Епичната балада ,,Калифер войвода”- урок по родолюбие

Натискам педала на газта на ,,Сузуки”-то, че вече доста прехвърля 17:30 ч. на 03 октомври 2017 г. В 19:00 ч. трябва да съм  в читалището на Калофер. Чета ,,Калиферови хайдути” от гр. Калофер,  Райчо Гънчев и ,,БАГА-ТУР” ще представят пред калоферци екранизиран вариант на епичната балада ,,Калифер войвода”, посветена от Райчо на легендарния основател на Алтън Калофер.

Хора с дечица се изкачват по стълбите. Във фоайето на читалището група хайдути гледат на кавга, разбира се само за добре дошъл, след което се прегръщаме с един от тях, с когото сме адаши и се радваме на срещата. Във фоаето е подредена изложба със снимки от снимачния процес, от празника на града, от ,, леденото хоро” на калоферци  в  зимните води на реката, което изумява  вече не само цяла  България, но и целия свят. Салонът е пълен с хора. Даже Митко Мирчев, войводата на ,,Калиферови хайдути” после ще си признае, че не е очаквал такова присъствие. Няма свободни места и дори в началото на филма стоя прав. На сцената излиза женица на около петдесет и посвещава думи на Калофер, на Ботев, на Балкана. Личи й, че се вълнува. Някак малко трудно намира думите. По-късно ще разбера, че се казва Цветана и, че лично е звънила на всеки един жител на Калофер да го покани на събитието. По-късно тази жена ще ми разкаже историята си, която ще ме разтърси. Излиза Димитър Мирчев, войвода на  хайдутите, музикант, автор на музиката към баладата и майстор на кавала. Осанката му говори повече от думите. Думите му са пестеливи, но от сърце и душа, изречени  с неподправено откровение. С тези хора трябва да се видиш и да ги чуеш как пеят. През тях пее Балкана. Излиза Райчо Гънчев, основателят на ,,БАГА-ТУР”, автор и продуцент на епичната балада ,, Калифер войвода”.

Имам някакво особено усещане, някаква особена вътрешна благодарност за това, че имам невероятния шанс да се познавам  с този човек. Отдавна. Нещо много повече, той е мой истински и скъп приятел. За мене това е, с ръка на сърцето,  истинска  благословия. Не ми се говори за Райчо, за него е казано много, за него  говори достатъчно всичко онова, което той прави.

,,По делата ще ги познаете”, пише в една книга.

Думите на Райчо са за Калифер войвода, за българския юнак, решил да напише писмо на султана – да не праща кадъни и османлии в неговия Алтън Калофер, че живи няма да ги посрещне. Що за дух, що за смелост, що за дързост и кураж  в една епоха на османско господство, когато вяра и народ гинат под острието на ятагана.

,,Калофер е мой и не искам да виждам поганец тука” заявява Калифер войвода на султана и не само го заявява, ами и го прави.

,,Като е речено, да е сторено”- така казва, вика ми Митко Мирчев, дядо Пейо Царя.  Пейо Недялков – Царя, един от хайдутите, свирач на тъпан, певец с уникален глас, излъчване и осанка, от които настръхваш.

Баладата ,,Калифер войвода “ е посветена на съдбата и живота на основателя на Калофер. Баладата е поредното предизвикателство, поредната себеотдаденост, поредното  парче от мозайката, посветена от  Райчо Гънчев  на  българския дух, на  българщината, на България,  на  паметта на онези наши предци, заради които днес хора като Кубрат Пулев, заявявят пред света, че се бият за България  и излизат на ринга, завити с българското  знаме.

Калофер винаги е бил и винаги ще бъде една исконна  твърдина на българщината, място, което е раждало и ще ражда вехти войводи, хайдути и истински българи.

Тръгва прожекцията на баладата. След няколко минути звукът започва да се накъсва и прожекцията спира. Втори опит. Отново отначало, отново проблем. Светват отново лампите в салона. Димитър Мирчев пита от сцената спокойно:

– Ще отстраним ли проблема ?

Отговарят му – да. Трети опит. Отново не става. Изумен съм от търпението, от толерантността на публиката, от уважението, което оказа на тези, заради които беше дошла. Никакво мърморене, дюдюкане, проява на нетърпение. Хората стоят  и чакат.

Е, нямаше как всичко да не тръгне.

