„М като жена“ – ароматни визии от една премиера в Операта

Танцовият театър „М като жена“  с участието на балетната трупа на Операта Стара Загора бе с премиера на 2 ноември 2017 г. Хореографът Росен Михайлов подрежда сцените в спектакъла като флакончета със скъп парфюм върху красива тоалетка, в будоара на една Жена. Жена с главно Ж, което в спектакъла е сменено с М –  с М започва (например!) Мария, която е българка (първа в спектакъла е българска народна песен). Българка е в ръцете, раменете, нозете, в снагата си, в уменията да върши с  тях невероятни неща. М Продължава с Майката, която се прощава с Момичето си и го изпраща по света. Нататък е  Момичето и волността на младостта (закачлив  етюд с развяващи се коси на балерините). Момичето не иска да укроти косите си като ги върже, не иска да е като другите. След това идва напълно зрялата жена – Мария Магдалена (към чийто изящен крак е доброволно окован Мъжът).

Изящна Веса Тонова във всеки един от изброените етюди… дотук. Царствена като Мария Магдалена на фона на гласа на Мария Калас, пееща „Каста Дива“ от „Норма“ на Белини.  Тялото на Веса Тонова е родено за балет, а изключително изразителната й, пропорционална и интелигентна физиономия на Мадона украсява и одухотворява движенията. Веса Тонова е толкова отдадена на този спектакъл и на сцената, че крехката и фигура изпълва всички посоки и височини на пространството и времето… Но да продължим със сцените… Тотално хитроумно разиграна сцена с мъжете, които ликуват, защото са притежавали жената Мария Магдалена. Ето това е своеобразният връх и точно намереното послание на „М като жена“! Мъжете, които ликуват, че са притежавали Жената! (колко е наивно да се мисли така!). Следващата тема със зачатието, майчинството и опазването му – това толкова женско време, пълно с очакване, но и с тъга по отиващата си красота. Да, красотата започва да си отива тогава. Един живот дава път на друг. И това е свързано с болка, но и с огромна радост. И с остаряване. При някои е невидимо, защото вътрешната красота е изобилна, залива тялото и го озарява. Заслепява те и не можеш да видиш бръчките. Като при Веса… Едно безкрайно удоволствие, смел устрем и стремителна техника в модерния танц изразява в „М като жена“ тази известна в класическия балет Прима. Много красив е дуетът и с Ивелин Христакиев в последните моменти на спектакъла. Когато дълго се търсят, кратко се намират, но остават заедно. Росен Михайлов на клетъчно ниво е усетил хармонията между двамата артисти.

Един красив и смислен спектакъл! История, разказана от главната героиня Веса Тонова и балета на Старозагорската опера много лирично. Младите балерини и балетисти изпълняват своите задачи съвестно, с настроение и вживяване. Такова, че от сцената към залата се носят сякаш различните видове парфюми (виж началото на статията) от различните възрасти на жената. Лек и плодов – на младостта, ефирен  и цитрусов – на съзряването, сладостен и изкусителен – на зрелостта…

Уляна Кьосева

Снимки – Рад Димитров