На 1 ноември честваме лечителите Св. Св. Козма и Дамян

КРАТКИ СЛОВА ЗА СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ

/Св. св. Козма и Дамян Асийски и духовното им застъпничество за здраве/

„Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болести…“

Греховната човешка същност ни поставя в противоречиви ситуации и често под напора на тежки емоционални преживявания, на стрес и несгоди, които се проявяват във физическото тяло като страдание. Болестта ни връхлита и ни оставя без сили и ние се оказваме в плен на страдащото тяло, без да можем да продължим да изпълняваме задълженията си и това е съпроводено с болка и страдание. През вековете това страдание е било поверявано в ръцете на лечители и знахари, познаващи техники за помагане и лечение. В агиографските трудове се срещат имената на високо издигнати духовни мъже и жени, които в себеотрицанието си са дарявали целия си живот в служба на Бога и на страдащото човечество.И днес в молитвата за здраве се обръщаме към двойките-лечители Св. св. Козам и Дамян, Кир и Йоан, Фотия и Никита, Пантелеймон и Ермолай,Сампсона и Диомида, Талалея и Трифона, Евстатия и пр. Тяхното застъпничество пред Бога ни дарява с Божията благодат, с която ни се възвръщат силите и ние изцерени отново можем да вършим делата си. Едни от най-известните лечители са св. св. Козма и Дамян Асийски. Житието им е интересно и наситено със събития, възхваляващи вещото им умение да лекуват.

Научаваме, че Св. чудотворци и безсребреници Козма и Дамян (Мало)Асийски са били родни братя и са погребани във Фереман. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът й починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на страх Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели. Когато пораснали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте… Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава „безсребреници“. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество.

Преклонението пред паметта им по нашите земи се чества от столетия и за това говорят храмове и манастири, посветени на тяхната небесна закрила. В народното предание те са наречени Светите врачове (лечители). Не трябва да се смесват с другата едноименна двойка свети небесни лечители, които са с римски произход и паметта им се отбелязва на 1 юли.

Не случайно у нас има град, чието старо име е посветено именно на лечителите безсребърници с народностното му наименование Свети Врач, днешния гр. Сандански. В североизточния край на града се намират останките на раннохристиянски манастир в местността „Смилово“. За него свидетелства една приписка от 15 в.в старопечатна книга на старобългарски език, където е отбелязано: “Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник се намират във Венеция“. Този исторически извор дава сведения както за значимостта на святото място и е в потвърждение за преклонението на населението пред паметта на безсребрениците – лечители, което навярно е и основание за името на селището до към края на 40-те години на миналия век. Преклонението пред светите врачове е толкова силно, че в народната памет се е създало вярването, че те са наши лечители.

Местната легенда разказва, че именно тук двамата братя са лекували местното население при извора Мирото, който съществува и до днес. През турско манастирът е нацяло разрушен, но местното население не забравило и тачело светостта на това място. И до днес на светли четвъртък тук се организира събор, посещаван от много хора. През 1928 година върху основите на разрушения манастирски храм е въздигната нова църква, а в наши дни са възстановени двата манастирски параклиса „Св. Димитър“ и „Св. Петка“ Манастирът е известен с аязмото си “Мирото“, вграден днес в параклиса „Св. Петка“. За целебната му вода се разказват легенди, защото мнозина с вяра и молитва са намерили изцеление, а много майки са намерили утеха на надеждата си за рожбичка.

Беше преди години и тук ни посрещна г-жа Живка, която служи при храма: “Голяма е благодатта, която Бог ни праща. Ако знаете колко дечица са се родили с молитвите на светите безсребърници и на св. Петка. Тук идват от цялата страна семейства, които се молят за дете, а след това идват да благодарят.“

А ние си тръгваме и отнасяме в сърцето си благословението на тази обител и на небесните й покровители…

В навечерието на празника на св. св. Козма и Дамян нека и ние да възхвалим подвига им и да измолим от тях:. „Свети безсребърници и чудотворци, помилвайте нашата немощ,  даром получихте, даром давайте и нам.“

Приели благодат на изцерения, лекари и чудотворци преславни,  предавате здраве на нуждаещите се  и с вашето посещение дързостта на риторите събаряте,  като изцеряващи с чудеса света.

Гинка Михайлова