След прожекцията и след поздравленията влизаме в стаята с маса, подредена от хайдутите, да опитаме хайдушки мезета и хайдушко вино. Тук се заговаряме с жената от сцената,  с  Цветана.

,,Живях осем години в Америка. До третия месец всичко ми правеше изключително приятно впечатление – чистотата, реда, спазването на закона. Америка е страна на закона. След третия месец започнах да се задушавам. Нямате представа колко мило ми стана великденчето, колко страшно ти липсва планината, Балкана, домиля ми с извинение за магарешката фашкия. Покрай една река с мъжа ми открихме стръкчета коприва. Оглеждахме се да не ни види някой, сякаш бяхме открили имане, откъснахме си от нея,  приготвихме я – нищо общо с вкуса и с аромата на нашата, българската.

На една от терасите на къщата, в която живеехме имаше липа. С огромно нетърпения  я очаквах да цъфне. И когато цъфна…, никакъв аромат. След ден на клоните и кацна птиче – красиво, изрисувано, но когато запя, това не беше песен.”

С такова откровение и желание ми разказваше всичко, сякаш бях неин близък, с когото не се беше видяла отдавна.

,,Там няма с кого да си кажеш думичка, няма на кого да кажеш болката си, пред кого да изплачеш душата си. Там много хора ходят на  психолози. Тук психолозите са хорицата около тебе, тези, с които ще споделиш болката си и които ще сложат ръка на рамото ти. Нямате представа колко мъдрост се крие в местните хора, в кореняка – калоферец.” Толкова мила и близка ми стана тази жена, която виждах за първи път. Дори на сцената, когато представяше филма, ми се стори, че трудно намира думите, но всичко е било от вълнение. Сега мисълта и се лееше спокойно и бавно като река.

Мъжът й  бил алпинист, били приятели с Христо Проданов. ,,Красавец, левент, абе алпинист”

Да, това казва всичко. Както и желанието му пред нея, прахът му да бъде разнесен от вятъра на връх Ботев. Със сълзи в очите ми разказва как след години е успяла да го стори точно на мястото на което са се запознали под върха, когато той буквално я спасява от ,,бялата смърт” след загуба на ориентация и лутане във внезапно дошлата мъгла.

,,Стоях и гледах как приятелите му даряват праха му на вятъра и на планината”

От думите й  в очите ти напират сълзи…

Историята на една жена, на една калоферка, на една истинска българка. Неподправена, ненапарфюмирана, сурова и автентична  каквато може да бъде само историята на истинския живот.

…..

Колко силно контрастира всичко това  с драсканиците на оня безпаметно неизвестен (какъвто и ще си остане) ,,българин”, позволил си да поставя под съмнение душевната потребност, подбудите, себеотдаването, труда и  мотивацията на един успял човек, на имена-легенди в киното, в литературата и в музиката, събрали се да създадат един от най-хубавите и най-български филми в настоящето ни – ,,Дамасцена”.

Е, всеки сам избира кой и какъв да бъде.

Думата ми е за другите. За истинските чеда на  България.

България ще пребъде щом продължава да ражда такива синове и дъщери, каквито днес видяха очите ми.

Поклон пред Майка България!

КАЛИФЕР 

Райчо Гънчев

 Ферман реди Калиферу

Стамбулски султан

и провожда му хабери

на хайдушки стан / Айде холан брей – в старият Балкан

 

Спри да газиш агаряни

конят разиграл.

Теб дарувам каазата

под Юмрукът чал /Айде холан брей – Тунджалъкът цял

Бисер реди на коляно

Калифер юнак

и отпраща писмената

на Босфорът чак / Айде холан брей – с бързокрил герак

Тук на Стражата ще бъде

Калофер алтън.

Турчин тук да не замръква

агалари вън / Айде холан брей – иначе на пън

Ходжа тук да не съгражда

бяло минаре.

Тук кадъна да не ражда

табор да запре / Айде холан брей – еничар да мре

Рече с сабята отсече

джанабет хайдут.

С кръвна клетва се обрече

та да бъде чут / Айде холан брей – страшен и прочут

А султанът що да прави

стори му селям.

Нека бъде воля твоя

съгради си храм / Айде холан брей – в стария Балкан

Па момците заседлаха

буйните коне

сопотнянки си земаха

кой не дава мре / Айде холан брей – сватба мурабе

Манастири съградиха

крепостен дувар,

и байраците побиха

под Хайдут чукар / Айде холан брей – до Джендемът стар