Художничката Татяна Полихронова пред dolap.bg: “С изкуството си искам да предизвикам доброта и добросърдечие“

Татяна Полихронова е родена на 5 септември 1967 година в Стара Загора. През 1986-а завършва „Текстил“ в Средно специално училище за приложни изкуства в Сливен, а през 1994-та – специалността „Графика“ във Великотърновския университет. Живее и твори в родния си град. Има 22 самостоятелни изложби у нас и в чужбина, десетки участия в редица национални и международни пленери и експозиции в Европа и САЩ. От 2 години е преподавател в Школата по изобразително изкуства при НЧ „Родина 1860“.

На 3 ноември 2017 г. в галерия „Лубор Байер“ Татяна Полихронова откри юбилейна самостоятелна изложба, посветена на нейната 50 годишнина.

Госпожо Полихронова, нарекохте изложбата си, посветена на 50-годишния Ви юбилей „50 посоки“. Накъде водят тези посоки?

– 50 години, 50 картини, 50 посоки. Картините ми са от различен етап от живота ми. Всяка от тях е с различна тема. Обединени са от една идея, но съм ги правила през последните 7-8 години. Те са различни и по формат и по техника. Работя в смесена техника. Използвам акрил, пегменти, колаж, масло. По този начин се обогатява структурата на платното и се постига част от идеята ми. Някъде е по-ажурно, по акварелно, другаде е с напластяване. По различен начин въздейства. Маслото е по-тежка техника и на мене ми звучи по-еднакво.

– Казвате, че изложбата е изграждана през последните 7-8 години, но картините Ви са свързани с една красива нишка, която личи и за непредубедения зрител. Всички те са изключително български, макар някои да са „произведени“ в далечни земи. От всяка работа блика българският бит, природа, дух.

– Аз съм свързана с природата може би защото детството ми е преминало на село. Отгледана съм сред природата и затова я нося в сърцето си. Може би защото съм и земна зодия „Дева“, усещам се здраво стъпила на земята. Наистина усещам дъха й. Тя ме зарежда, вълнува и ме кара да се взирам във всеки детайл.

30 от картините ми са правени през тази година. Те отразяват моите впечатления от пътешествията ми по различни места. През зимата бяхме в Тенерифи на Канарските острови. Очарова ме вулканът Теде от вулканичния остров. Всичко там е коренно различно от нашата природа, но явно съм го пречупила през моята духовност и естетика. „Фелука“ се нарича малка лодка, с която се плува по реката Нил. Бях направила цяла серия от картини, посветени на Египет. Показаната ми работа е най-старата картина от всички подредени в галерията.

– В картините Ви има много петли, стада овце, гори и планини, много красота.

– Началото на деня винаги обявява петелът. Той е и знак за ново начало във всичко. Човек отразява в изкуството си всичко, което е преживял. Така, създаденото е най-искрено и истинско.

Имам няколко работи, които съм нарекла „Сън“. Понякога, когато работя, изведнъж се стряскам, поглеждам сътвореното и като че ли не съм го направила аз, изпадам в нервана. Морските пеизажи са от нашето море от това лято.

От 2005 година имам собствено ателие. Тогава направих цикъл с всичките ми дотогавашни ателиета, където бях рисувала. „Моите ателиета“ е последната работа от този цикъл. „Ден и нощ“ са платна, които участваха в изложбата на „Алианс -България“, която през 2014 г. беше експонирана в Стара Загора.

Картината „Посоки“ носи името на изложбата. Посоката е различна за всеки. Повечето от картините ми се казват „Пътуване“ и са посветени на някои места, които съм посетила.

– Почти всичките Ви платна, казано условно, са разделени на сектори. Метафора за какво е този подход?

– Както търсим някаква точка например върху картата на света и имаме хоризонтал и вертикал – меридиан и паралел. Така е и при търсене на нещо. „Разсъмване“ беше на националната изложба „Лудогорие“.

– Всъщност и 50-те посоки водят към Вас. Чрез тях, Вие пътувате към себе си. С какво е населена Вашата вселена?

– Преди всичко с много емоции. Целта ми е да предизвиквам доброта, да обичаме близките си, да се грижим максимално за децата ни. Това изразявам чрез по ярки и свежи цветове. Нека всеки да намери своята посока и да я следва.

Росица Ранчева