Концертът „Различни, но заедно“ на етносите на Стара Загора

На 9 ноември от 19 часа в залата на Държавна опера-Стара Загора започва концертната програма „Различни, но заедно” на „Етносвят“ – Стара Загора.

Програмата е с танци и песни и на езика на всеки един от 10-те етноса / арменци, българи, гърци, евреи, поляци, роми, руснаци, турци, италианци, унгарци/ в първия и единствен у нас по рода си Клуб на етносите, който получи регистрацията си като сдружение с нестопанска цел през месец януари 2009 година.  Клуб на етносите е създаден като неформална инициатива през 2004 г. в гр. Стара Загора и затвърден с Меморандум с Община Стара Загора от 2005 г. като плод на обединените усилия на организациите на етническите общности в града. От тази година е регистриран и формално като СНЦ и обединява физически лица от различен етнически произход – арменци, българи, гърци, евреи, поляци, роми, руснаци, турци.

През 2014 г. в Стара Загора отворя врати първият у нас културно-информационен център „Етносвят България“ – в кв. Три чучура-север. Представители на много дипломатически мисии у нас – Русия, Унгария, Армения, Полша и др. са тук, за да приветстват инициативата на клуба на етносите и Старозагорска община. Сградата е построена преди десетина години по европейски проекта за ромски културен център. По инициатива старозагорския Клуб на етносите общината ремонтира основно центъра и го предоставя безвъзмездно за ползване от сдружението с нестопанска цел „Етносвят България“ – приемник на Клуб на етносите в Стара Загора.

Празникът на етническите общности в Града на липите ще бъде ознаменуван с концерта „Различни, но заедно“ в залата на Старозагорската опера на 9 ноември  с участието на творчески състави и изпълнители от различните етноси. Събитието е в навечерието на 16 ноември – Международен ден на толерантността.

Принципи на толерантността:

–          Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш.

–          Един за всички, всички за един!

–          Рамките ограничават човешкия дух.

–          Ако потърсиш доброто във всекиго, ще го намериш и в себе си.

–          Не издигай стени!

–          Търпение, доброжелателност, разбиране.

–          Не бъди безразличен!

–          Обичай!

–          Старай се да си искрен, добронамерен, сдържан, отстъпчив!

Това е да бъдеш ЧОВЕК!

 

На 16 ноември 1996 г. на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността. Като член първи е залегнала дефиницията на това що е толерантност.

Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност.

За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията.

Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.

Можем просто да проверим дали сме толерантни помежду си – когато сме колата и закъсняваме за работа или среща, когато чакаме пред лекарските кабинети или се запознаваме с новите приятели на децата.

Дали сме само привидно любезни и тази привидна любезност дали е форма на толерантността или на най-обикновено лицемерие?

Дали, когато извръщаме очи от просяците по улиците, от безпризорните деца и незабелязвайки проблемите на хората, които не могат да се справят със собствената си бедност, дали  сме хора по своему толерантни и дали това не ни поставя в другата категория – на нечувствителните, нетолерантните и духовно бедните хора?

Дали отбягваме да работим с хора от малцинствата?

Дали когато при нас търсят работа хора с увреждания или такива в неравностойно социално положение ние ги игнорираме, за да не си създаваме допълнително главоболия и да си усложняваме излишно работата?

Нетърпимостта е противоположното на толерантността. На нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност. „Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите. „.

Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има, за да изразим себе си.

Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.

Когато говорим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.

И ако досега не сме мислили над тези въпроси, може да го направим именно на 16 ноември.