите пред зрители. Ние дори не сме съзнавали напълно, че емоционалното въздействие ще е толкова силно. По-силно от фактологията! Ние целяхме такова въздействие, защото все пак младите не искат да гледат документи, да им се четат реферати. Наблягахме на звук, на музика, на анимацията, на динамика. На такава форма, която учениците възприемат. Целенасочено е направен в такава по-хибридна форма, за да се възприема по-лесно. И действително това се постигна. Филмът е по-дълъг, час и половина, но това не се усеща. Казаха ни, че върви много добре като ритъм. Това е защото филмът не е едностранен, не е еднолинеен и тази честа смяна те кара непрекъснато да искаш да разбереш какво ще стане после, какво информация ще излезе, в коя страна ще попаднем, какво е станало с дядото. Има много „кукички“ в него. Благодарни сме на Албена Александрова! Разказваме лични истории (казва Мина) – за майката на Весела, която води театрален кръжок и много подготвени деца излизат от него и заминават в чужбина. След това, филмът „Чичо Тони…“ е за моя учител. От този филм се „разлая“ цялата страна. Имаше много притеснителен момент между 2013 и 2015 г., когато ни викаха на прокурор всеки месец, данъчни проверки, инспекции отвсякъде. Ровеше се да се види кой е поръчал този филм, кой е платил. Обикновено когато се появи някаква кауза първият въпрос е „кой стои зад това и с какви пари“. Много е голяма мнителността в нашето общество. Сега например снимаме в едно социална кухня за хранене на 400 бедни и се сблъскваме с това, като ни видят с камерата. Но нещата се променят, ще се оправят. Ние сме оптимисти! Хубаво е, че светът не стои на едно място, движи се напред. Все някой ден това ще бъде измито, изметено. Дано не е изметено под килима! Показахме филма в училища по една инициатива „Образование за близкото минало“ на фондация „Софийска платформа“. Темата им беше „Горяни“ и включиха филма в обучителната програма. Имаше много силна емоционална реакция от младежите. Започнаха да говорят помежду си. Някои се обадиха, че имат в семейството такива истории. С филма представяме един нов образ на дядо, който също трябва да е сред героите. Мина: Идеята на филма тръгна от това да разчоплим лицемерието на лявата идея на Запад. Защото там развяват байряка с петолъчката… и се правят на социалисти, троцкисти… И от там тръгнахме с един проект, който се казваше „Звяр“. Представихме го във Франция в една селекция и се прие много добре. След доста време открихме, че на дядо ми разработката се е казвала „Звяр“ и това като че ли беше знак. Шест месеца четох досието му. Групата му е била 15 души в Пазарджишко. В семейството знаехме отделни неща. Някои истории ми е разказвал и дядо ми, но доста пестеливо. Имаше и някои ужасяващи случки, които не ги сложихме във филма. Искахме да има известен оптимизъм. Весела: Темата е тежка, но филмът е озаряващ. Това споделят и зрителите. Никой не иска да се връща към това минало с разравяне на темата, защото е тежка. И в книги и филми опасността е да се получи твърде патетично в тази трагедия. Но според мен трябва да се говори, да не се притесняваме да говорим. Използвали са злото в името на идеята. Ако е толкова прекрасна идеята щеше да има реализиран добър пример. Независимо, че човешката природа непрекъснато се стреми към справедливост, няма!“
На въпроса какви рани разчопли или излекува филма чрез това, че историята е отворена и разказана отговорът е: „Докато правехме филма усетихме, че има един насъбран гняв от недоизказани неща. Той идва от недоизказаните неща от семейно до обществено ниво, въпреки че има книги и филми по темата. В този смисъл мислим, че „Звярът…“ отваря една врата и се отпушва едно нещо, което не е било казано досега. Чисто емоционално дори! И затова казваме, че е добре да се спори около филма, но трябва да излезе тази истина навън. Независимо дали на някого му харесва или не. Младото поколение расте и не е подготвено, а времето тече много бързо!“
Филмът участва в много фестивали и е носител на редица награди от Амстердам, Ню Йорк, Сараево, София. На 5 декември 2017 г. филмът „Звярът е още жив“ ще бъде показан в Европейския парламент.
Накрая Мина и Весела оставиха своите пожелания към старозагорци!
още информация на: http://www.activist38.com/we_are_bg.html
http://www.lifebites.bg/vesela-kazakova-mina-mileva-kino/
Снежана Маринова
