Сто платна на Иван Милев идват в Стара Загора за голямата, юбилейна изложба
Експозицията е наречена „Посоки“, защото прави опит, ако не да илюстрира, то поне да очертае с конкретни творби някои от жанровите (кавалетна и стенна живопис, рисунка, илюстрация, сценография) или тематични зони на артистичен интерес в известната или оцелялата част от пластическата продукция на Иван Милев. Тук могат да се видят произведения, чрез които се проследява връзката с народностния или приказния елемент в творчеството му, с религиозната тема, с мистицизма и фатализма.
В изложбата са включени редица негови произведения, които днес се съхраняват в частни домове и колекции. Публиката може да се срещне с творчеството на автора, както и с редица непознати до сега или непоказвани повече от десетилетия произведения.
В експозицията са включени 100 произведения, създадени от художника между 1915 и 1926г. Колекцията е подбрана от фондовете на Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия, Национален литературен музей, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия „Кирил Петров” – Монтана и Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. В Художествената галерия в Казанлък, родният град на Иван Милев, днес се съхранява най-голямата част от творческото му наследство.
Изложбата ще бъде отворена за посещения до 29 ноември т.г.
Иван Милев е силно повлиян от европейското изкуство и най-вече от сецесиона. Характерните за този стил декоративност и ритмика имат определени сходства с художествения език на българското народно изкуство. Навярно затова художникът с такава лекота припознава естетиката на сецесиона и намира начин да я съчетае с добре познатите му мотиви от традиционните български носии, черги, шевици и др. Именно те са в основата на изградения от художника специфичен, разпознаваем авторски стил. Той е известен най-вече със своите живописни произведения, в които независимо под формата архитектура в пейзажите, декорация в интериора или дори само ритмика, изградена посредством редуването на стилизирани човешки фигури, неизменно присъстват споменатите мотиви, свързани с родното българско изкуство. Художникът черпи вдъхновение за изграждането им не само от традиционната култура, но и от християнската традиция и образност, от декоративността и колорита, характерни за стенописната декорация и иконописта.